Параша Ки Тиса

Когато Той приключи да говори с него на Планината Синай, Той даде на Моше двата скрижала със Завета - каменни плочи, изписани с пръста на Б-г.

Когато хората видяха, че Моше се забавя с това да слезе от планината, хората се събраха срещу Аарон и му казаха: Ела, направи ни божество, което да върви пред нас, понеже този мъж Моше, който ни изведе от земята на Египет - не знаем какво се случи с него. Аарон им каза: "Свалете златните си обици, които са на ушите на вашите жени, на вашите синове и дъщери и ми ги донесете". И всички хора свалиха златните си обици, които бяха на ушите им и ги занесоха на Аарон. Той ги взе от тях и ги постави в калъп и извая от там телец. И те възкликнаха: Това е твоя бог, О, Израел, който те изведе от земята на Египет. Когато Аарон видя това, той построи олтар пред тях и Аарон обяви - утре ще бъде празник на Б-г. Рано на следващия ден, хората принесоха жертви и донесоха доброволни дарове, те седнаха, ядоха и пиха и станаха да танцуват. А Б-г каза на Моше: Побързай надолу, защото твоите хора, тези, които ти изведе от земята на Египет постъпват лошо. Те бързо се отдръпнаха от начина, по който се отнасях към тях. Те направиха телец от модел и му се поклониха и пренесоха жертви и казаха - това е твоят бог, О Израел, който те изведе от земята на Египет. И още Б-г каза на Моше: Аз виждам, че това са твърдоглав народ. Сега, нека бъде за Ментака, че Моят гняв да се спусне над тях и да ги разруша и да направя от теб велик народ. Но Моше се помоли на Б-г, своя Г-д, казвайки Нека Твоя гняв, Б-же се изсипе срещу тях и аз да ги разруша и да направя от теб велик народ. Но Моше се помоли на Б-г, своя Г-д, казвайки: Нека да не бъде Твоя гняв, да се изправи срещу Твоя нард, който Ти изведе от земята на Египет с голяма сила и могъща ръка. Нека египтяните да не казват - заради зло Той ги изведе, само за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята. Отдръпни се от Твоя ужасен гняв и се разкаяй от намерението си да накажеш Твоя народ. Помни Твоите слуги Авраам, Ицахк и Израел, как Ти се закле в името Ти, казвайки им; Аз ще направя вашите наследници толкова много като звездите в небето и аз ще дам на твоите наследници цялата земя, за която говорех, за да я имате завинаги. И Б-г отмени нказанието, което беше планил за Своя народ. След което Моше тръгна и слезе от планината, носейки двете плочи със Завета, плочи, които са описани от двете им страни - те бяха надписани от едната и от другата. Плочите бяха дело на Б-г и писанието беше Б-жието писание, написано на плочите. Когато Йошуа чу звука на хората долу, той каза на Моше - носи се военен вой от лагера. Но той отговори - това не е звука на триумф. Или звука на загуба. Това е звук от песен. Когато Моше приближи лагера и видя телеца и как те танцуваха, се разгневи и той хвърли плочите от ръцете си и ги счупи в основите на планината. Той взе телето, което бяха направили и го изгори, той го стри на прах и го сложи във вода и накара израелтяните да го изпият. Моше каза на Аарон: Какво ти направиха тези хора, че им позволи да си причинят такъв грях? Аарон казал: Нека моят господар да не е гневен. Знаеш, че тези хора са свързани със злото. Те ми казаха - Направи ни бог, който да ни води, понеже този мъж, Моше, който ни изведе от земята на Египет - ние не знаем какво се случи с тях. И аз им казах - Който има злато - да го свали, те ми го дадоха и аз го метнах в огъня и излезе телеца. Моше видя, че хората не могат да се контролират и че биха били напаст за всеки, който им се противопостави. Моше се изправи пред врата на лагера и каза: "Който е за Б-г, да дойде тук". И всички левити се събраха. Той им каза: Така каза Б-г, Г-дът на Израел: Всеки да постави своя меч на бедрото си и да тръгне из лагера от порта до порта и да заколи брат, съсед и сродник. И така направиха левитите, както Моше беше заповядал и около 3000 от хората паднаха този ден. А Моше каза - посветете на Б-г този ден - понеже всеки един от вас беше срещу син и брат, така че Той да даде благословия за вас днес.

