Дебатът между равините и раби Йеуда по отношение на времената, в които може да се казват различните молитви, се крие в по-голям спор, който се вижда в по-късен дебат между амораим. Казано е Раби Йосей, син на Раби Ханина казвал: Практиката да се молим три пъти на ден е древна, макар и не в тази й форма, но молитвите са въведени от патриарсите. Но раби Йошуа бен Леви казвал, че молитвите са въведени на базата на всекидневните жертвоприношения в Храма и молитвите са паралел на даровете, както по време, така и по характеристики.
Ако неговата жертва е изгаряща жертва от стадото, той трябва да направи като жертва мъжко без проблеми. Той трябва да го доведе на входа на Палатката за срещи, за приемане от негово име пред Б-г.
Ако неговият дар е животно, което трябва да бъде изгорено напълно (т.е. свещениците не ядат част от него). Това, което се има предвид е, че дарващият е определил това преди да предаде животното на свещеника, който да го заколи от негово име, Причината защо всеизгарянето е първият пример за животинска жертва в Тората е, че това са даровете, които са най-добре приети от Ашем.
Той има възможност да дари - след построяването на Мипкана, свещеникът първо освещава процеса - т.е. като го предава казва: Ето това съм определил за жертва пълно изгаряща за Б-г.
На входа на палатката за срещи - Тората подчертава това, че на донора не се позволява да покани свещеника в своя дом и да заколи жертвата там или в къщата на свещеника, както и там да се извършат ритуалите. Това ще е неуважително за Ашем. Нека си представим донор, който носи дарове на смъртне цар и казва на царя, ела да си ги вземеш от дома ми.
За да намери уважение в очите Му: Причината е, че това е доброволен дар, а не е за благодарност или за вина/грях - които са задължителни.
В присъствието на Б-г - макар донорът да не може да влезе в свещените места на Храма, дарът се описва в присъствието на Б-г, понеже той не може да влезе не заради някакъв личен проблем. Според Сифра, след като поставя своите ръце на животното пред палатката, той може да го направи още веднъж и вътре.
Той да ги донесе до входа на Палатката - това е необходимо, за да може да разберем, че не е достатъчно за някой, който желае да принесе животно да каже на свещеника - ето ти животно, принеси го от мое име. Ако направи така, това не се счита за добри маниери към Небесата. Собственикът на това животно трябва да го донесе персонално през целия път до палатката, отвъд която не може да влиза.
всеизгарящи жертви - това е една категория жертви и името само обяснява какви са те
от стадото - или трябва да е напълно пораснално или младо животно, стига да е на поне осем дни. Понеже цялото отива в Небесата, трябва да е добре избрано животно. Следователно не се използват женски животни, понеже мъжките животни са предпочитани от Небесата.
Без проблеми - без дефекти. След като казва, че той ще донесе, Тората ни казва къде да я донесе, след като влезе в двора на палатката.
Пред Б-г: Тази фраза е продължение на предишното, но малко объркано. Думата с желание показва, че това не е задължение, а доброволно.
Ако изгарящата жертва е от стадото - изгарянето е първото споменато от видовете жертви, които ще бъдат описани в детайли. Според чистото значение на текста, това е логично - точно както човек греши на практика, човек греши в мисълта си. Затова е добре да се споменат тези жертви, които не изчистват грехове, които са извършени, а грехове, които са пропуснати - напр. позитивни заповеди, в които греха е в съзнанието.
Начинът, по който Тората описва тези животни, започва с бик, следван от по-малки животни като овце и кози, след това са птиците. Бикът е животно, което е най-подходящо за богат човек, който търси разкаяние, защото струва повече. Богатит хора често разчитат на своето богатство, което е грях - арогантност. За да се противопоставим на тази арогантност, която се крие в материалната среда, Тората очаква богатите хора да дадат ценно животно.
