Save "Параша Ки Тиса
"
Параша Ки Тиса
(יח) וַיִּתֵּ֣ן אֶל־מֹשֶׁ֗ה כְּכַלֹּתוֹ֙ לְדַבֵּ֤ר אִתּוֹ֙ בְּהַ֣ר סִינַ֔י שְׁנֵ֖י לֻחֹ֣ת הָעֵדֻ֑ת לֻחֹ֣ת אֶ֔בֶן כְּתֻבִ֖ים בְּאֶצְבַּ֥ע אֱלֹקִֽים׃

Когато Той приключи да говори с него на Планината Синай, Той даде на Моше двата скрижала със Завета - каменни плочи, изписани с пръста на Б-г.

(א) וַיַּ֣רְא הָעָ֔ם כִּֽי־בֹשֵׁ֥שׁ מֹשֶׁ֖ה לָרֶ֣דֶת מִן־הָהָ֑ר וַיִּקָּהֵ֨ל הָעָ֜ם עַֽל־אַהֲרֹ֗ן וַיֹּאמְר֤וּ אֵלָיו֙ ק֣וּם ׀ עֲשֵׂה־לָ֣נוּ אֱלֹקִ֗ים אֲשֶׁ֤ר יֵֽלְכוּ֙ לְפָנֵ֔ינוּ כִּי־זֶ֣ה ׀ מֹשֶׁ֣ה הָאִ֗ישׁ אֲשֶׁ֤ר הֶֽעֱלָ֙נוּ֙ מֵאֶ֣רֶץ מִצְרַ֔יִם לֹ֥א יָדַ֖עְנוּ מֶה־הָ֥יָה לֽוֹ׃ (ב) וַיֹּ֤אמֶר אֲלֵהֶם֙ אַהֲרֹ֔ן פָּֽרְקוּ֙ נִזְמֵ֣י הַזָּהָ֔ב אֲשֶׁר֙ בְּאָזְנֵ֣י נְשֵׁיכֶ֔ם בְּנֵיכֶ֖ם וּבְנֹתֵיכֶ֑ם וְהָבִ֖יאוּ אֵלָֽי׃ (ג) וַיִּתְפָּֽרְקוּ֙ כָּל־הָעָ֔ם אֶת־נִזְמֵ֥י הַזָּהָ֖ב אֲשֶׁ֣ר בְּאָזְנֵיהֶ֑ם וַיָּבִ֖יאוּ אֶֽל־אַהֲרֹֽן׃ (ד) וַיִּקַּ֣ח מִיָּדָ֗ם וַיָּ֤צַר אֹתוֹ֙ בַּחֶ֔רֶט וַֽיַּעֲשֵׂ֖הוּ עֵ֣גֶל מַסֵּכָ֑ה וַיֹּ֣אמְר֔וּ אֵ֤לֶּה אֱלֹקֶ֙יךָ֙ יִשְׂרָאֵ֔ל אֲשֶׁ֥ר הֶעֱל֖וּךָ מֵאֶ֥רֶץ מִצְרָֽיִם׃ (ה) וַיַּ֣רְא אַהֲרֹ֔ן וַיִּ֥בֶן מִזְבֵּ֖חַ לְפָנָ֑יו וַיִּקְרָ֤א אַֽהֲרֹן֙ וַיֹּאמַ֔ר חַ֥ג לַיי מָחָֽר׃ (ו) וַיַּשְׁכִּ֙ימוּ֙ מִֽמָּחֳרָ֔ת וַיַּעֲל֣וּ עֹלֹ֔ת וַיַּגִּ֖שׁוּ שְׁלָמִ֑ים וַיֵּ֤שֶׁב הָעָם֙ לֶֽאֱכֹ֣ל וְשָׁת֔וֹ וַיָּקֻ֖מוּ לְצַחֵֽק׃ (פ) (ז) וַיְדַבֵּ֥ר יי אֶל־מֹשֶׁ֑ה לֶךְ־רֵ֕ד כִּ֚י שִׁחֵ֣ת עַמְּךָ֔ אֲשֶׁ֥ר הֶעֱלֵ֖יתָ מֵאֶ֥רֶץ מִצְרָֽיִם׃ (ח) סָ֣רוּ מַהֵ֗ר מִן־הַדֶּ֙רֶךְ֙ אֲשֶׁ֣ר צִוִּיתִ֔ם עָשׂ֣וּ לָהֶ֔ם עֵ֖גֶל מַסֵּכָ֑ה וַיִּשְׁתַּֽחֲווּ־לוֹ֙ וַיִּזְבְּחוּ־ל֔וֹ וַיֹּ֣אמְר֔וּ אֵ֤לֶּה אֱלֹקֶ֙יךָ֙ יִשְׂרָאֵ֔ל אֲשֶׁ֥ר הֶֽעֱל֖וּךָ מֵאֶ֥רֶץ מִצְרָֽיִם׃ (ט) וַיֹּ֥אמֶר יי אֶל־מֹשֶׁ֑ה רָאִ֙יתִי֙ אֶת־הָעָ֣ם הַזֶּ֔ה וְהִנֵּ֥ה עַם־קְשֵׁה־עֹ֖רֶף הֽוּא׃ (י) וְעַתָּה֙ הַנִּ֣יחָה לִּ֔י וְיִֽחַר־אַפִּ֥י בָהֶ֖ם וַאֲכַלֵּ֑ם וְאֶֽעֱשֶׂ֥ה אוֹתְךָ֖ לְג֥וֹי גָּדֽוֹל׃ (יא) וַיְחַ֣ל מֹשֶׁ֔ה אֶת־פְּנֵ֖י