Тогава Моше и Аарон, Надав и Авиху и 70те старейшини на Израел се качиха. И те видяха Б-г на Израел; под Неговите крака имаше път от сапфири, точно като самото небе изключително чисто. Но Той не вдигна ръката Си срещу лидерите на израелтяните, те съзряха Б-г и ядоха и пиха.
Заради вас, бъдете изключително внимателни - понеже вие не видяхте никаква форма, когато Б-г ви говореше в Хореб насред огъня.
Но - каза Той - ти не може да Ми видиш лицето, понеже човек не може да Ме види и да живее.
Твоята невъзможност да видиш това, което би искал да видиш, не е поради това, че Аз те спирам, точно теб, от такова преживяване, но се крие в невъзможността на човек да види подобни неща, освен ако първо не умре. Не може с очи от плът и кръв да види нещо като Б-г. Трябва фатално да ослепееш, преди да разбереш точно какво виждаш.
А, те видяха Б-га на Израел - те са надзърнали нарочно и по този начин са зърнали част от Кадош Барух У и следователно са заслужили смърт. Но понеже Б-г не иска да развали радостта, която имаме заради Даването на Тората, той не ги наказва моемнтално, а изчаква и забавя наказанието за Надав и Авиху, до момента, в който Мишкана е осветен, когато те са поразени със смърт, а за старейшините се чака до момента, в който се казва: Числа 11:16 - И когато хората се оплакаха... и огън от Б-г се възпламени сред тях и унищожи - тези, които бяха знатни в лагера (Мидраш Танхума, Бехалотеха 16).
Приличаше на сапфир - това се случва пред Него, от времето на робството в Египет, като символ на раните на Израел - понеже те строят с тухли.
Като небесата чисти - това показва, чеч щом евреите са спасени, има искрене и радост пред Него.
Aко е така, защо е написано в Тората - "И те бяха под краката му" (Изх. 24:10), "Написано с пръста на Б-г" (Изх. 31:18), "Ръката на Б-г" (Изх. 9:3), Очите на Б-г (Второзак 11:12), "ушите на Б-г" (Числа 11:18) и още много подобни?
Всички тези термини са сходни с концепцията за синовете на човек, който не може да разпознае нищо друго освен телесни неща и думите на Тората са човешка реч, но те са по-скоро атрибути на Б-г, както е казано: Аз ще извадя Моя блестящ меч (Второзак. 32:41). Има ли Той меч и сече ли Той с меча?
Това е метафора и всичко е метафора. Както ни споделя един пророк: "Неговите одежди са снежно бели" (Дан. 7:9), а друг Го вижда "С пурпурни одежди от Бозра" (Иса 63:1). Моше Рабейну Го вижда при Червено море като "герой, който се впуска в битка" (Изх 15:3) и на Синай като "покрит водач на общността" (Изх. 19:19): Това ни учи, че Той няма нито образ, а по-скоро визии и пророчества и миражи, защото абсолютната истина, не може да бъде разбрана от човешкото съзнание или то да го осъзнае.
В това фигуративно разбиране глаголът трябва да се разбира, когато се отнася до Б-г: "Аз видях (раити) Б-г" (Царе 1 22:19). "И Б-г му се появи (ваера) (Бит. 18:1). И Б-г видя (ваяр), че е добре (Бит. 1:10), "Аз те моля, покажи (арени) ми Твоята слава" (Изх 33:18) и "Те видяха (вайеру) Б-га на Израел" (Изх. 24:10). Във всички тези случаи това се отнася до интелектуално разбиране, а не за разбиране с окото в буквалното му значение. От една страна окото може да осъзнае само телесни обекти и то в отношение с определени характеристки - като цвят, форма и т.н,, а от друга страна Б-г, както обяснихме не произхожда от телесен характер.
Тишината е похвала за Теб в Цион, о, Б-же, клетви ние правим в Теб.
Тишината е похвала за Теб - защото няма край на похвалите за Теб - колкото повече един човек хвали, толкова повече се отклонява и забравя.
Гемарата обяснява: Раби Йеуда, жител на Кфар Гиборая, а някои казват, че е бил жител на Кфар Гибор Хаил казвал: Какво е значението на това, което е казано: Понеже похвалата е тишина за теб (Псалми 65:2). Най-доброто лечение за всичко е тишината - т.е. най-добрата форма на хвалба за Б-г е тишината. Гемарата обяснява. Когато Рав Дими пристигнал от Ерец Израел във Вавилония, той казал - на Запад (в Ереж Израел) има поговорка - ако думата струва една села, тишината, струва две.
