שְׂרָפִ֨ים עֹמְדִ֤ים ׀ מִמַּ֙עַל֙ ל֔וֹ שֵׁ֧שׁ כְּנָפַ֛יִם שֵׁ֥שׁ כְּנָפַ֖יִם לְאֶחָ֑ד בִּשְׁתַּ֣יִם ׀ יְכַסֶּ֣ה פָנָ֗יו וּבִשְׁתַּ֛יִם יְכַסֶּ֥ה רַגְלָ֖יו וּבִשְׁתַּ֥יִם יְעוֹפֵֽף׃
Ангелите стоят в Неговото присъствие. Всеки от тях има по шест крила - с две покриват лицата си, с две покриват крилата си и с две летят.
(א) אַ֥שְֽׁרֵי־הָאִ֗ישׁ אֲשֶׁ֤ר ׀ לֹ֥א הָלַךְ֮ בַּעֲצַ֪ת רְשָׁ֫עִ֥ים וּבְדֶ֣רֶךְ חַ֭טָּאִים לֹ֥א עָמָ֑ד וּבְמוֹשַׁ֥ב לֵ֝צִ֗ים לֹ֣א יָשָֽׁב׃
Щастлив е човек, който не е вървял в съвета на злите, не е стоял в пътя на грешните и не е седял на мястото на надменните.
Съществува идея, че ангелите стоят неподвижно, а хората се движат. И макар ангелите да са перфектни и идеални, то те не могат да се движат в нито една посока - те са абсолютно статични.
Това позитивно ли е за тях или негативно?
Ние като хора можем да се движим в различни посоки - да се развиваме, но и да затъваме. Какво е положителното и отрицателното в това?
רש ר' שמעון בן פזי מאי דכתיב
אשרי האיש אשר לא הלך בעצת רשעים ובדרך חטאים לא עמד ובמושב לצים לא ישב וכי מאחר שלא הלך היכן עמד ומאחר שלא עמד היכן ישב ומאחר שלא ישב היכן לץ
אלא לומר לך שאם הלך סופו לעמוד ואם עמד סופו לישב ואם ישב סופו ללוץ ואם לץ עליו הכתוב אומר
Тук виждаме, че хората имат възможността да се движат за разлика от ангелите, които трябва да са са статични
Разбира се от това, че ти трябва да растеш, но все пак трябва да си посаден добре, защото дърво без корени изчезва при първата буря
Това е ЛЕГО възстановка на "Мизбеах" - олтара в Храма, което реално е мястото, от където човек има контакт с Б-жественото. То е и единственото място в целия комплекс, което е с рампа, а не със стълби. Защо според вас?
(יב) וַֽיַּחֲלֹ֗ם וְהִנֵּ֤ה סֻלָּם֙ מֻצָּ֣ב אַ֔רְצָה וְרֹאשׁ֖וֹ מַגִּ֣יעַ הַשָּׁמָ֑יְמָה וְהִנֵּה֙ מַלְאֲכֵ֣י אֱלֹקִ֔ים עֹלִ֥ים וְיֹרְדִ֖ים בּֽוֹ׃
И той сънува: Стълба (стълбище, рампа - думата значи и трите неща) беше поставена от земята и върхът й водеше нагоре. И ангелите на Б-г се спускаха и катериха по нея.
Тук имаме движещи се ангели и застинал човек? Каква е символиката и какво би било значението?
Постоянно-растящи акции са акции, чиито дивиденти се очаква да растат с постоянен ръст в близкото бъдеще. Това условие е характерно за много установени и добри компании, които растат дългосрочно и в същия темп като икономиката - сравнително добре.
Дърво без корени ще бъде отнесено в бурята.
Ако не си по-добър човек утре отколкото си днес, каква е нуждата да имаме утре?
Раби Нахман от Беслов
Седем пъти праведникът пада и се изправя. Докато злият се препъва на първото препяствие
Growth Is Gradual
Човек, който се опитва да се издигне и да промени характера си в изключително бързо време, ще се депресира и няма да бъде успешен. Трбява да имаш ясни цели. Работи над слабите си страни малко по малко. Ако направиш невъзможни изисквания към себе си, ще си ядсоан и нещастен.
