Параша Цав

Б-г говореше на Моше, казвайки: Кажи на Аарон и синовете му следното: Това е ритуалът за жертва за грях - жертвата за грях трябва да се заколи пред Б-г на мястото, където се заколва жертвата с пълно изгаряне: най-святото. Свещеникът, който предлага като грях трябва да яде от него, то трябва да се яде на свещената земя, в близост до Палатката за срещи. Всичко, което докосне тази плът, да стане свято и ако част от кръвта се разпръсне над дрехата, да се измие засегнатата част на свещено място. Земен съд, в който се сварява, да се счупи, ако е сварено в меден съд (съдът да бъде изтъркан и измит с вода). Само мъжете в свещеническа линия да ядат от това - то е възможно най-свят. Но никакви жертви за грях не могат да се ядат от които кръвта е внесена в палатката - всичко това трябва да се консумира от огъня.

На мястото, на което се прави пълно изгаряне - защо Тората ни повтаря това, след като го видяхме за първи път в 4:24, но тогава не знаехме, че това се отнася до всички жертви за грях - че те се заколват на същото място като всеизгарянията.

Това е законът за изгарянията за грях - Тората нарича тези жертви като кодеш кодешим - най-святото възможно. Същото описание се дава и на даровете от храна. Сходно е и, че статутът на жертвите за вина, също е наречен "най-свято". Следствието от теми, които са описани в различните параграфи са следните: първо се описват всеизгарянита, после жертвите с храна, после жертвите за грях и после тези за вина. Всички те са описани като най--вят. В края на тези редове, Тората казва още веднъж: това е законът за изгарянията, даровете с храна, жертвите за грях и тези за вина. Причината тези жертви и техните закони да са събрани заедно е, че Тората иска да обясни правилата по отношение на жертвите, наречени "най-святи". Следвайки жертвите - най-святи, Тората описва правилата, които са свързани с жертвите, които кедошим келим - свещени дела от среден характер на святост. Примери за това са жертвите за мир и за благодарност.

Жертвите за грях да се заколват на същото място като всеизгарянето - всеизгарящите жертви трябва да се заколят в северната част на двора. Те се дават като извинение за грешни мисли, както видяхме по-рано в началото на парашата. Виждайки, че Тората не иска да посрами грешника, който предлага жертва за грях, затова разбираме, че той има същото място за жертва като всеизгарянето, което се изгаря на олтара - като най-свята жертва за Б-г. Гледайки отстрани, човек няма да знае кой човек кое точно животно е дал и за какво е виновен - за грях или просто за грешни мисли.

Това е законът за жертвите за грях: В Сефер Ваикра, Той ни заповядва по отношение на следните жертви в следния ред: всеизгарящи, такива с храна, за мир, за грях и за вина. Причината за това е защото Той първо ни говори за тези със свободна воля - всеизгарящи, с храна и за мир. След това ни казва тези, които са задължителни при грях. Тук обаче в параша Цав виждаме че обяснението първо е дадено първо по отношение на всеизгаряне и храна, а след това за грях и вина, понеже той иска да ни обясни законите за най-святите си жертви в една група, понеже за тях има един закон, както той казва по отношение на храната - че е най-свята, както жертвата за грях и за вина и след това да ни разкаже за тези, които са по-малко святи - като тези за мир.

Сега в тази секция, по отношение на жертвите за грях, Той добавя много нови закони. Това е законът за жертвите за грях ни обяснява, че има един закон за всички жертви за грях. По-нагоре веиждаме, че когато се използва тора като закон, това означава включване, а хукат - изключване. Но и думата зот - това означава изключване, което