(א) אַנְעִים זְמִירוֹת וְשִׁירִים אֶאֱרוֹג, כִּי אֵלֶֽיךָ נַפְשִׁי תַעֲרוֹג.
(ב) נַפְשִׁי חָמְדָה בְּצֵל יָדֶֽךָ, לָדַֽעַת כָּל רָז סוֹדֶֽךָ.
(ג) מִדֵּי דַבְּרִי בִּכְבוֹדֶֽךָ, הוֹמֶה לִבִּי אֶל דּוֹדֶֽיךָ.
(ד) עַל כֵּן אֲדַבֵּר בְּךָ נִכְבָּדוֹת, וְשִׁמְךָ אֲכַבֵּד בְּשִׁירֵי יְדִידוֹת.
(ה) אֲסַפְּרָה כְבוֹדְךָ וְלֹא רְאִיתִֽיךָ, אֲדַמְּךָ אֲכַנְּךָ וְלֹא יְדַעְתִּֽיךָ.
(ו) בְּיַד נְבִיאֶֽיךָ בְּסוֹד עֲבָדֶֽיךָ, דִּמִּֽיתָ הֲדַר כְבוֹד הוֹדֶֽךָ.
(ז) גְּדֻלָּתְךָ וּגְבוּרָתֶֽךָ. כִּנּוּ לְתֹֽקֶף פְּעֻלָּתֶֽךָ.
(ח) דִּמּוּ אוֹתְךָ וְלֹא כְפִי יֶשְׁךָ, וַיְשַׁוּֽוּךָ לְפִי מַעֲשֶֽׂיךָ.
(ט) הִמְשִׁילֽוּךָ בְּרוֹב חֶזְיוֹנוֹת, הִנְּךָ אֶחָד בְּכָל דִּמְיוֹנוֹת.
(י) וַיֶּחֱזוּ בְךָ זִקְנָה וּבַחֲרוּת, וּשְׂעַר רֹאשְׁךָ בְּשֵׂיבָה וְשַׁחֲרוּת.
(יא) זִקְנָה בְּיוֹם דִּין וּבַחֲרוּת בְּיוֹם קְרָב, כְּאִישׁ מִלְחָמוֹת יָדָיו לוֹ רָב.
(יב) חָבַשׁ כּֽוֹבַע יְשׁוּעָה בְּרֹאשוֹ, הוֹשִֽׁיעָה לּוֹ יְמִינוֹ וּזְרֽוֹעַ קָדְשׁוֹ.
(יג) טַלְלֵי אוֹרוֹת רֹאשוֹ נִמְלָא, קְוֻצּוֹתָיו רְסִֽיסֵי לָֽיְלָה.
(יד) יִתְפָּאֵר בִּי כִּי חָפֵץ בִּי, וְהוּא יִהְיֶה לִי לַעֲטֶֽרֶת צְבִי.
(טו) כֶּֽתֶם טָהוֹר פָּז דְּמוּת רֹאשוֹ, וְחַק עַל מֵֽצַח כְּבוֹד שֵׁם קָדְשׁוֹ.
(טז) לְחֵן וּלְכָבוֹד צְבִי תִפְאָרָה, אֻמָּתוֹ לוֹ עִטְּרָה עֲטָרָה.
(יז) מַחְלְפוֹת רֹאשוֹ כְּבִימֵי בְחֻרוֹת, קְוֻצּוֹתָיו תַּלְתַּלִּים שְׁחוֹרוֹת.
(יח) נְוֵה הַצֶּֽדֶק צְבִי תִפְאַרְתּוֹ, יַעֲלֶה נָּא עַל רֹאש שִׂמְחָתוֹ.
(יט) סְגֻלָּתוֹ תְּהִי נָא בְיָדוֹ עֲטֶֽרֶת. וּצְנִיף מְלוּכָה צְבִי תִפְאֶֽרֶת.
(כ) עֲמוּסִים נְשָׂאָם עֲטֶֽרֶת עִנְּדָם, מֵאֲשֶׁר יָקְרוּ בְעֵינָיו כִּבְּדָם.
(כא) פְּאֵרוֹ עָלַי וּפְאֵרִי עָלָיו, וְקָרוֹב אֵלַי בְּקָרְאִי אֵלָיו.