На следващия ден Моше каза на хората: Вие сте виновни за голям грях.. Аз обаче ще се кача при Б-г и може би ще спечеля прошка за вас. Моше се върна при Б-г и каза: Ето тези хора са виновни за голям грях, правейки си бог от злато. Сега, ако им простиш този грях, добре, но ако не - изтрий ме от книгата, която пишеш. Но Б-г каза на Моше - Този, който е сгрешил срещу Мен, само него ще изтрия от Моята книга. Но когато правя отчет, ще отчета тези техни грехове. Тогава Б-г изпрати наказание над хората, за това, което те направиха с телеца, който Аарон направи.

Когато Той приключи да говори с него - в края на 17 ден на Тамуз, точно преди залез на 17ти.

Каменни плочи - тези думи се използват, за да ни каже, че материалът, от който тези плочи са направени, е неразрушим - т.е. не може да се износи чрез природно износване и време. Друго обяснение - думата се използва да ни покаже, че повечето тежки престъпления, в които има нужда от смъртно наказание - то е чрез камък.

И той даде на Моше - няма по-ранно и по-късно хронологически в събитията, описани в Тората - всъщност инцидента със Златния телец (глава 31) се случва значително време преди заповедта за работата по Мишкана (глава 25 и следващите). Понеже на 17 Тамуз са счупени плочите - когато хората почитат телеца, а на Йом Кипур Б-г прощава на Израел, след като Моше се моли 80 дни за прошка. Така че не е вероятно заповедта за Мишкана да се дава преди това. На 11 тишрей хората започват да събират дарения за Храма, който е готов на 1 нисан. От 17 тамуз до 11 тишрей има почти три месеца.

Когато приключи да говори - думата приключи се изписва дефектно (без вав) за да покаже, че Тората е дадена на Моше като дар (думите са сходни), че тя е готова и като булка (думата е сходна) и се предава на младоженеца напълно подготвена с всичко, от което има нужда. За времето, което прекарва на планината, той трябва да е научил всеки закон изцяло. Друго обяснение е, че думата значи - като булка - понеже всяка булка има 24 орнамента (според Исая), а мъдреците трябва да научат 24те книги на Танаха.

за да говори с него - това са законите, които започват с думите и това са законите.

Да говори с Него - думите с Него ни показват, че първо Моше е чул законите от устата на Всевишния и те заедно повтарят всеки един закон.

Плочи - думата е написана с грешки, което да ни покаже, че те са абсолютно еднакви.

Той даде на Моше... две плочи на завета:

Защо Б-г вкарва тези думи между съобщенията, че Той е дал нещо на Моше и това, какво е дал на Моше? Ние очакваме Тората да кажа - След като Б-г приключи да говори с Моше, му даде две плочи или Б-г даде на Моше двете плочи на завета, след като приключи да говори с него. Защо с добавя - след като той приключи да говори с него на планината Синай. Защо Б-г забавя даването на плочите на Моше до този момент. Ние знаем, че единствените неща на плочите са 10те заповеди - защо Б-г не ги дава на Моше веднага или на деня след Синай? Защо чака 40 дни?

Според нашите мъдреци в Зоар, т.2, стр. 93, всички 613 мицви са някак свързани с 10те заповеди. Виждайки това, думите "когато той свърши да говори с Моше на планината Синай" показват, че цялата Тора някак присъства на тези плочи. Б-г трябва да чака докато не успява да научи Моше на Тората в края на 40те дни. Тези думи са просто описание на това кавко Б-г говори на Моше за 40 дни.

Написани с пръста на Б-г - Тората тук описва това, което научаваме в Танхума Парашат Екев, че плочите са извадени от изпод трона на Б-г. Може би нашият стих е свързан с думите - маасе елоким - делата на Б-г. Ние обяснихме, че вече има много светли свещености в Б-жествените региони, както се описва от цар Соломон в Коелет - "понеже има Един най-висок, койот наблюдава и има високи един над друг".