Now in this section [dealing with the sin-offering] He added many new laws. [The verse] This is the law of the sin-offering teaches that there is one law for all sin-offerings,⁵¹See Note 16 above, that the term torah or torath (“law” or “law of”) at the beginning of a section, denotes inclusion, while hi denotes exclusion. So also the word zoth (this), as it says here in this case, zoth torath … (this is the law of …), means exclusion. meaning that even the blood of “the inner sin-offerings”⁵²Sin-offerings were of two kinds: (a) those whose blood was sprinkled on the outer altar, and are therefore referred to as the “outer sin-offerings.” These included most of the sin-offerings. After the sprinkling of the blood and the burning of the fats, the meat was eaten by the priests, (b) The second group was called “the inner sin offerings,” because their blood was taken into the interior of the Sanctuary to be sprinkled in front of the Veil overhanging the Holy of Holies, as well as on the golden altar (see above, 4:6-7; 17-18), and on the Day of Atonement also in front of the ark (further, 16:14-15). These sin-offerings were wholly burnt outside the camp [and later, after the Sanctuary was built, they were burnt outside the city of Jerusalem]. — Now here in Verse 20 Scripture states the law regarding “the outer sin-offerings,” that if any of their blood was sprinkled upon a garment, the garment must be washed in a holy place [i.e., in the Court of the Sanctuary], But it does not say this law with regard to “the inner sin-offerings.” Since the section, however, begins with the expression [zoth] ‘torath’ hachatath (this is ‘the law’ of the sin-offering), and the word torath denotes inclusion, we know that the same law applies to both kinds of sin-offering. [if sprinkled upon a garment] must be washed off [in a holy place]. I might think that this applies also to a sin-offering brought from a bird, Scripture therefore says zoth [‘zoth’ torath hachatath (‘this’ is the law of the sin-offering) — and the word zoth denotes exclusion]. He also states here [in the verse before us], in the place where the burnt-offering is slaughtered shall the sin-offering be slaughtered before the Eternal, thus indicating that all sin-offerings must be slaughtered only on the northern side of the altar, since in the section of Vayikra this was stated only with reference to the sin-offering of the prince⁵³Above, 4:24. and of the individual;⁵⁴Ibid., Verses 29, 33. therefore here [in this section] they are all included — the sin-offerings of the public and “the inner sin-offerings.”⁵²Sin-offerings were of two kinds: (a) those whose blood was sprinkled on the outer altar, and are therefore referred to as the “outer sin-offerings.” These included most of the sin-offerings. After the sprinkling of the blood and the burning of the fats, the meat was eaten by the priests, (b) The second group was called “the inner sin offerings,” because their blood was taken into the interior of the Sanctuary to be sprinkled in front of the Veil overhanging the Holy of Holies, as well as on the golden altar (see above, 4:6-7; 17-18), and on the Day of Atonement also in front of the ark (further, 16:14-15). These sin-offerings were wholly burnt outside the camp [and later, after the Sanctuary was built, they were burnt outside the city of Jerusalem]. — Now here in Verse 20 Scripture states the law regarding “the outer sin-offerings,” that if any of their blood was sprinkled upon a garment, the garment must be washed in a holy place [i.e., in the Court of the Sanctuary], But it does not say this law with regard to “the inner sin-offerings.” Since the section, however, begins with the expression [zoth] ‘torath’ hachatath (this is ‘the law’ of the sin-offering), and the word torath denotes inclusion, we know that the same law applies to both kinds of sin-offering.
The Rabbis have further interpreted: Most holy, this comes to include the peace-offerings of the public,⁵⁵Peace-offerings could be brought only by an individual, and they were considered of a lesser degree of holiness. Only once a year, namely, on the Festival of Shevuoth, were peace-offerings brought by the public (see further, 23:19). These were considered among “the most holy offerings.” Offerings which were most holy were slaughtered on the north side of the altar, and could be eaten only by male priests, within the Court of the Sanctuary, during the same day and night; those that were holy to a lesser degree were slaughtered in any part of the Court, and could be eaten by any person, within the enclosed city of Jerusalem, for two days and the intervening night. The thanks-offering and the Nazirite’s ram, though holy to a lesser degree, could be eaten only the same day and the ensuing night. teaching that they may only be slaughtered on the northern side of the altar, as all offerings of the most holy degree are required to be slaughtered on the northern side. Hi (this) — ‘this’ is the law of the sin-offering, comes to exclude the thanks-offering⁵⁶Further, 7:12. The thanks-offering is a form of peace-offering, and is therefore holy to a lesser degree. and the ram of the Nazirite⁵⁷Numbers 6:14. The ram of the Nazirite is a peace-offering (ibid.). [thus teaching that they may be slaughtered anywhere in the Temple Court, as their holiness is of a lesser degree]. He further commanded here to give the meat of the sin-offerings to the sons of Aaron⁵⁸Verse 22. — that is, to the males and not the daughters of Aaron — and commanded them to eat it within the Court of the Tent of Meeting.⁵⁹Verse 19. In addition He mentioned [in this section] many new laws concerning absorption [of the taste of] the sin-offerings [by the vessels in which they are boiled].⁶⁰Verse 21.