(כב) צַח וְאָדוֹם לִלְבוּשׁוֹ אָדוֹם, פּוּרָה בְּדָרְכוֹ בְּבוֹאוֹ מֵאֱדוֹם.
(כג) קֶֽשֶׁר תְּפִלִּין הֶרְאָה לֶעָנָו, תְּמוּנַת יְיָ לְנֶֽגֶד עֵינָיו.
(כד) רוֹצֶה בְעַמּוֹ עֲנָוִים יְפָאֵר, יוֹשֵׁב תְּהִלּוֹת בָּם לְהִתְפָּאֵר.
(כה) רֹאשׁ דְּבָרְךָ אֱמֶת קוֹרֵא מֵרֹאשׁ, דּוֹר וָדוֹר עַם דּוֹרֶשְׁךָ דְּרוֹשׁ.
(כו) שִׁית הֲמוֹן שִׁירַי נָא עָלֶֽיךָ, וְרִנָּתִי תִּקְרַב אֵלֶֽיךָ.
(כז) תְּהִלָּתִי תְּהִי לְרֹאשׁךָ עֲטֶֽרֶת, וּתְפִלָּתִי תִּכּוֹן קְטֹֽרֶת.
(כח) תִּיקַר שִׁירַת רָשׁ בְּעֵינֶֽיךָ, כַּשִּׁיר יוּשַׁר עַל קָרְבָּנֶֽיךָ.
(כט) בִּרְכָתִי תַעֲלֶה לְרֹאשׁ מַשְבִּיר, מְחוֹלֵל וּמוֹלִיד צַדִּיק כַּבִּיר.
(ל) וּבְבִרְכָתִי תְנַעֲנַע לִי רֹאשׁ, וְאוֹתָהּ קַח לְךָ כִּבְשָׂמִים רֹאשׁ.
(לא) יֶעֱרַב נָא שִׂיחִי עָלֶֽיךָ. כִּי נַפְשִׁי תַעֲרוֹג אֵלֶֽיךָ.
(לב) לְךָ יְיָ הַגְּדֻלָּה וְהַגְּבוּרָה וְהַתִּפְאֶֽרֶת וְהַנֵּֽצַח וְהַהוֹד, כִּי כֹל בַּשָּׁמַֽיִם וּבָאָֽרֶץ, לְךָ יְיָ הַמַּמְלָכָה, וְהַמִּתְנַשֵּׂא לְכֹל לְרֹאשׁ. מִי יְמַלֵּל גְּבוּרוֹת יְיָ, יַשְׁמִֽיעַ כָּל תְּהִלָּתוֹ.
1. Аз ще направя приятни песни и ще редя стихове. Понеже за Теб, душата ми жадува.
2. Моята душа желае да бъде в сянката на Твоята ръка. Да знае всички Твои най-дълбоки мистерии.
3. Когато говоря за Твоята слава, сърцето ми жадува за Твоята любов.
4. Затова говоря неспирно за Теб. И Твоето име аз ще увековеча в песни за любов.
5. Аз ще запиша Твоята слава, макар да не съм Те виждал, аз ще Те опиша, макар да не Те познавам.
6. Чрез писанията на Твоите пророци, чрез речите на Твоите слуги, Ти описа красотата на Твоето невероятно искрене.
7. Твоето величие и могъщество. Те са описани спрямо Твоите действия.
8. Те Те описаха, макар че Ти не можеш да бъдеш описан. Те те характеризираха спрямо Твоите действия.
9. Те те алегоризираха по много начини. И все пак Ти си едно във всички описания.
10. Те Те видяха в старата Ти възраст и в младата. Те описаха косата ти едновременно като побеляла и черна.
11. Старец си в деня на съда и младеж в деня на битката. Като мъж на войната, Ти имаш много таланти.
12. Като този, който носи шлема на спасението на Своята глава, Неговата десница и левица носят спасение.
13. Неговата глава искри от светлина. Тя е в съзвучие с нощта.
14. Той краси Себе си чрез мен, понеже Той ме желае. И Той ще бъде за мен корона на красотата.
15. Неговата глава е като чисто злато. На Неговото чело е написано Неговото уважавано, свято име.
16. За почит, уважение и красота, Неговият народ е станал Негова корона.
17. Краищата на косата Му са като на младеж, краищата Му са черни плитки.
