“Докато прекосявахме границата на Колорадо с Юта, видях Б-г в небесата във формата на златни изгарящи от слънцето облаци над пустинята, които изглежда ме посочваха с пръст и ми казваха: "Мини оттук и продължи - ти си на пътя към небесата".
Джак Керуак, "По пътя"
Въпроси:
1. Имали ли сте момент при ваше пътуване, в който може да откриете нещо духовно и неописуемо?
2. Трябва ли знанието да се случва у дома и какво може да се научи докато се пътува?
3. Само след дни ще отбележим Песах - празника на Изхода и началото на дългия път към Обетованата земя. Имате ли проекти или идеи, които са в началото на своя път и ги чака дълго скитане? Какво очаквате в този път?
Какво са граници - какво е дом и какво е път?
Прочетете първо текста от Мишната без коментарът отдолу? Какво разбирате и защо според вас присъства.
Прочетете коментарът и обяснението на раби Кулп.
След като изясните практическото измерение на тези закони, помислете дали има някакво друго измерение - морално или абстрактно?
(א) כֵּיצַד מְעַבְּרִין אֶת הֶעָרִים, בַּיִת נִכְנָס בַּיִת יוֹצֵא, פָּגוּם נִכְנָס פָּגוּם יוֹצֵא. הָיוּ שָׁם גְּדוּדִיּוֹת גְּבוֹהוֹת עֲשָׂרָה טְפָחִים, וּגְשָׁרִים וּנְפָשׁוֹת, שֶׁיֵּשׁ בָּהֶן בֵּית דִּירָה, מוֹצִיאִין אֶת הַמִּדָּה כְנֶגְדָּן, וְעוֹשִׂין אוֹתָהּ כְּמִין טַבְלָא מְרֻבַּעַת, כְּדֵי שֶׁיְּהֵא נִשְׂכָּר אֶת הַזָּוִיּוֹת:
(1) Как могат границите на един град да се увеличат/променят? Ако една къща се смали, а друга застърчи или ако една пристройка се смали, а друга застърчи или ако фрагменти от стена, високи 10 тефахим (определена дължина) застърчат или ако има мостове или паметници (чиито сектори застърчат) или жилищни къщи, то измерването на града започва от най-далечното им място и това пространство се разпределя по стените на града като квадратна маса, за да заеме всички ъгли.
Въведение
Думата на иврит за увеличение (на границите) тук е същата дума, която се използва и за увеличаване на месеца от 28 на 29 дни и за увеличение на годината от 12 на 13 месеца. Увеличенията на града са важни, когато трябва да се разбере докъде стига лимита на Шабат. Имаме право да направим само 2000 крачки в града, но преди това трябва да знаем какво точно включваме като град.
Обяснение
Първа секция: В края на града има ред от къщи, но този ред не е подреден абсолютно равно. Шабатният лимит се измерва от къщата, която е най-изпъкнала навън, а не от най-прибраната.
Втора секция: Ако има част от стена (като кула, наблюдаваща и пазеща града) която изпъква извън останалите части, шабатният лимит се мери от нея.
Трета секция: Ако има руини извън града, или мостове или структури над гробове (паметници) всички те се включват в града.
Четвърта секция: Когато се поставя Шабатния лимит, първото нещо, което трябва се направи е да се оформи града като четириъгълник, като най-крайните структури в четирите посоки оформят границите. Дори и града да е с кръгла форма, трябва да се оформи четириъгълник, така че хората да получат малко повече място за вървене по границите. 2000 стъпки се измерват като квадрат вътре в този четириъгълник, така че хората да имат още възможности по ъглите (виж Мишна 4:8)
Rabbi Dr Joshua Kulp - Conservative Yeshiva
Дискутирайки умните мисли на различни мъдреци, Гемарата ни разказва за Раби Йошуа бен Ханая, който казал следното: В целия си живот не е имало човек, който да ме победи в словесен сблъсък, освен една жена, едно малко момче и едно малко момиче. Каква е била срещата с жената?
Веднъж отседнах в определен хан и ханджийката ми приготви боб. Първата вечер го изядох целия и не оставих нищо в чинията си (макар етикета да казва, че човек трябва да оставя нещо на своята чиния за ханджията и за бедни). На втория ден отново ядох и не оставих нищо в чинията. На третия ден тя го пресоли и аз си отдръпнах ръцете от яденето. Тя ме попита: Учителю мой, защо не ядеш боба както предишните дни? Не исках да я обидя и й казах: Аз ядох достатъчно през деня вече и затова. Тя ми каза: може би трябваше да си вдигнеш ръцете от хляба и да оставиш място за малко боб. А после ми каза: Учителю, може би защото не остави спомен от храна на твоите чинии последните два дни, затова сега оставяш? Не са ли казали мъдреците: Не е важно да оставяш храна в казана, но трябва да оставяш в чинията (от етикет или заради другите хора след теб). Така жената ме победи в дебат.