יי אֱלֹקָ֑יו וַיֹּ֗אמֶר לָמָ֤ה יי יֶחֱרֶ֤ה אַפְּךָ֙ בְּעַמֶּ֔ךָ אֲשֶׁ֤ר הוֹצֵ֙אתָ֙ מֵאֶ֣רֶץ מִצְרַ֔יִם בְּכֹ֥חַ גָּד֖וֹל וּבְיָ֥ד חֲזָקָֽה׃ (יב) לָמָּה֩ יֹאמְר֨וּ מִצְרַ֜יִם לֵאמֹ֗ר בְּרָעָ֤ה הֽוֹצִיאָם֙ לַהֲרֹ֤ג אֹתָם֙ בֶּֽהָרִ֔ים וּ֨לְכַלֹּתָ֔ם מֵעַ֖ל פְּנֵ֣י הָֽאֲדָמָ֑ה שׁ֚וּב מֵחֲר֣וֹן אַפֶּ֔ךָ וְהִנָּחֵ֥ם עַל־הָרָעָ֖ה לְעַמֶּֽךָ׃ (יג) זְכֹ֡ר לְאַבְרָהָם֩ לְיִצְחָ֨ק וּלְיִשְׂרָאֵ֜ל עֲבָדֶ֗יךָ אֲשֶׁ֨ר נִשְׁבַּ֣עְתָּ לָהֶם֮ בָּךְ֒ וַתְּדַבֵּ֣ר אֲלֵהֶ֔ם אַרְבֶּה֙ אֶֽת־זַרְעֲכֶ֔ם כְּכוֹכְבֵ֖י הַשָּׁמָ֑יִם וְכָל־הָאָ֨רֶץ הַזֹּ֜את אֲשֶׁ֣ר אָמַ֗רְתִּי אֶתֵּן֙ לְזַרְעֲכֶ֔ם וְנָחֲל֖וּ לְעֹלָֽם׃ (יד) וַיִּנָּ֖חֶם יי עַל־הָ֣רָעָ֔ה אֲשֶׁ֥ר דִּבֶּ֖ר לַעֲשׂ֥וֹת לְעַמּֽוֹ׃ (פ) (טו) וַיִּ֜פֶן וַיֵּ֤רֶד מֹשֶׁה֙ מִן־הָהָ֔ר וּשְׁנֵ֛י לֻחֹ֥ת הָעֵדֻ֖ת בְּיָד֑וֹ לֻחֹ֗ת כְּתֻבִים֙ מִשְּׁנֵ֣י עֶבְרֵיהֶ֔ם מִזֶּ֥ה וּמִזֶּ֖ה הֵ֥ם כְּתֻבִֽים׃ (טז) וְהַ֨לֻּחֹ֔ת מַעֲשֵׂ֥ה אֱלֹקִ֖ים הֵ֑מָּה וְהַמִּכְתָּ֗ב מִכְתַּ֤ב אֱלֹקִים֙ ה֔וּא חָר֖וּת עַל־הַלֻּחֹֽת׃ (יז) וַיִּשְׁמַ֧ע יְהוֹשֻׁ֛עַ אֶת־ק֥וֹל הָעָ֖ם בְּרֵעֹ֑ה וַיֹּ֙אמֶר֙ אֶל־מֹשֶׁ֔ה ק֥וֹל מִלְחָמָ֖ה בַּֽמַּחֲנֶה׃ (יח) וַיֹּ֗אמֶר אֵ֥ין קוֹל֙ עֲנ֣וֹת גְּבוּרָ֔ה וְאֵ֥ין ק֖וֹל עֲנ֣וֹת חֲלוּשָׁ֑ה ק֣וֹל עַנּ֔וֹת אָנֹכִ֖י שֹׁמֵֽעַ׃ (יט) וַֽיְהִ֗י כַּאֲשֶׁ֤ר קָרַב֙ אֶל־הַֽמַּחֲנֶ֔ה וַיַּ֥רְא אֶת־הָעֵ֖גֶל וּמְחֹלֹ֑ת וַיִּֽחַר־אַ֣ף מֹשֶׁ֗ה וַיַּשְׁלֵ֤ךְ מידו [מִיָּדָיו֙] אֶת־הַלֻּחֹ֔ת וַיְשַׁבֵּ֥ר אֹתָ֖ם תַּ֥חַת הָהָֽר׃ (כ) וַיִּקַּ֞ח אֶת־הָעֵ֨גֶל אֲשֶׁ֤ר עָשׂוּ֙ וַיִּשְׂרֹ֣ף בָּאֵ֔שׁ וַיִּטְחַ֖ן עַ֣ד אֲשֶׁר־דָּ֑ק וַיִּ֙זֶר֙ עַל־פְּנֵ֣י הַמַּ֔יִם וַיַּ֖שְׁקְ אֶת־בְּנֵ֥י יִשְׂרָאֵֽל׃ (כא) וַיֹּ֤אמֶר מֹשֶׁה֙ אֶֽל־אַהֲרֹ֔ן מֶֽה־עָשָׂ֥ה לְךָ֖ הָעָ֣ם הַזֶּ֑ה כִּֽי־הֵבֵ֥אתָ עָלָ֖יו חֲטָאָ֥ה גְדֹלָֽה׃ (כב) וַיֹּ֣אמֶר אַהֲרֹ֔ן אַל־יִ֥חַר אַ֖ף אֲדֹנִ֑י אַתָּה֙ יָדַ֣עְתָּ אֶת־הָעָ֔ם כִּ֥י בְרָ֖ע הֽוּא׃ (כג) וַיֹּ֣אמְרוּ לִ֔י עֲשֵׂה־לָ֣נוּ אֱלֹקִ֔ים אֲשֶׁ֥ר יֵלְכ֖וּ לְפָנֵ֑ינוּ כִּי־זֶ֣ה ׀ מֹשֶׁ֣ה