18. Тронът Му на справедливостта е Неговата красота. Той го въздига над своята най-голяма радост.
19. Нека Неговият избран народ бъде корона в красотата на Неговата ръка, нека неговите величествено красиви хора, бъдат кралска диадема.
20. Той ги носи като товар, Той ги носи като корона. Той ги уважава отвъд стойността, която вижда в тях.
21. Неговата красота е над мен и моята красота е над Него. Той е близко до мен, когато го поивкам.
22. Бяло и червено, неговите дрехи са червени, Той затиска винените преси, когато Той идва от Едом.
23. Той показва Своя възел на тфилина на скромния, картината на Б-г е пред неговите очи.
24. Той желае Своя народ, Той възвеличава скромните, Той, който седи, възвеличен на техните хвалби.
26. Вземи моите песни към Теб. И направи моя химн близък до Теб.
27. Нека моите хвалби да бъдат корона за Твоята глава. Нека моите молитви да бъдат пред Теб като благоухание.
28. Нека моята просешка песен да се оцени в Твоите почи. Както песента, която се пее над Твоите жертвоприношения.
29. Нека моята благослвоия да стигне до Снабдителя, Създателя, Даващия, Справедливия и Милостивия.
30. Нека Ти да поклатиш Своята глава към моята благословия. Нека Ти да я приемеш както най-хубавите подправки.
31. Нека моите размишления са Ти сладки. Нека моята душа да жадува по Теб.
32. Твои, Б-же , са величието и мощта и богатството и триумфа на величието, понеже всичко това е в небесата и в земята и е Твое. Твое, Б-же, е царството и властта над всеки цар. Кой може да си спомни героичните дела на Б-г, кой може да даде справедливост чрез Всичките Му хвалби.
Защо визуалното представяне на Б-г не е подходящо, а вербалното е приемливо? Една картина има за цел да покаже цялата същност на това, което се представя - тя иска да покаже абсолютна представителност, като не остави празно пространство. Езикът не е така - вербалното представяне е частично и отворените пространства правят езика подходящ начин за представяне на Б-г... Как тогава е възможно да се създаде представяне, което прави Върховния Б-г да се представи на вярващите без да бъде осквернен, поправен или подменен? Само чрез езика. Именно в разликата между дума и картина се крие възможността да се сблъскаме с представянето на Върховното.
Б-жественото е абстрактна дума, съществително, почти глагол - като любов или електричество. Идеята за Б-г, героят на г-н Б-г представя нещо по-голямо и неясно. Ние знаем това от забраната за идолопоклоничество - не само, че не бива да пресъздаваме Б-г, ние не може да пресъздадем Божественото. Ако Го видим в картина, то не е Б-жественото.
Помислете си за съвременното изкуство - то не е силно и въздействащио, защото хваща реалността по-точно от фотография - то въздейства, понеже намира неща, които не могат да се достигнат директно.
Историята на значението е историята на забравата на образа, история на подисткане на видимото. Без съмнение имаме добри причини за това. В своята книга Моше и монотеизма, Фройд казва, че забраната за правене на образ на Б-г кара хорат да почитат Б-г, когото не могат да видят... това значи че на сензитивното разбиране се залага на второ ниво, след това, което се нарича абстрактно разбиране - триумф на интелектуалното над сензитивното.
Чрез този обяснителен образ, "новата реалност на интелектуалността се отваря - в която идеи, спомени и връзки стават решителни за контраста между ниската физическа активност, която създава разбиране чрез органите на сетивата. Това без съмнение е най-важната стъпка по пътя към хоминизация".
За Фройд напускането на видимото разбиране на Божественото, пресъздава дематериализацията и разпадането на сакралното - преминаването от сакрално-езическо към свещено. Това движение води до преминаване от място за почитане, изградено от камък (Храма) към почитане чрез книга. На преминаване от култ към култура. Забраната за образи се отнася и до писането и до буквите. Фактът, че образите не могат да бъдат създадени може би е механизък, който кара азбуката рязко да се промени от пиктограми към абстракции.
Не е трудно да сметнем, както казва Леон Бенвенисте, че "писането се ражда на Синай". На базата на тези размисли, може да се счете, че абстрактната форма на буквите има по-висш характер от пиктограмите, които виждаме в прото-синайската азбука. Все пак ние вярваме, че е възможно да се върнем към оригиналния образ и това е важно, ако искаме да се свържем с най-древните ни спомени. Това не е нарушение на забраната за представяне, докато това може да се случи в диалектична форма и да се търси значение и не попадаме в капана да смятаме - че това значи само това и това.