Б-г говореше на Моше, казвайки: Кажи на Аарон и синовете му това: Това е Тората/ритуалът за жертвите за грях: жертвите за грях да се заколят пред Б-г на мястото, където се заколват всеизгарящите жертви...

Това е както е написано в Притчи: Можеш да поставиш твоята вяра в Б-г - да, дори и ти (Притчи 22:19). Езикът на дори и ти функционира да включи разкаялия се човек, понеже и той може да вярва в силата на благословения Б-г, дори и човек, който е сгрешил в думите на Тората по всякакъв начин, дори и той не бива да се отчайва. Както е написано в Мидраш Тана Деве Елияу: Дори пораснал възрастен човек, който е съгрешил 100 пъти, всеки път по-лошо от предишния и след това направи тшува - С милост неговата тшува се приема. И това се отнася до заповедта на Б-г да се извърши жертвата на мястото за всеизгаряне. Това е защото всеизгарянето е жертва, която идва от абсолютно праведния, а тази жертва от грешника. Това се обяснява, че човек, който е стигнал да донесе дар вече се е разкаял и е на същото място като най-раведния.... Месото се изяжда, а кръвта се разпръсква на горната част на олтара. Това е защото плачът на разкаялия се стига до Б-г и Той иска да го спаси. Това е място, което праведникът не може да стигне. Както се казва в Зоар - Разкаялият се е по-близо до Царя, повече от тези, които се изкачват нагоре с волята на сърцата си и със силата си искат да са близко до Царя.

Свещеник, който води процеса, да консумира. Значението на тези думи не е, че Свещеникът, който разпръсква кръв по олтара и изгаря мазнините е единственият, който може да яде от месото, а другите свещеници не. Ако това беше така, то щеше да има напрежение между свещениците, като всеки би искал да води службата за изчистване от грях. Вместо това значението на "който води процеса" е, че всички свещеници, които теоретично могат да извършат процедурата, ядат. Това изключва само временно нечистите свещеници. Дори свещеници, които страдат от кратка ритуална нечистота, като изпразваане, нещо, с което се прочистваш на залез, са изключени от яденето на част от жертвата за грях или вина, които се принасят в този ден. Те не могат да споделят и яденето на жертвите с храна или на горните части на тези за мир, които се оставят за свещениците.

Как знаем, че това правило не се отнася само при тези жертви, понеже Тората казва - Свещеник, който води процеса, а по отношение на тези за вина - те принадлежат на свещеника, който извършва. При тези за мир се казва - свещеникът, който разпръсква кръвта... По отношение на храната се казва - всяка храна, изпечена в пещта... да е на свещеника, който я принася. Понеже всички те са в една категория - най-святи, те могат да се консумират само на същия ден и всеки, който не е чист в този ден, автоматично е изключен и не може да яде до следващите жертви на следващия ден.

Този, който извършва - ритуала ( в думата се включва думата грях), защото свещеникът е човек, който реално прочиства и поема греха.