Хора с умерени възможности се очаква да дадат овце или кози като жертви, а за бедните се позволява да е гълъб - евтина птица като жетва. Така хората с различни възможности може да използват нещо значимо за техните възможности за да покрият тези грехове на пропускане на възможност.
Кабалистично разбиране: Типът жертва - ола, който е споменат тук, кореспондира на Бина. Типът жертви споменават паралелните еманации в низходящ ред, така че мирните жертви се следват от изгарянията, следващи от жертвите, които първосвещеника дава при грях. Тези три стадия са свързани с първите три еманации от Параша Ки Тиса. (Тук авторът цитира не-съществуващ стих, за да подкрепи идеята. Аз не разбирам това - издателят).
Мъжко - но не женско. Когато Тората споменава отново по-надолу, че жертвата трябва да е мъжка, което изглежда ненужно - то иска да каже - мъжко, а не животно, чиито пол не е изяснен или който е хемафродит.
Когато човек принесе жертва с храна на Б-г, неговите жертви да бъдат от избрано брашно, той да ги посипе с масло и да положи благоухания.
Когато човек донесе пшеничени жертви - Всички пшенични жертви са възможно най-святи и не-свещеник не може да яде от тях. И понеже е традиция беден човек да донесе такива жертви, това се харесва на Всевишния и затова Той ги прави свят на светостта. Това е за да покаже Своята умеренеост, поне Той е велик цар и обича бедните.
Жертва с храна - този израз е сходен с определението за данък или трибют, който се дава от слуга на своя господар. Той се базира според мен на корена нах - да почивам, лягам, който показва подчинение и идва отгоре надолу. Според това менаха показва как слугата показва своето подчинение на господаря си. Същата употреба се отнася до всеки подарък, който е подарен от един на друг. Например в Берешит - Яков предава подарък на своя брат Есав. Тук Яков иска да демонстрира на Есав, че му се подчинява и го уважава както слуга уважава своя господар. А тук, бедният човек, чиито дом е празен и няма какво да предложи освен 1/10 ефа. Това показва неговата отдаденост и подчинение на Б-г, понеже той от малкото си вади за да даде на Б-г, дори повече от телето на богаташа. Следователно това макар и малко дарение е наречено така.
Ако някой (букв. душата) предложи - т.е. душата на човек. Тората споменава думата душа, понеже пшеничената жертва, която е описана тук е по желание и думата душа се използва често, когато става дума за нещо доброволно.
Хубаво брашно - добре смляно пшеничено брашно (самеед на арабски). Не е подходящо нещо, което се дарява на Всевишния, не е от най-високо качество.
(א) ונפש כי תקריב מנחה. מי דרכו להתנדב מנחה עני אמר הקב"ה מעלה אני עליו כאילו הקריב נפשו (מנחות קד:) ומטעם זה נאמר בפר' צו (ו ט) מצות תאכל, והיינו לחם עוני ועני כי כל זה שייך אל העני הנכנע בטבע כעיסת המצה שאינו עולה, ועל דרך זה יתבאר סדר כל הקרבנות הללו וכל הקודם קודם בפסוק הוא קודם לבא לידי חטא כמ"ש (דברים לב טו) וישמן ישורון ויבעט. וכל מי שהוא גדול מחבירו בעושר או בכבוד יצרו גדול ממנו וראיה ממה שנאמר (ויקרא ד כב) אשר נשיא יחטא, כי לשון אשר מורה על הודאי לפי שנשיאתו מביאו לידי חטא שיצרו גדול מחבירו. ע"כ הזכיר תחילה הבקר, שמסתמא המקריבו עשיר הוא ואח"כ הזכיר צאן, שדרכו של בינוני להביא צאן ואחר כך הזכיר קרבן עוף, שדרכו של עני להביא עוף ואח"כ הזכיר המנחה המביא מי שהוא בדלי דלות. (ב) וע"כ נאמר בבקר וקרבו וכרעיו ירחץ במים. היינו קרבו של קרבן אבל קרב איש ולב עמוק לא רוחץ ועוד טומאתו בו כי על הרוב העושר גורם הביעוט ומצואתו לא רוחץ, אבל הבינוני הוא יותר טהור המחשבות על כן נאמר בו והקרב והכרעים ירחץ במים, לכלול גם קרב איש המקריב שע"י הקרבן ישוב ונחם על הרעה ותוכו רצוף מי טהרה, אבל העני אשר יי מחסהו הוא יותר טהור המחשבות מכולם נאמר בו והסיר את מוראתו בנוצתה והשליך אותה הסרה והשלכה זו יותר טובה מן הרחיצה רמז שישליך מקרבו כל און ולב נכון יתחדש בקרבו וישן מפני חדש יוציא, ובדלי דלות שהוא נכנע ביותר ותמיד עיניו נשואות אל יי נאמר בו ונפש כי תקריב. כי לא זו שמשליך מתוכו כל תוך ומרמה אלא כל נפשו הוא מקריב כליל ליי וכולו נעשה בריה חדשה לכך נאמר במנחה זו קודש קדשים מאשי יי, ר"ל יותר מאשי יי שנזכרו למעלה.