А каква е случката с младото момиче. Веднъж вървях по пътека и пътеката минаваше през една нива и аз тръгнах по нея. Едно младо момиче ми каза: Учителю мой, не е ли това нива? - а човек не бива да върви през ниви, така че да не нарушава на хората посевите. Аз казах - о това е добре утъпкана пътека в нивата, по която аз мога да вървя. Тя ми каза - Крадци като теб са я отъпкали. С други думи - преди е било забранено да се минава през нивата и благодарение на хора като теб, вече имаме утъпкана пътека. Така момичето победи раби Йошуа.
А каква е случката с младото момче. Веднъж вървях по пътя си и видях малко момче, седящо на кръстопът. И го попитах - По кой път да тръгна, за да стигна до града? Той ми каза: този път е къс и дълъг, а другият е дълъг и къс. Аз тръгнах по този, който е къс и дълъг и когато наближих града видях, че го обграждат градини и овощи и не намерих път към града и се върнах отново на кръстопътя и попитах момчето: Синко, не ми ли каза, че този път е кратък? А той ми каза: Не ти ли казах, че той е и дълъг? Аз го целунах по главата и му казах: Щастлив си ти народе на Израел, че всички са така умни - и млади и стари...
Раби Йоси от Галилея си вървял по пътя и срещнал Брурия. Той й казал: По кой път да вървим към Лод? Тя му казала: Глупав галилеецо, не знаеш ли, че мъдреците казват: Не говори прекалено с жени? Трябваше да питаш: Накъде за Лод?
Въпроси за обмисляне:
Тези четири истории са част от коментарите на горните закони за границите на града.
1. Защо събирателите на Талмуда решават да ги добавят именно тук?
2. Какви са грешките на Раби Йеуда и раби Йоси?
3. Какво трябва да е нашето отношение, когато сме на път?
4. Ако пътят е метафоричен, какво според равините най-често ще срещнем по пътищата си?
Авдими бар Хама бар Доса казал: Какво е значението на "както е написано в Тората (Второзак 30:12-13) Не е в небесата... не е и отвъд морето"? Не е в небесата казва, че ако знанието беше в небесата трябваше да се катерим за него, а ако беше отвъд морето трябваше да го прекосяваме за него - а то е тук и на разположение.
Рава предлага друго значение: Не е в небесата означава, че знание не намираме в човек, който вдига съзнанието си над нещата - като небесата - който смята, че няма от кой да научи нищо; нито може да се намери в някой, който смята съзнанието си за море - тоест смята, че всичко, което трябва да се знае по някоя тема - той вече знае.
Имало един човек на име реб Исак бен Якил от Краков. Той живеел в бедност в продължение на много години, не знаейки откъде да намери дори коричка хляб за семейството си. Но реб Исак имал пълна вяра, че Б-г няма да го остави да гладува и неговите проблеми ще се решат.
Една нощ той сънувал, че има ценно съкровище, погребано под определен мост в Прага. Първо той не обърнал внимание на съня, като смятал, че е просто пожелание. Кой не си представя, че е богат, дори и само на сън? Но когато сънят се повтарял нощ след нощ, той почнал да обмисля: Може би имаше нещо в този сън? Може би е вярно?
И така той се отправил към Прага - на дълго и изморително пътуване и открил, че мостът е точно пред царския дворец и затова се пази от стража през цялото време. Войници марширували на всеки час, нащрек и готови да се намесят ако видят опасност или необичайно действие. Да копаеш под моста нямало как да стане. Какво разочарование. Но реб Исак нямало да се откаже така лесно. Той се връщал ден след ден на моста, докато стражите не започнали да го познават и им станало любопитно: Защо идваш на моста всеки ден - един страж го попитал: Да не чакаш някого?
Реб Исак знаел, че няма да му повярват ако даде някое измислено извинение и им разказал за съня си. Стражите слушали и един от тях почнал да се смее: И ти си направил всичко това заради глупав сън. Глупак. И аз така сънувах, че един определен евреин - реб Исаак Бен Якил е погребал съкровище под своята фурна, но да си ме видял да го търся. Разбира се че, не.
Реб Исак не чакал повече, а се втурнал да си купи билет за първия влак за Краков. Той знаел къде да го погледн. Скоро след като пристигнал, започнал да рови във фурната, махайки слоеве от мръсотия и сажди. И за свое учудване и радост, най-отдолу намерил ковчеже със златни монети. Той използвал монетите да построи страхотна синагога, която носи неговото име, а с остатъка си купил удобна къща, в която да живее добре.
Раб Симха Буним от Пешиха разказвал тази история винаги когато имал гости от далеч, за да им каже, че много често съкровището, което търсим е у дома.
Хасидска история, приписвана на раб Симха Буним от Пешиха
Въпроси:
Историята има своята поука, която услужливо даже ни е написана. Може ли да се изведе и друг извод обаче от историята?
Възможно ли е реб Исак да намери своето съкровище без да пътува?
Какви идеи ви хрумват за дома като пространство и пътя от тези истории и текстове?