Зоар, т. 2 страница 53 разказва чудесната история, за това, което Моше среща, когато среща ангела Сандал по време на качването си към Небесата. Той побеждава този ангел и след това и ангелът Матат. Ангелите се страхували, че огънят над главата на Моше, ще ги изгори. Ние разбираме във Второзаконие 4:24, че Б-г излъчва огън. Неговият свещен огън успява да погълне всеки друг огън. Тората ни казва как са написани тези плочи.

Думите - написани с пръста на Б-г значат, че Б-г е направил формите със своя пърст - използвайки един вид светлина, с която разполага. Тя придобива формата на пръст срещу плочите и влиза във формата на всяка буква. Това се прави, за да може да има повече или по-малко от буквите на плочите, светлината на пръста навлиза в плочите. Ние виждаме, че всъщност се образуват букви и скалата излиза от тях. Това са буквите. Заради силата на светлината на пръста, надписът е видим от всяка стра на на плочите. Това значи, че те са написани и от двете страни..

Той даде на Моше - значението на този стих е "Б-г даде на Моше". Виждайки че последното споменато нещо е Ашем, Тората няма нужда да повтаря отново името Му в този момент. Нещо повече името е Ашем - това, което пише по плочите. Ясно е, че всичко, което се случва на Синай - думите, писанието, плочите е подготвено и изпълнено от Б-г.

Аз вече обясних, че вселената е изградена от атрибута Ашем, който добавя към себе си атрибута справедливост.

Когато той приключи - причината да се напише думата с грешка е, за да видим думата булка в нея - т.е. да може да се прочете - като негова булка. Даването на Тората на еврейския народ е сходно с това на младоженец, който приема своята булка като дар. Ако това не беше така - нямаше тази атмосфера, Моше не би могъл да научи цялата Тора за 40 дни.

Всъщност един мидраш пита - как е възможно Моше да научи цялата Тора за 40 дни? Не е ли казано - размерите й са по-дълги от земята и по-широки от океана (Йов). Ние трябва да отговорим, че Б-г научава Моше през тези 40 дни на основните правила и принципи, които определят ученето на Тора и прилагането й на практика. Раби Шимон бен Лакиш взимайки тази дума - приключи, ни казва, че който преподава Тора и не успее да накара учениците си да я обичат, както булката е обичана от своя младоженец, по-добре да не беше преподавал. Когато Тората е дадена на еврейския народ, тя е така желана като булка от младоженец. Раби Шимон бен Лакиш добавя, че точно както една булка има нужда от поне 24 различни бижута и орнаменти, така и Тората изисква 24 орнамента. Б-г украсява булката на Адам с 24 бижута. Затова и ученият в Тората трябва да познава 24 книги. Виждайки, че Шабат също е булка на еврейския народ, затова и мъдреците са разделили трактат Шабат в Устната Тора на 24 глави.

Друга причина Шабат да е наречен кала - приключване и край, е защото той се случва за първи път в края на Сътворението. Той е целта, крайната точка - всичко заради което се е сътворявало, е за да може да има Шабат. Шабат в Небесата е като връх на всичко възможно. Имаме традиция в нашия земен свят, човек, готвейки се да стане възрастен, в крайния етап на тази подготовка, да си избере булка - след като вече има финанси, има земя или занаят и е построил къща. Цар Соломон описва това в своите Притчи - подготви за себе си следващата работа, бъди готов за полето и си построй къща". Думата следваща тук не е случайна - тя означава създаване на семейство - т.е. намирането на булка, след като си готов с тези задачи.

Според чистото значение на текста - Защо ни трябват две плочи. Няма свидетелство, ако то не е потвърдено от двама души. Освен това плочите са от земен материал - камък, който е написан с пръста на Б-г - т.е. с небесен матераил. Има две плочи като спомен за двойствения характер. Това е сходно с Второзак: Аз ще съм свидетел за това и на небето и на земята.