Свещеникът, който извършва, може да яде - т.е. годен за извършване на ритуала свещеник, а не този, който реално ще извърши ритуала. Така са изключение свещениците, които са нечисти - те не споделят месото. Човек би казал, че всички свещеници са забранени, освен ако реално те не извършват, но виждаме по-нататък - всички мъже от свещениците да ядат.

Частта, върху която се е проляла, да се измие - само тази част трябва а се измие, а не цялата дреха. Това е важно, понеже кръвта на тази жертва е преднзачена за Храма, ако свещеникът напусне светите зами с тези кървави петна на дрехите, то жертвата се анулира. В свещените територии - това включва в Храма на Соломон всички кабинети и помещения около Храма, с които той е свързан. Такива няма в Мишкана.

Да измиеш на свещено място. Ние вече знаем от предишния стих, че това се отнася до двора на Мишкана, както се казва - да ядеш невтасал хляб на свещено място в двора на Мишкана. Дворът кореспондира на това, което се нарича езра по време на Храма.

Да се измие на свещено място: Тората дава стриктен закон по отношение на кръвта на жертвата, която попада на дрехата, така че да знаем, че кръвта, ако е разплискана по дрехите, не може да се изведе. Дворът е ограден от завеси, а в Храма - от стена. И двете служат като преграда. Той ни казва и земен съд да се счупи. Той също трябва да се счупи на свещена земя - в двора и парчетата се заравят там. Това е едно от големите чудеса в Храма и няма нужда да се чагърта и мие. Но винаги е имало място за всички съдове.

Точно както измиването на дрехите се изисква да се случи вътре в свещените места, така и чупенето на съдовете, които са замърсени ритуално, заради кръвта в тях, трябва да се случи на тези места, ако съдът е ненужен или счупен. Но ако подобна дреха, както се описва се измие в меден съд или друг метален съд тогава се изчегъртва и се измива с вода. Това се прави докато се изяжда месото от свещениците. Иначе ако се забави трябва да се изгори. Измиването не се прави в микве от 40 сеа вода (530 000 см3) Тората ни казва във вода, което значи, че количеството няма значение.

Земен съд... трябва да се счупи. Начините на прочистване на съдове са сходни с начините на разкаяние. Земните съдове, които са придобили забранена храна не могат да се почистят с вода и трябва да се счупят, но металните съдове абсорбират малко и могат да се почистят с вода. По същия начин много хора свикват да грешат и могат да се прочистят само като счупим сърцата им. Други обаче имат нужда от малко изчегъртване, защото грешат рядко. Днес, когато нямаме Бейт Амикдраш, начинът за необразованите маси да получат разкаяние е като им счупим сърцата, съдът, в който те готвят греховете. За ученият в Тората обаче това може да се случи чрез учене на Тора. Затова и Тората описва правилата за прочистване на съдовете около законите за жертвите за грях, за да ни научи днес, когато нямаме жертви, че разкаянието е като да прочистиш съдовете.

И земен съд, в който се е готвило - да се счупи. Това означава, че сготвянето на месото трябва да се случи в рамките на свещените пространства, както и измиването. Но ако се готви в медни съдове, трябва да се изтържат и измият във вода. Това е свързано с предишните правила, т.е. и това трябва да е в двора. Всичко се случва в маком кодеш - свещено място - миенето, чупенето и чегъртането.

Раши обяснява, че причината да чупим земните съдове е да видим, че това е материал с пори, които се запушват след абсорбиране и няма как да се изчисти. На другия ден месото е със статут на остатък и трябва да се изгори, понеже месото е негодно вече. В този случай другият най-добър начин е чупенето на съда, така че да не може да се ползва.

Изчегъртване се свързва с това, което научаваме от Естер - женска козметика. цялата процедура на чегъртане и измиване се прави така, че да не оставя част от месото по стените на съда. Понеже земният съд не може да се изчегърта, тогава съдът трябва да се унищожи.