И те видяха Б-г на Израел. Тората се отнася до атрибута Кавод, който ние описахме по-рано надълго по отношение на Псикта Зурата, че това е друго име с което популярно е позната Шхината. Ние знаем, че е невъзможно човек да има видение за атрибутите на Ашем, както Той казва на Моше, че Неговият атрибут като Ашем не може да се види от живо човешко същество (Изход 33:20).... Това е сходно с атрибута кавод, който вицда пророк Езекиел в 1:26, като образ на човек над Б-жествените животни (хайот). Той първо вижда хайот, а после офаним до хайот. Когато поглежда отново, той вижда небето, което е поставено над хайот и там е тронът на Б-г над небесата. Над това той вижда нещо, което прилича на човек, който е високо на трона.
Те видяха образа на Б-г на Израел - Ибн Езра обяснява думата - видяха като пророческо видение, не като разбиране с техните физически очи. Образът трябва да е сходен с това, което вижда пророк Езекиел, когато описва появяването на Б-г на трона (Езекиел 1:26). Той го описва като направен от сапфир, а израелтяните, понеже досега са работили с тухли - описват като тухлен път от сапфири. В стих 28 на тази глава в Езекиел, пророкът казва, че това, което не е видял, не е истинският трон - а дамот - образ на трона. РамбаН казва, че според простото значение на текста думите означават, че заслугите на патриарсите са катализатора за това видене.
И не необходимо да знаете, че човешкото ядене, не е нищо друго освен илюзия. Че това не е истинско нещо или реална дейност, че е нещо измамно и нещо, което не спира да се променя докато минава през вътрешните ни органи като следствие от причини и следствия.
Но идеите, които се появяват чрез мъдростта и чрез свързването със светлината на интелекта на Великата Мъдрост - това е "истинско и продължително" ядене, както нашите Мъдреци (Нека са благословени) описват стиха - И те видяха Б-г и те ядоха и пиха.
Раби Йоханан казвал: истинското ядене е това - понеже е казано - в светлината на лицето на Царя - това е живот. (Псалми 16:15). И е важно да мислим за тези стихове, понеже е казано виждаха, а не видяха. Това е за да разберем, че това не е истинско виждане - като с очи, а че те виждат чрез пророчерство - те ядат и пият от пророческата визия.
И това е обяснение на текста - И те виждаха Б-г и ядяха и пиеха - това е така, че лидерите могат да видят порочеството през стъкло, което не изкривява и не отразява - без бариера, докато останалите хора са имали бариера. А Моше е виждал най-директно.
Лидерската визия е била директна, но не така директна като на Моше.
Те ядяха и пиеха - това ни казва, че тяхното ядене и пиене с тази визия е наистина истинско ядене. И е възможно да се интерпретира това като те видяха пророчество, от което ядоха и пиха - както когато манната падала при тях...
За нея е казано - Тя втасвала, докато е още нощ (Притчи 31:15) и се казва: Ето аз ще направя да пада от небето (Изх. 16:4). И ние вече знаем, че това се е случвало през нощта и за нея се отнася горния цитат. И така манната падала по време на третата стража, когато израелтяните спели в леглата си в пустинята. И на следващия ден те ставали рано и намирали своята храна готова. Това е значението на израза - Тя събираха всяка сутрин (Изх. 16:21). И също така по времето на Първия Храм, дъждовете падали в сряда и събота вечер и на следващия ден те ставали рано за да вършат работа. И ще видим, че цар Хезекая казвал: Господарю на Света, аз нямам сила да преследвам врагове или да пея победоносна песен, но ще спя на моето легло, а Ти ще свършиш това. А Кадош Барух У отговарял: Ти си спи в леглото, Аз ще се погрижа и в тази нощ ангел на Б-г поразява 185 000 войници в асирийския лагер.
Затова цар Давид говори с думите: Напразно ставаш сутрин и стоиш до късно. Той дава нужното на Своите любими, докато спят. Значението на този текст е, че това, което другите хора постигат с тежък труд, като стават рано и работят до късно, за да ядат хляб - на нас не ни се налага.