הָאִ֗ישׁ אֲשֶׁ֤ר הֶֽעֱלָ֙נוּ֙ מֵאֶ֣רֶץ מִצְרַ֔יִם לֹ֥א יָדַ֖עְנוּ מֶה־הָ֥יָה לֽוֹ׃ (כד) וָאֹמַ֤ר לָהֶם֙ לְמִ֣י זָהָ֔ב הִתְפָּרָ֖קוּ וַיִּתְּנוּ־לִ֑י וָאַשְׁלִכֵ֣הוּ בָאֵ֔שׁ וַיֵּצֵ֖א הָעֵ֥גֶל הַזֶּֽה׃ (כה) וַיַּ֤רְא מֹשֶׁה֙ אֶת־הָעָ֔ם כִּ֥י פָרֻ֖עַ ה֑וּא כִּֽי־פְרָעֹ֣ה אַהֲרֹ֔ן לְשִׁמְצָ֖ה בְּקָמֵיהֶֽם׃ (כו) וַיַּעֲמֹ֤ד מֹשֶׁה֙ בְּשַׁ֣עַר הַֽמַּחֲנֶ֔ה וַיֹּ֕אמֶר מִ֥י לַיי אֵלָ֑י וַיֵּאָסְפ֥וּ אֵלָ֖יו כָּל־בְּנֵ֥י לֵוִֽי׃ (כז) וַיֹּ֣אמֶר לָהֶ֗ם כֹּֽה־אָמַ֤ר יי אֱלֹקֵ֣י יִשְׂרָאֵ֔ל שִׂ֥ימוּ אִישׁ־חַרְבּ֖וֹ עַל־יְרֵכ֑וֹ עִבְר֨וּ וָשׁ֜וּבוּ מִשַּׁ֤עַר לָשַׁ֙עַר֙ בַּֽמַּחֲנֶ֔ה וְהִרְג֧וּ אִֽישׁ־אֶת־אָחִ֛יו וְאִ֥ישׁ אֶת־רֵעֵ֖הוּ וְאִ֥ישׁ אֶת־קְרֹבֽוֹ׃ (כח) וַיַּֽעֲשׂ֥וּ בְנֵֽי־לֵוִ֖י כִּדְבַ֣ר מֹשֶׁ֑ה וַיִּפֹּ֤ל מִן־הָעָם֙ בַּיּ֣וֹם הַה֔וּא כִּשְׁלֹ֥שֶׁת אַלְפֵ֖י אִֽישׁ׃ (כט) וַיֹּ֣אמֶר מֹשֶׁ֗ה מִלְא֨וּ יֶדְכֶ֤ם הַיּוֹם֙ לַֽיי כִּ֛י אִ֥ישׁ בִּבְנ֖וֹ וּבְאָחִ֑יו וְלָתֵ֧ת עֲלֵיכֶ֛ם הַיּ֖וֹם בְּרָכָֽה׃ (ל) וַיְהִי֙ מִֽמָּחֳרָ֔ת וַיֹּ֤אמֶר מֹשֶׁה֙ אֶל־הָעָ֔ם אַתֶּ֥ם חֲטָאתֶ֖ם חֲטָאָ֣ה גְדֹלָ֑ה וְעַתָּה֙ אֶֽעֱלֶ֣ה אֶל־יי אוּלַ֥י אֲכַפְּרָ֖ה בְּעַ֥ד חַטַּאתְכֶֽם׃ (לא) וַיָּ֧שָׁב מֹשֶׁ֛ה אֶל־יי וַיֹּאמַ֑ר אָ֣נָּ֗א חָטָ֞א הָעָ֤ם הַזֶּה֙ חֲטָאָ֣ה גְדֹלָ֔ה וַיַּֽעֲשׂ֥וּ לָהֶ֖ם אֱלֹקֵ֥י זָהָֽב׃ (לב) וְעַתָּ֖ה אִם־תִּשָּׂ֣א חַטָּאתָ֑ם וְאִם־אַ֕יִן מְחֵ֣נִי נָ֔א מִֽסִּפְרְךָ֖ אֲשֶׁ֥ר כָּתָֽבְתָּ׃ (לג) וַיֹּ֥אמֶר יי אֶל־מֹשֶׁ֑ה מִ֚י אֲשֶׁ֣ר חָֽטָא־לִ֔י אֶמְחֶ֖נּוּ מִסִּפְרִֽי׃ (לד) וְעַתָּ֞ה לֵ֣ךְ ׀ נְחֵ֣ה אֶת־הָעָ֗ם אֶ֤ל אֲשֶׁר־דִּבַּ֙רְתִּי֙ לָ֔ךְ הִנֵּ֥ה מַלְאָכִ֖י יֵלֵ֣ךְ לְפָנֶ֑יךָ וּבְי֣וֹם פָּקְדִ֔י וּפָקַדְתִּ֥י עֲלֵיהֶ֖ם חַטָּאתָֽם׃ (לה) וַיִּגֹּ֥ף יי אֶת־הָעָ֑ם עַ֚ל אֲשֶׁ֣ר עָשׂ֣וּ אֶת־הָעֵ֔גֶל אֲשֶׁ֥ר עָשָׂ֖ה אַהֲרֹֽן׃ (ס)