Как го разбира мидраша това? Думата две - в две плочи от завета, се отнася до небето и земята, булка и младоженец, двамата приятели, които помагат на младото семейство, двата свята (този и бъдещия). Раби Ханина казва, че изписването на мн.ч лухот (плочи) без вав в края, може да ни заблуди, че това е ед.ч. Това е заради фактът, че те са абсолютно идентични по размери. Причината защо материалът за тези плочи е камък, а не нещо ценно е да ни покаже, че най-тежките грехове ще се наказват с камък.

Друго обяснение защо са от камък е моментът, в който Яков благославя Йосеф. Той казва - от тук ти ще си крайъгълен камък, известн като Израел, овчарят. Това ни учи, че и Яков е бил известен като силен като камък и затова и ние получаваме заповедите на камък.

Още едно обяснение - плочите са дадени на Израел заради Храма. Исая описва Храма като камък - Така казва Б-г, Ето, аз ще поставя в Цион камък върху камък - кула от ценни крайъгълни камъни. Това е мидрашът.

Как го разбира това кабалата? Ние вече обяснихме защо има две плочи. Важно е да разберем, че макар двете плочи да имат сходни размери, едната е по-голяма от другата по отношение на това, което е написано. Това показва, че атрибитът справедливост е по-важен от атрибутът милосърдие. Но когато прегледаме, ще видим, че на първата плоча името на Б-г се споменава във всяка заповед, докато на втората нито веднъж. Но ако преброим думите на втората - те са 26 - числовата стойност на четирибуквието.

Плочите са кубове - шест длани дълги, шест длани широки, шест длани на дълбочина (61x61x61 cm).

Ние вече обяснихме, че тези сметки правят плочите еквивалент на царския печат и виждайки че на тях има 10те заповеди, всяка от тях има по пет заповеди. Думата десет (юд) плюс пет (хей) плюс шест от размерите (вав) прави името ашем юд хей вав хей.

Нещо повече ако умножим трите мерки от по шест длани една по друга, ще получим 108, което е числовата стойност на думата хок - закон, правило. Сборът на всикчите мерки е 216, което е сборът на всички имена на Б-г, ако използваме четирите букви като думи. Какво значи това в духовен план - че когато сме били в пустинята, Б-г е присъствал във всичките си измерения сред нас.

Нещо повече камъкът, който е използван за плочите е санпирон (сапфир) и той обикновено седи под трона на Б-г като почит. Затова и често се нарича евен сапфир - камък-сапфир. Думата лухот, ако се напише чрез размяна на буквите (първата с последната) става кисе - трон. Затова и Шхината лежи над лагера на евреите сякаш е седнала на трон....

Когато той приближи лагера - Моше първоначално смята, че те просто са направили телеца като заместител за него - понеже той не се е върнал, когато са го очаквали - и че те ще се разкаят, като го видят. Затова не чупи плочите веднага. Но когато те продължават своя танц, въпреки неговото пристигане, той разбира, че те се бунтуват срещу Б-г.

Когато той беше близо до лагера - нашите мъдреци ни казват в Мегила 10, че когато думата вайеи започва абзац, това напомня за болезнено преживяване. В този случай Шмот Раба описва, че Моше е кимнал на буквите на плочите да излетят. Това води до всичката тъга, която нашите предци и ние изпитваме оттам насетне, включително и смъртта. Ако оригиналните плочи бяха оцелели, всяка тъга и болка биха изчезнали от света и той би се спасил от съдбата на Ангела на смъртта. Думата вайеи се отнася до ужаса, който Моше изпитва като вижда със собствените си очи какво се случва. Думата показва и чувството на срам, който израелтяните изпитват. Те се чувстват като крадци, които са хванати докато крадат, в момента в който виждат идването на Моше. Думата се отнася и до клипа - духовните негативни изражения, които сега обливат лагера на израелтяните и които идват преди смъртта и разрушението. Тези негативни еманации се появяват чрез думите - това са боговете ти, о, Израел.