(from Cheshbon Hanefesh #17; Rabbi Pliskin's Gateway to Happiness, p.177)
Когато работиш над подобряването на себе си, лесно е да се отчаеш, понеже не виждаш достатъчен прогрес. Продължавай да се опитваш и не се предавай. Всеки малък опит за подобрение, е успех.
Научи се да оценяваш дори минималното подобрение. Ако се ядосваш за по-кратко от преди, това е подобрение. Ако говориш малко по-мило - това е подобрение. Ако твоите молитви се подобрят - това е подобрение. Колкото повече наслада получаваш от всяка капка подобрение, толкова по-напред ще стигнеш.
Каква е връзката на тези текстове с нашата работа. Като погледнете годината назад можем ли да говорим за подобрение или е рано?
Веднъж хасидският равин Зуся дошъл при учениците си със сълзи в очите. Те го попитали:
"Рав Зуся, какво се е случило?"
И той им казал за своя сън: Разбрах какво ще ме попитат ангелите един ден, когато ме разпитват за живота.
А учениците казали: Рав, ти си така добър. Ти си мъдър и скромен. Ти си помогнал на толкова много от нас. Кой въпрос за живота те тревожи и те е страх, че няма да отговориш?
Зуся отвърнал: Разбрах, че ангелите няма да питат: Рав Зуся, защо не беше повече като Моше, да водиш народа ни далеч от робство? И няма да ни питат: Защо не беше повече като Йошуа, да водиш народа ни към Обетованата земя?...
Зуся въздъхнал тежко: Те ще ме питат: Рав Зуся, защо не беше повече като Зуся?
Залман се скиташе объркан по света. И питаше себе си:
Кой съм аз и какво правя тук? Аз съм земеделец и имам акри земя.
И аз я управлявам тази земя и от нея вадя плодове и зеленчуци.
Аз се грижа, наторяваме и напоявам и аз съм господар на това парче от света.
И тогава се чул глас от небесата: Залман това не си ти. Виж сега е година на шмита. Нивата ражда и без твоята помощ.
Ти не си твоята земя. Ти си просто...
Залман се обадил тук и там и си казал: Аз съм господар на моето време.
Просто се обаждам и всичко се случва и се оправя. Имам статут и кариера 24/7,
Акции, облигации - готов съм за всякакви изненади.
И хоп - глас от Небесата казал: Залман това не си ти. Ето я Булката-Шабат. Сега ще си почиваш. Твоят народ е този, който се моли. Твоят статут не си ти. Твоята земя не си ти. Ти си просто Залман.
Залман погледнал добрата си жена: Като грижлив бук, тя разпръсквала сянката си.
С нея съм от години. Аз съм нейният съпруг и все още лежим заедно прегърнати в леглото. И сме изградили прекрасно семейство заедно. И тя е жена за почит и е секси. И кой съм аз. Аз съм нейният съпруг.
И тогава глас от небето каза; Залман това не си ти. Жената с теб, не е наистина с теб. Жена ти пази нида. Ти не си го разбрал добре - ти не си нейният съпруг, ти не си твоят статут, ти не си твоята земя. Ти си просто...
Залман се отпуснал в гостната си във фотьойла. Погледнал стените и през прозорците.
Моят дом е моят дворец - то е като истинско царство.
И пак се чул глас от небесата: Залман, това не си ти. Сега е Сукот - иди в суката, ти новобогаташ такъв, не се излагай. Виж звездите през покрива. Твоят дом не си ти, твоята жена не си ти, твоят статут не си ти, твоята земя не си ти. Ти си просто...
Залман попитал умиращия си баща: Как да се определя в този свят? Ти си ми син
Казал мъдро баща му и затворил очи завинаги. Бащата бил погребан в земята и Калман, внука му получил неговото име. А Залман останал със същия въпрос. И глас от небесата се чул:
Залман, ти само задаваш въпроси. Ти се объркваш. Между това, което е твое и това, което си ти. Между твоята работа и значението на твоя свят. Залман това не си ти.
Кога най-после ще се свържеш със себе си? Ти не си твоя имот. Ти не си твоя успех. Ти не си това, което те обгражда. Ти не си дори твоите въпроси. Ти си просто Залман...