(ג) בָּרוּךְ אַתָּה יי , אֱלֹקֵֽינוּ מֶלֶךְ הָעוֹלָם, אֲשֶׁר קִדְּשָׁנוּ בְּמִצְוֹתָיו וְצִוָּנוּ לִקְבֹּעַ מְזוּזָה:
Благословен да си, Б-же, Г-ди, ГоспоДар на вселената, който си ни осветил със заповедите си и си ни казал да закачим мезузата.
(כא) בָּרוּךְ אַתָּה יי, אֱלֹקֵינוּ מֶלֶךְ הָעוֹלָם, שֶׁהֶחֱיָינוּ וְקִיּמָנוּ, וְהִגִּיעָנוּ לַזְּמַן הַזֶּה:
Благословен да си ти Б-же, Г-ди, ГоспоДар на вселената, който си ни дал живот, поддържал си ни и си ни позволил да достигнем този момент.
(ד) יוֹסֵי בֶן יוֹעֶזֶר אִישׁ צְרֵדָה וְיוֹסֵי בֶן יוֹחָנָן אִישׁ יְרוּשָׁלַיִם קִבְּלוּ מֵהֶם. יוֹסֵי בֶן יוֹעֶזֶר אִישׁ צְרֵדָה אוֹמֵר, יְהִי בֵיתְךָ בֵית וַעַד לַחֲכָמִים, וֶהֱוֵי מִתְאַבֵּק בַּעֲפַר רַגְלֵיהֶם, וֶהֱוֵי שׁוֹתֶה בְצָמָא אֶת דִּבְרֵיהֶם:
(4) Йосе бен Йоезер от Цреида и Йоси бен Йоханан от Ерусалим получили знанието от тях. Йосе бен Йоезер казвал: "Нека домът ти бъде място за срещи на Мъдреците, нека прахта от техните крака полепне по нас и да пием жадно от техните думи".
(5) И тогава офицерът да се обърне към войската с думите: Има ли някой, който е построил нова къща и не я е все още посветил (сложил мезуза)? Нека се върне у дома, за да не умре в битка и друг да я посвети.
(ג) עֵת שֶׁעוֹרְכִין הַמַּעֲרָכוֹת וְהֵם קְרֵבִים לְהִלָּחֵם. מְשׁוּחַ מִלְחָמָה עוֹמֵד בְּמָקוֹם גָּבוֹהַּ וְכָל הַמַּעֲרָכוֹת לְפָנָיו. וְאוֹמֵר לָהֶם בִּלְשׁוֹן הַקֹּדֶשׁ (דברים כ, ג) "שְׁמַע יִשְׂרָאֵל אַתֶּם קְרֵבִים הַיּוֹם לַמִּלְחָמָה עַל אֹיְבֵיכֶם". (דברים כ, ג) "אַל יֵרַךְ לְבַבְכֶם אַל תִּירְאוּ וְאַל תַּחְפְּזוּ וְאַל תַּעַרְצוּ מִפְּנֵיהֶם". (דברים כ, ד) "כִּי יי אֱלֹקֵיכֶם הַהלֵךְ עִמָּכֶם לְהִלָּחֵם לָכֶם עִם אֹיְבֵיכֶם לְהוֹשִׁיעַ אֶתְכֶם". עַד כָּאן אוֹמֵר מְשׁוּחַ מִלְחָמָה וְכֹהֵן אַחֵר תַּחְתָּיו מַשְׁמִיעַ אוֹתוֹ לְכָל הָעָם בְּקוֹל רָם. וְאַחַר כָּךְ מְדַבֵּר מְשׁוּחַ מִלְחָמָה (דברים כ, ה) "מִי הָאִישׁ אֲשֶׁר בָּנָה בַיִת חָדָשׁ" וְגוֹ' (דברים כ, ו) "וּמִי הָאִישׁ אֲשֶׁר נָטַע כֶּרֶם" וְגוֹ' (דברים כ, ז) "וּמִי הָאִישׁ אֲשֶׁר אֵרַשׂ" וְגוֹ'. עַד כָּאן מְשׁוּחַ מִלְחָמָה מְדַבֵּר וְהַשּׁוֹטֵר מַשְׁמִיעַ לְכָל הָעָם בְּקוֹל רָם. וְאַחַר כָּךְ מְדַבֵּר הַשּׁוֹטֵר מֵעַצְמוֹ וְאוֹמֵר (דברים כ, ח) "מִי הָאִישׁ הַיָּרֵא וְרַךְ הַלֵּבָב" וְשׁוֹטֵר אַחֵר מַשְׁמִיעַ לְכָל הָעָם:
(3) Когато те се организират да се спуснат в боен строй и са готови за битката, Помазаният да Води Войната застава на високо място пред цялата армия и им казва на свещения език: Шма Исраел, вие днес се впускате в битка с вашите врагове. Нямайте страх в сърцата си, не се притеснявайте, тревожете и не бягайте от тях. Ашем, Нашият Б-г ще се бие рамо до рамо с вас срещу враговете ви и ще ви спаси" (Дв. 20:3-4). Дотук говори Помазаният да Води Войната. Негов подчинен свещеник предава това съобщение до всички на висок глас. Помазаният продължава след това: Има ли човек, който е построил нов дом и не го е посветил. Нека се върне в дома си, за да не умре в битка и друг да го посвети. Има ли човек, който е посадил лозе и не е вкусил от плода му? Нека се върне, да не би да умре и друг да опита плодовете. Има ли мъж, който се е сгодил и не е взел своята любима? Нека се върне, да не би да умре и друг да я вземе? Дотук говори Помазаният. След това офицерите предават съобшението на висок глас...
Във връзка с това, което Мишната казва за важността на изучаването на законите, Талмудът ни разказва следното: Веднъж Раби Тарфон и другите мъдреци лежали и дискутирали законите на горния етаж на къщата на Ница в Лод, когато бил повдигнат следния въпрос: Дали учението е по-важно или действието? Раби Тарфон отвърнал: Действието е по-важно. Раби Акива казал: Учението е по-важно. Всички се съгласили и казали: Учението е по-важно, но не независимо, защото учението може да ни доведе към действие.