1. Ейха Раба (Мидраш по Плач Йеремиев) 2:13 –
Ако някой ти каже, че има мъдрост сред всички народи, повярвай му. Ако обаче ти каже, че има разбиране за Тората сред всички народи, не му вярвай.
И това е известно като фурната на Ахнай. Талмудът се пита: Каква е връзката с ахнай (букв. змия) в този контекст? Рав Йеуда предава, че Шмуел казвал: Нарича се така поради фактът, че равините я обградили с твърдения дали е чиста или не и те били като змия... Мъдреците ни учат: на този ден, в който дискутирали това, Раби Елиезер отговорил на всички възможни въпроси на света, за да подкрепи твърдението си, но другите равини не приели неговото обяснение. След като не успял да ги убеди логически, раби Елиезер казал: Ако законът е с мен, то това рожково дърво навън ще го докаже. И рожковото дърво се изкоренило от мястото и се преместило на 100 метра в страни. Но другите равини му казали: Не може да се решава закон спрямо рожково дърво. А раби Елиезер казал: Ако законът е с мен, то изворът навън ще го докаже. И водата в реката тръгнала в обратна посока. Но равините отвърнали - изворът не може да решава законови проблеми. Раби Елиезер казал: Ако съм прав, то стените на нашата зала ще го докажат. И стените започнали да се накланят и аха-аха да паднат. Раби Йошуа се скарал на стените и им казал: Тук мъдреците спорим за закони, вие защо се месите? И тогава стените не паднали от уважение към раби Йошуа, но не се изправили от уважение към раби Елиезер и до днес са наклонени. Раби Елиезер тогава казал: Ако съм прав, то Небесата ще го докажат. И глас от Небесата се обадил: Защо се карате с раби Елиезер, като той е прав спрямо закона, винаги когато говори? Раби Йошуа се изправил на крака и казал: Не е ли казано в Тората - Законът не е в небесата? А каква е връзката с тази фраза. Раби Ирмея добавя: Понеже Тората вече е дадена на планината Синай, ние трябва да следваме мнозинството. И понеже мнозинството не са съгласни с раби Елиезер, неговото мнение не се приема. ... Как отговорил всевишния на раби Йошуа - той се усмихнал и казал - Децата ми ме победиха. Децата ми ме победиха. А мъдреците на този ден обявили всичко, което бил решил раби Елиезер, свързано с фурната за неправилно и го изгорили...
2. Раби Пинхас Столпер, Ханука в нова светлина
Гърците имат невероятна отдаденост към интелектуалните занимания и опит за разбиране на природния свят. Все пак обаче гръцката философия и мисъл се доминира от тяхното фиксиране над природата, докато при тях човешкия избор няма роля. Тази интелектуална фиксация прави много трудно за гърците да разберат Тората на евреите, която се гради на духовния свят, създаден от Б-г и поддържан от човешкия зибор. Макар и евреи, и гърци да са били интелигентни, гърците виждат свта през лещите на физическия свят.
Чрез своето изследване на природата и съзвездията гърците виждат света механичен и автоматизиран. И започват да прилагат природните правила над всичко, така че гръцката мъдрост и интелект водят до развитие на философия, която трудно ще разбира и дори ще се противопостави на еврейската интелектуалност.
3a. Талмуд Бавли, Брахот 58а
הרואה חכמי ישראל אומר ברוך שחלק מחכמתו ליראיו.
חכמי עובדי כוכבים אומר ברוך שנתן מחכמתו לבריותיו [לבשר ודם]
Който види невероятен мъдрец със знания от Тората, трябва да каже - Благословен да си ти, Б-же, Цар на вселената, който си отделил (хелек) от Своята мъдрост за тези, които се страхуват от Теб.
А ако човек види мъдрец с друга мъдрост трябва да каже: Благословен да си Б-же, Цар на вселената, който си дал (натан) Своята мъдрост на човека.
3b. Маадней Йом Тов, Брахот 58а
Причината за учените в Тора да се казва - който отделя от Своята мъдрост, е защото тяхната мъдрост не може да достигне до края на Тората, защото тя е безкрайна. Затова и думата е отделям - халак - което значи, че е част от по-голямо нещо. Като контраст за другата мъдрост - тя може да се разбере напълно и затова е матана - дар, понеже може да се получи изцяло.
4. Раби Хаим Фридландер, Сифсей Хаим
Тората е посланието на Б-г към еврейския народ, в който Той е поставил възможност за човек да се подобрява. Тора би следвало да учи човек как да живее. Торат Хаим - означава списък с добри качества и добродетелни дела, които човек трябва да прави. Целта на Тората не е да прави човек по-знаещ, но чрез знанието етично да развие и подобри себе си. Всяка мъдрост, която не подобрява човешкия характер, не се разбира като мъдрост.
Раби Ханина бен Доса казвал: Всеки, чиито страх от грешка предхожда мъдростта му, мъдростта му ще оцелее. А на всеки, на който мъдростта предхожда страха от грешки, мъдростта няма да оцелее. Той казвал: Всеки, чиито действия са повече от мъдростта му, мъдростта му ще оцелее. И всеки, на който мъдростта е повече от действията, мъдростта му няма да оцелее.
Раби Ханина бен Доса казвал: Всеки, чиито страх от грешка предхожда мъдростта му, мъдростта му ще оцелее - това е по отношение на усилието. Ако човек прави усилие да знае за да знае какво да прави, то мъдростта му ще се запази...