Тората ни информира, че медните съдове както и съдовете, които са направени от друг вид метал, в които попада забранена храна могат да се почистят чрез вряла вода и че просто изплакване не е достатъчно, за да може те да се ползват отново за храна. За сравнение земните съдове не могат да се ползват отново и трябва да се унишожат.

Водата има три сили и възможности, по отношение дали е студена, хладка или вряла. Ако забранена храна попадне в студена вода, металният съд, който съд, който съдържа подобна храна, трябва да се измие добре преди да е годен за употреба. Ако забранена храна попадне в хладка вода, не е достатъчно просто да го измием със студена вода, но трябва да се измие с хладка или поне със същата горещина, с която е била при падането. Ако водата е гореща, когато забраненото нещо попадне, не може д се случат предишните процедури, а трябва да се случи с вряла вода. Научният принцип зад тази процедура е че за да се обърне процеса на полепване по стените на съда трябва да се повторят условията, при които са се случили нещата.

В резултат на тези неща, нашите мъдреци ни казват, че съдовете, които обикновено се използват със студени неща като чаши, водни кани и т.н. може да се измият добре и да се ползват отново на Песах. Но тенджери и гърнета, които се слагат на огъня и се използват с гореща вода, трябва да се изчисти добре. Съдове, които се използват директно на огъня - като лъжици и вилици, също минават процес на нагряване до червено, за да се ползват за храна, включително за Песах. Причината е, че каквото влезе в порите на метала, няма как да излезе по друг начин. След като сме научили, че забранените частици излизат само с обратен процес, трябва да се запитаме, защо Тората казва - да бъде счупено, използвайки 3.л. индиректна реч. Когато говори за миенето Тората е заповедна - да измиеш. Разликата е че процедурата на чупене е такава, че да се направят няколко парчета, така че съдът да не се ползва за същшото повече. Ако Тората бе казала - счупи, то тогава можехме да решим, че трябва да е на малки парченца, така че да не може да се използва никога повече по никакъв начин. Думата счупи се среща в Псалм 48, когато се казва, че корабите в Таршиш, които трябвало да атакуват земята на Израел били счупени на миниатюрни парчета.

От друга страна, когато се случва малко счупване, като описаното в Съдии 7:20, когато земните съдове се чупят от звукови вълни, авторът казва да се счупят - т.е. показва ни, че тези кани повече не могат да съдържат вода или вино, така са фрагментирани. Но те могат да се ползват за други неща. Когато Тората казва в Левит 11:33 - всичко това ще се счита за нечисто и съдът да счупиш - и не казва да бъде счупен, това значи, че действието на счупване прочиства парчетата за следваща употреба. Нашите мъдреци имат предвид, че съдът, като е счупен вече не носи своето име и употреба и парчетата му могат да се ползват свободно. Когато Тората пише по отношение на яденето в Египет на първия Песах (Изход 12) - да не чупиш костите от него, това значи да не се чупят костите на две. Типично за свободните хора е да ядат само месото, а за робите - да чупят костите, за да взимат костния им мозък.

Мъдреците ни обясняват, че парчетата от земните съдове, които са негодни са били чудотворно потъващи в земята на двора. Ако това не се беше случвало, то подът щеше да се напълни с фрагменти и няма как да се ходи в двора. Това е едно от осемнадесетте чудеса, които се споменават по-рано, които се случват регулярно в храма. Ето и списък на 18те чудеса:

- Няма бременна жена, която да загуби плода си предварително заради миризмата на печеното месо в Храма.

- Това месо никога не е издавало неприятна миризма.

- Първосвещеникът никога не е бил негоден на Йом Кипур заради неволно проливане на семе.

- Никога не се е намирала муха в зоната, която е била за заколване и подготовка на животното.