Когато хората видяха, че Моше се забавя с това да слезе от планината, хората се събраха срещу Аарон и му казаха: Ела, направи ни божество, което да върви пред нас, понеже този мъж Моше, който ни изведе от земята на Египет - не знаем какво се случи с него. Аарон им каза: "Свалете златните си обици, които са на ушите на вашите жени, на вашите синове и дъщери и ми ги донесете". И всички хора свалиха златните си обици, които бяха на ушите им и ги занесоха на Аарон. Той ги взе от тях и ги постави в калъп и извая от там телец. И те възкликнаха: Това е твоя бог, О, Израел, който те изведе от земята на Египет. Когато Аарон видя това, той построи олтар пред тях и Аарон обяви - утре ще бъде празник на Б-г. Рано на следващия ден, хората принесоха жертви и донесоха доброволни дарове, те седнаха, ядоха и пиха и станаха да танцуват. А Б-г каза на Моше: Побързай надолу, защото твоите хора, тези, които ти изведе от земята на Египет постъпват лошо. Те бързо се отдръпнаха от начина, по който се отнасях към тях. Те направиха телец от модел и му се поклониха и пренесоха жертви и казаха - това е твоят бог, О Израел, който те изведе от земята на Египет. И още Б-г каза на Моше: Аз виждам, че това са твърдоглав народ. Сега, нека бъде за Ментака, че Моят гняв да се спусне над тях и да ги разруша и да направя от теб велик народ. Но Моше се помоли на Б-г, своя Г-д, казвайки Нека Твоя гняв, Б-же се изсипе срещу тях и аз да ги разруша и да направя от теб велик народ. Но Моше се помоли на Б-г, своя Г-д, казвайки: Нека да не бъде Твоя гняв, да се изправи срещу Твоя нард, който Ти изведе от земята на Египет с голяма сила и могъща ръка. Нека египтяните да не казват - заради зло Той ги изведе, само за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята. Отдръпни се от Твоя ужасен гняв и се разкаяй от намерението си да накажеш Твоя народ. Помни Твоите слуги Авраам, Ицахк и Израел, как Ти се закле в името Ти, казвайки им; Аз ще направя вашите наследници толкова много като звездите в небето и аз ще дам на твоите наследници