Когато човек донесе - Б-г казва - Кой обикновено носи жертва с храна? Бедният Изглежда все едно той дарява своята душа. Затова е казано в параша Цав: Трябва да се яде като маца, хляб на бедността, който представя бедният, който е нисък по природа, като тестото за маца, което няма да втаса. Това дава база за обяснение на стиховете в тази секция: първите споменати са по-склонни за грях, понеже всеки, който е по-богат или по-уважаван, е по-склонен към грях. Доказателсто за това е, че Тората казва - Ако лидер греши, като тук ако говори за сигурност. Защото благодарение на лидерската си роля, той със сигурност ще сгреши, понеже неговите желания са по-голями от тези на другите. Следователно той споменава първо телето, което обикновено се води от богатия, после агнето и след това птициите, а накрая и храната, която се носи от най-бедните сред бедните.
И човек, който предложи жертва с храна. Торат Коеним вижда думата - унефеш като включващо и ограничаващо нещо едновременно. Единственото число нефеш показва, че доброволната жертва с храна не се приема от общност, а от единичен човек. Но от друга страна буквата у в началото, която представя стиха, може да се интерпретира включващо - за да покаже, че макар първосвещеникът, който предлага задължителните дневни жертви и който няма право да даде жертва с храна като изкупление в случай, че е замърсен преди да влезе в Храма или докато е вътре - нещо, което обикновен евреин може да направи, все пак има право да даде доброволна жертва - в нормални обстоятелства.
Защо Тората използва ед. ч, което да е ограничаващо и включващо едновременно? Може би причината е, че виждайки, че жертвата на група хора може да се откаже само като се отнесе до включването на първосвещеника, Тората решава да включи тези две заповеди в една и съща дума, макар те сами по себе си да си противоречат. Ако нямахме у, което да включи първосвещеника в категорията за жертва, тогава нямаше да има нужда да се слага дума, която да покаже, че група хора нямат подобна привилегия. Защо бих си решил, че на група ще се разреши подобно нещо, след като е най-евтино и защо тогава да се изключват.
Когато човек даде жертва с храна. Тази жертва се съдържа от хубаво брашно, масло и благоухания, както е описано в края на стиха. Свещеникът изтисква една шепа в ръката си и го изгаря на олтара, където остатъкът остава за него лично, както е казано - остатъците от жертвата за храна остават за Аарон и синовете му, това е най-свещената категория от изгарящите жертви за Ашем.
В нашия стих, Тората говори за свещеникът като взимаш цяла шепа, за да ги изгори на олтара, докато в 6:8 Тората изпуска думата цяла, а остава само шепа. Каква е разликата. Причината защо Тората има разлика в какво е това шепа, е за да ни научи, че няма обективно измерване за това какво е шепа. Свещеникът не използва измерителни чаши, каквито се използват в Храма за тежест и големина. Думата шепа се отнася за начин, по който се измерва - т.е. той покрива с първите три пръста на ръката хванатато, за да стане юмрук. Виждайки че дори върха на пръстите трябва да се използва, Тората ни казва - цяла шепа - т.е. това, което ще се събере изцяло в тази шепа.