Рабейну Бахия добавя тук, че храната, сервирана на изрелтяните са само хубави неща, които Б-г подготвя за тях и то е ангелска храна. Нашата храна не е като тяхната храна. Тяхната храна се заражда в тяхното съзнание, като си представят образа на Създателя. Нашият хляб е обикновен хляб, вода и сълзи, които са създадени от тежък труд. Адам също е ял ангелска храна.
Б-г дава на Своите любими, докато те спят.... Това прави Кадош Барух У с тези, които обича в момента, в който те спят - без да ги притеснява. И оттогава като се каже - те ядоха и пиха се разбира истинска храна, която идва от Горната светлина.
Талмудът се връща на темата за Създаването на Б-жествените колесници. Мъдреците ни учат. Случи се, че веднъж Рабан Йоханан бен Закай пътувал на своето магаре и зад него на магаре пътувал неговия ученик раби Елазар бен Арах. Раби Елазар му казал: Учителю, научи ме на една глава от Сътворението на Б-жествените колесници. Той му отвърнал: Не съм ли те учил - Човек не бива да разказва за Сътворението на Б-жествените колесници на друг човек, освен ако той не е мъдрец, който сам разбира тези неща. Раби Елазар му казал: Учителю, позволи ми да ти кажа тогава нещо, което ти си ме учел. Той му казал - Говори. Веднага Рабан Йоханан слезнал от магарето и увил главата си с дреха в знак на уважение и седнал на камък под едно маслиново дърво.
Раби Елазар казал: Учителю, защо слезна от магарето?
Той отвърнал: Как е възможно ти да обясняваш Сътворението на Б-жествените колесници и Б-жественото присъствие да е с нас и ангелите да са около нас, а аз да яздя магаре?
Веднага раби Елазар бен Арах започнал да разказва за Сътворението на Б-жествените колесници и обяснявал, а огън се спуснал от небесата и направил кръг около всички дървета в полето и всички дървета запели песен. Коя песен пяли - Хвали Ашем от небесата, чудовищата в морето и дълбините... плодните дървета и кедрите... с тях хвали Ашем. Ангел се обадил от огъня - точно така се случи Сътворението на Б-жествените колесници, както го описваш. Рабан Йоханан бен Закай станал и целунал раби Елазар бен Арах по главата и казал: Благословен да си Г-ди, Б-г на Израел, който си дал на нашия баща Авраам, син като теб, който знае, разбира и обяснява Сътворението на Б-жествените колесници. Има хора, които обясняват Тора, но не изпълняват заповедите добре и има такива, които изпълняват заповедите добре, но не обясняват Тораата добре, докато ти правиш добре и двете. Щастлив да е, нашият баща Авраам, че Елазар бен Арах, е дошъл от неговото семе.
Гемарата разказва: Когато това се разчуло и разбрал раби Йошуа, той тръгнал по пътя с раби Йосе, свещеникът. Те казали - Нека и ние да разкажем за Сътворението на Б-жествените колесници. Раби Йошуа започнал да разказва и това бил денят на лятното слънцестоене и нямало никакви облаци на небето. Но изведнъж небето се покрило с облаци и имало нещо като дъга между тях. И ангелите се събрали и започнали да слушат, като хора, които се събират за да поздравят булка и младоженец. Раби Йосе, свещеникът отишъл и разказал това на Рабан Йоханан. Той казал: Щастливци сте вие, щастливи са майките, които са ви родили, щастливи са моите очи, че видях такива ученици. А вие - аз сънувах, че седим на Синай и Бат Кол слезе от Небето - качете се, защото големи зали и хубави дивани са създадени за теб, твоите ученици и учениците на твоите ученици...
Мъдреците учат: Четирима влезнали в Пардес, за да открият тайните на Тората и това са следните: Бен Азай и Бен Зома, Ахер (другото име на Елиша бен Авуя) и Раби Акива. Раби Акива бил най-висш сред тях и казал: Когато стигнем в горните светове и видим чисти мрамори, не казвайте - Вода, вода, макар да приличат на вода, понеже е казано - Който говори лошо, няма да бъде приет пред Моите очи. Гемарата обяснява какво се случва с всеки от тях. Бен Азай премигнал пред Б-жието присъствие и умрял.... Бен Зома премигнал пред Б-жието присъствие и бил ранен - загубил ума си. Ахер започнал да реже млади дървета (станал еретик). Раби Акива излезнал невредим.