цялата земя, за която говорех, за да я имате завинаги. И Б-г отмени нказанието, което беше планил за Своя народ. След което Моше тръгна и слезе от планината, носейки двете плочи със Завета, плочи, които са описани от двете им страни - те бяха надписани от едната и от другата. Плочите бяха дело на Б-г и писанието беше Б-жието писание, написано на плочите. Когато Йошуа чу звука на хората долу, той каза на Моше - носи се военен вой от лагера. Но той отговори - това не е звука на триумф. Или звука на загуба. Това е звук от песен. Когато Моше приближи лагера и видя телеца и как те танцуваха, се разгневи и той хвърли плочите от ръцете си и ги счупи в основите на планината. Той взе телето, което бяха направили и го изгори, той го стри на прах и го сложи във вода и накара израелтяните да го изпият. Моше каза на Аарон: Какво ти направиха тези хора, че им позволи да си причинят такъв грях? Аарон казал: Нека моят господар да не е гневен. Знаеш, че тези хора са свързани със злото. Те ми казаха - Направи ни бог, който да ни води, понеже този мъж, Моше, който ни изведе от земята на Египет - ние не знаем какво се случи с тях. И аз им казах - Който има злато - да го свали, те ми го дадоха и аз го метнах в огъня и излезе телеца. Моше видя, че хората не могат да се контролират и че биха били напаст за всеки, който им се противопостави. Моше се изправи пред врата на лагера и каза: "Който е за Б-г, да дойде тук". И всички левити се събраха. Той им каза: Така каза Б-г, Г-дът на Израел: Всеки да постави своя меч на бедрото си и да тръгне из лагера от порта до порта и да заколи брат, съсед и сродник. И така направиха левитите, както Моше беше заповядал и около 3000 от хората паднаха този ден. А Моше каза - посветете на Б-г този ден - понеже всеки един от вас беше срещу син и брат, така че Той да даде благословия за вас днес.