Менахот 11 описва какво се случва, когато свещеникът изчиства допълнителното количество от ръката си с палеца и показалеца. Тази процедура се описва като изключително трудна за изпълнение, изискваща огромно усърдие от свещеника.
Раши коментира че думата камац, описва обителта на животно (Базирайки се на Нахум 2:13 и Таргум). Т.е. следвайки този подход камац е ценната плячка в леговището на животното.
Интересно е, че Тората представя идеята за жертвата с храна като пише нефеш ки тикрав. Какъв тип човек доброволства да даде такава жертва - много евтина - това са бедните. Като се представя темата за жертвите с думата нефеш, Тората ни учи, че в очите на Б-г беднякът, който предлага храна се счита все едно е дарил живота си. Тората представя тази жертва като жертва с приятен аромат за Б-г. Това описание се случва с всички видове дарове, за да ни покаже стойността на жертвата в очите на Б-г. Всичко, което има значение е намерението на дарителя да го посвети на Б-г.
И да поръсиш масло над него и да поставиш благоухания. И да се даде на синовете на Аарон - това ни учи, че поливането на масло и смесването му с брашното - то е валидно, дори да се направи от не-свещник.
На синовете на Аарон, и той да вземе една шепа - от взимането на една шепа от олтара и нататък - това вече е задължение на свещеника. Това е според Раши. Тук трябва да обясним, че задължението на свещеника не започва с взимането на шепата, понеже носенето на храната до олтара е преди взимането на шепа и това също е невалидно, ако се прави от не-свещеник. Понеже Той е казал: и да го представи пред свещеник и да го внесе вътре на олтара. А стих осем и нататък казват: и свещеника да махне жертвта по време на спомена.
Тук може да се види, че свещеникът, който носи жертвата към олтара в югозападния ъгъл и след това хвърля шешата на олтара.
Ние можем да видим, че хвърлянето на шепите се извършва само от мъже, а не от жени - защото е казано Синовете на Аарон, а не дъщерите.
Но това ни показва, че от момента, в който се взима храната в шепа - това вече е ангажимент на свещениците, но не и нещата преди това - като изсипването на маслото и сместването с брашното и благоуханията. Това означава, че всички те са валидни, ако се направят не от свещеник.
Когато човек/душа предложи - никъде другаде думата душа не се използва във връзка с дарове от свободна воля, освен тук. Защото кой обикновено дава такива дарове - беднякът. Всевишният, казва, че заради това ще го възнагради, все едно е дарил цялата си душа.
И когато човек предложи храна - да е от фино брашно - когато човек си каже - аз поемам отговорността да донеса менахот, без да го определя повече, става ясно че став дума за хубаво брашно, защото то се споменава първо от различните храни, понеже комац се вади докато е още брашно, а другите са вече опечени, както се разбира по-надолу. Има пет различни типа храни, които се носят изпечени, затова и реално това е дар на брашно.
Пшеница - разбра се че трябва да е пшеница. Няма дар, който да е по-малко от 1/10 ефа (1560 - 1770 g)
И да посипе с масло: над цьялото брашно и да постави благоухания - над част от тях. Каква е причината а кажем това - понеже имаме правило - когато в Тората термин се използва, за да добави детайл, който следва сходен включващ елемент, вторият винаги има ограничен характер.
Друго обяснение защо казвам, че маслото се слага над цялото, защото то трябва да е в контакт с брашното, за да се вземе шепата. Благоуханията обаче трябва да са на част, понеже не се налагат в шепата.
И той да ги постави - това ни показва, че сипването на олио и смесването може да се прави и от не-свещеници.