Докато той приближава лагера - Може би Тората иска да ни каже, че Моше е видял телеца, преди да влезе в лагерва. Това трябва да е така, защото свещените плочи не могат да бъдат в една територия с най-нечистото нещо - златния телец. Когато Тората пише - и той приближи лагера и видя телеца и танците (или музикалните инструменти, които са използвали), нашето внимание се пренася към това, че Моше вижда телеца и дейностите.

Той видя телеца и инструментите - Може би Тората описва приближаването на Моше как духът на нечистото напуска и бяга, така че телецът да стане неподвижен и да загуби своята възможност да изговаря думите - това са боговете ви. Дори духът на нечистото, който прави телеца, без да е подпомогнат от артисти и ковачи, бяга от страх пред Моше. Думите са там, за да ни покажат, че телецът спира, въпреки музикалните инструменти. Духът вече е подвел евреите да вярват в телеца и може да се оттегли доволен.

Друго значение - Тората използва думата - той стигна към телеца (има едно към ненужно), за да ни покаже факта, че Моше не просто отива към телеца, но и към злия дух, който го обсебва. Праведникът може да забележи веднага злото и човек от ранга на Моше може веднага да види и злия дух. Според нашите равини в Тикуним 142, Моше пита телеца кой те сътоври и телецът отговаря, че това са присъединилите се хора. Знаейки че създадените предмети не могат да говорят,, значението е че Моше осъзнава, че телецът съдържа нечист дух. Когато Тората описва Моше като гледащ танците, липсва това "към". Това води до заключението, че тогава духът е вече в телеца, а не отделно.

Възможно е Тората да ни информира, че когато Моше приближава лагера, той не среща никой друг, понеже всички са прекалено засрамени и не искат да го погледнат. Всичко което Моше успява да види са телеца и музикалните инструменти.

Моше стана гневен и захвърли плочите - трябва да разберем защо Моше решава да строши плочите, като игнорира огромната загуба, която този факт ще донесе на еврейския народ. Ясно е, че той не би унищожил нещо, ако не беше убеден, че чрез разрушението той ще постигне нещо по-полезно. Научаваме в Авот де Раби Натан, глава 2, че Моше не смазва плочите, докато не получава молба от Б-г за това. Това се потвърждава от раби Меир, който цитира Второзаконие - Те бяха така, както Б-г ми заповяда. Тогава ние трябва да помилим защо Б-г иска да лиши еврейския народ от тези плочи, особено знаейки, че Б-г в крайна сметка решава да не унищожи народа.

Трябва да помним, че по време на явявяането на Синай, всяка мръсотия от змията и първоначалния грях е била изтръгната от хората (Шабат 146). Това е приичната Б-г да подготвя закони за тях - плочите. На тях присъства думата харут (свобода), която показва, че те са щели да бъдат спасени от Ангела на смъртта. Смъртността идва при хората след като Ева яде от плода на дървото на знанието. Златния телец обърща процеса и израелтяните отново получават смъртност, макар не като предишната. Те отново стават смъртни и част от законите, които са за безсмъртни хора стават безсмислени за тях. Затова и плочите трябва да се счупят.

Това е ритуалният закон, който Б-г е заповядал: Нареди на израелтяните да ти донесат червена крава без проблеми, в която няма дефект и не е била под ярем.

Абсолютно е ясно, че законите за оскверняване и почистване са библейски декрети и не са неща, които човешкото съзнание може да разбере - те са тайни като божествени закони. Така че потапянето е начин да се отървем от оскверяването и това е включено в Б-жиите закони. Оскверняването не е с кал или мръсотия и не може да се премахне с вода, а е с библейски характер - тя зависи от намерението на сърцето. Затова и мъдреците са казали - ако човек се потапя, но без да има тази цел в съзнанието, все едно не се е потопил. Въреки това има и някои етични измерения - точно както някой си казва - аз ще стана чист и става чист, когато се потопи, така и нашето съзнание се чисти от духовното оскверняване - грешни мисли и зли нрави, става чиста, когато разумът ни се въздържа от тези неща и дава на душата водите на разума. Тората казва - аз ще сипя чиста вода за вас и ще сте чисти - понеже от всички нечистотии и идоли, ще се прочистите.