- Никога не е имало проблеми, които да отстранят първите два хляба от новата реколта (Омер) или първите два хляба от новата пшеничена реколта. Същото се отнася и за показните хлябове, които се носели на всеки Шабат. Това се счита за едно чудо.

- Дъждът никога не изгася пламъците на дървата на олтара, който няма покрив.

- Дори и най-сериозният вятър не успявал да наруши стълба на пушек, който излизал от жертвите. Това разбира се отнася за огънят, който е създаден от човек, а не на този от небесата. Свещениците трябвало да дават и свой огън, защото Небесният огън не оставял пушек, както ни описва Талмуда в Йома 21, където петте особености на небесния огън са описани - те са "подскачащ като огън, изчезващ като слънцето, огънят му е силен и консумира и мокрото и сухото и не произвежда пушек". Раби Ханина казва, че когато видял огъня, той не скачал като огън, а като лъв. Талмудът отговаря на това като казва, че огънят, който падал от Небесата в Първия Храм бил като лъв, а във Втория - като куче.

- Макар хората да стояли близко един до друг, така че да могат да се докосват, по време на празник, когато ритуалът изисквал да се поклонят до земята, чудотворно се намирало достатъчно място.

- Нито един човек не бил ухапван от змия или скорпион в Ерусалим.

- Никога не чул човек да се оплаква, че няма място за спане в Ерусалим, така че да трябва да прекара деня извън града. Това са десетте чудеса, описани в Перке Авот.

Останалите осем чудеса са:

- Парчетата от земните съдове, които са служели за готвене на останките от жертвите за грях и които трябвало да се разрушат, се гълтали от пода и земята на Храма.

- Олтарът за горене, на който имало дървен куп и на него имало тънка поставка от мед, никога не се стопила и никога не нарушила наръча дървета.

- Всички седем светлини на свещника в Храма са били с едно ниво на масло и никое не е горяло по-силно или по-слабо от другите. Нито една не изгаряла преди зората. По време на дългите зимни вечери никога не е имало недостиг на масло или прекалено много масло през летните вечери. Светлината в централната част имала същото количество масло като това от двете страни. Тя се палела първа във вечерите и последна се чистела сутринта.

- Червена вълна се окачвала на входа на Храма в началото на Йом Кипур и това ставало бяло в края на деня.

- Козелът, който бил хвърлян от скалата се чупел на множество парчета дори преди да докосне земята. Никога не намирали и част от него.

- По отношение на процедурата за Менората, съм прочел следното: Когато светлината на Храма се запалвало през вечерта, всеки двор в Ерусалим използвал светлината от нея.

- Когато Соломон построил Храма, той засадил множество дървета от злато, които давали плодове в определените им сезони.

- Последното чудо описано тук е това за хлябовете, които се носели в Храма на всеки Шабат. Те запазвали топлината си на същото ниво, все едно току що са извадени от фурната - за цяла седмица. Това виждаме в Шмуел 1 21:7 - да поставим хляб, който все още горещо на деня, в който се появи (на осмия ден). Раби Йошуа бен Леви казвал, че велико чудо се случвало с хляба, че той бил топъл и свеж, дори като се махал от Храма. Имаме въпрос - няма ли други чудеса. Нали Леви ни казва, че мястото на Храма не е заемало земно място, а Шмуел ни казва, че херувимите са летяли. Отговорът е, че това са били видимите за хората чудеса, а другите са се случвали вътре в Храма.​​​​​​​

Но земен съд трябва да се счупи - понеже това, което е в него се абсорбира. Това се отнася за всички жертви.

Изчегърано - от същия корен и значение като в Естер 2:12 - нещата за прочистване на жените (пудрене на старо френски).

А в меден съд да се изчегърта и измие с вода - тук можем да се отървем от вкуса, но в земен съд никога.

Всички мъже сред свещениците да ядат от това - така научаваме, че свещениците, които изпълняват не изключва и другите свещеници, а само тези, които не са чисти по време на жертвата.