Ако неговата жертва е за добро, ако принася от стадото, без значение мъжко или женско, да ги даде пред Б-г едно без проблеми.
Жертви за мир - те са наречени така, защото носят мир на света. Друго обяснение е, защото чрез тях има мир - хармония и липса на завист на олтара, при свещениците и собствениците - понеже всички получават част.
Жертва за мир е наречена зевах - пир, от друга страна, жертва с пълно изгаряне, жертва за грях или вина никога не се асоциират с думата зевах. Това е защото собственикът яде месото на зевах в компанията на семейство, приятлеи и близки и слави Б-г и Му благодари за Неговата милост. Освен това тук имаме нужда от повече хора, за да няма остатъци. Следователно е зевах шаломим - понеже зевах води до празнично ядене. Другите жертви, които не се ядат от дарителите, не са зевах.
Мъжко или женско - повторението на им (пред мъжко и пред женско) показва, че Тората няма фаворит между мъжкото и женско животно, когато става дума за подобни дарове
Три пъти в годината - на празника на невтасалия хляб, на празника на седмиците, на празника на шатрите - всички мъже да се явят пред Б-г, твоя Г-д на мястото, което ТОй ще посочи. Те да не идват пред Б-г с празни ръце, а всеки да донесе дар, според благословията, която Б-г, твоя Г-д е поставил над човека.
(ב) בֵּית שַׁמַּאי אוֹמְרִים, הָרְאִיָּה שְׁתֵּי כֶסֶף, וַחֲגִיגָה מָעָה כֶסֶף. וּבֵית הִלֵּל אוֹמְרִים, הָרְאִיָּה מָעָה כֶסֶף, וַחֲגִיגָה שְׁתֵּי כָסֶף:
Бейт Шамай казвали: Даровете при появяване трябва да струват поне 2 сребърни пари, а празничните дарове за мир трябва да са поне 1 сребърна маа пара. А Бейт Хилел казвали - даровете при появяване трябва да са поне 1 сребърна маа пара, а празничните дарове за мир да са поне 2 сребърни пари.
(ה) מִי שֶׁיֵּשׁ לוֹ אוֹכְלִים מְרֻבִּים וּנְכָסִים מֻעָטִים, מֵבִיא שְׁלָמִים מְרֻבִּים וְעוֹלוֹת מֻעָטוֹת. נְכָסִים מְרֻבִּים וְאוֹכְלִין מֻעָטִין, מֵבִיא עוֹלוֹת מְרֻבּוֹת וּשְׁלָמִים מֻעָטִין. זֶה וָזֶה מֻעָט, עַל זֶה נֶאֱמַר, מָעָה כֶסֶף וּשְׁתֵּי כָסֶף. זֶה וָזֶה מְרֻבִּים, עַל זֶה נֶאֱמַר (דברים טז) אִישׁ כְּמַתְּנַת יָדוֹ כְּבִרְכַּת יי אֱלֹקֶיךָ אֲשֶׁר נָתַן לָךְ:
Ако човек има много ядящи членове на семейството и малко имущество, може да донесе повече жертви за мир и по-малко за изгаряне, за да нахрани семейството си. Ако човек има много имот и малко гърла, той може да донесе повече за изгаряне и по-малко за мир. Ако и двете са малки, по отношение на човек е казано, че мъдреците са определили най-малкото ниво от 1 сребърна маа за изгаряния и 2 сребърни пари за празничните мирни жертви. Ако и двете са много, тогава е казано - Всеки да даде, колкото може, според благословията, която Б-г, твоя Г-д, е поставил над човека
(ד) רַבִּי אֱלִיעֶזֶר אוֹמֵר, הָעוֹשֶׂה תְפִלָּתוֹ קֶבַע, אֵין תְּפִלָּתוֹ תַּחֲנוּנִים.
Раби Елиезер казвал: Ако нечия молитва е фиксирана, неговата молитва не води до разкаяние и е лоша.