На следващия ден Моше каза на хората: Вие сте виновни за голям грях.. Аз обаче ще се кача при Б-г и може би ще спечеля прошка за вас. Моше се върна при Б-г и каза: Ето тези хора са виновни за голям грях, правейки си бог от злато. Сега, ако им простиш този грях, добре, но ако не - изтрий ме от книгата, която пишеш. Но Б-г каза на Моше - Този, който е сгрешил срещу Мен, само него ще изтрия от Моята книга. Но когато правя отчет, ще отчета тези техни грехове. Тогава Б-г изпрати наказание над хората, за това, което те направиха с телеца, който Аарон направи.

(א) ככלתו לדבר אתו כעלות השחר של י״‎ז בתמוז. (ב) לחת אבן שאין רקבון שולט בהם. ד״‎א לפי שרובן של עונשים בסקילת אבן.

Когато Той приключи да говори с него - в края на 17 ден на Тамуз, точно преди залез на 17ти.

Каменни плочи - тези думи се използват, за да ни каже, че материалът, от който тези плочи са направени, е неразрушим - т.е. не може да се износи чрез природно износване и време. Друго обяснение - думата се използва да ни покаже, че повечето тежки престъпления, в които има нужда от смъртно наказание - то е чрез камък.

(א) ויתן אל משה וגו'. אֵין מֻקְדָּם וּמְאֻחָר בַּתּוֹרָה – מַעֲשֵׂה הָעֵגֶל קֹדֶם לְצִוּוּי מְלֶאכֶת הַמִּשְׁכָּן יָמִים רַבִּים הָיָה – שֶׁהֲרֵי בְי"ז בְּתַמּוּז נִשְׁתַּבְּרוּ הַלּוּחוֹת, וּבְיוֹם הַכִּפּוּרִים נִתְרַצָּה הַקָּבָּ"ה לְיִשְׂרָאֵל, וּלְמָחֳרָת הִתְחִילוּ בְנִדְבַת הַמִּשְׁכָּן וְהוּקַם בְּאֶחָד בְּנִיסָן (תנחומא): (ב) ככלתו. ככלתו כְּתִיב – חָסֵר – שֶׁנִּמְסְרָה לוֹ תּוֹרָה בְּמַתָּנָה כְּכַלָּה לֶחָתָן, שֶׁלֹּא הָיָה יָכוֹל לִלְמֹד כֻּלָּהּ בִּזְמַן מֻעָט כָּזֶה. דָּבָר אַחֵר, מַה כַּלָּה מִתְקַשֶּׁטֶת בְּכ"ד קִשּׁוּטִין – הֵן הָאֲמוּרִים בְּסֵפֶר יְשַׁעְיָה – אַף תַּלְמִיד חָכָם צָרִיךְ לִהְיוֹת בָּקִי בְּכ"ד סְפָרִים: (ג) לדבר אתו. הַחֻקִּים וְהַמִּשְׁפָּטִים שֶׁבִּוְאֵלֶּה הַמִּשְׁפָּטִים: (ד) לדבר אתו. מְלַמֵּד שֶׁהָיָה מֹשֶׁה שׁוֹמֵעַ מִפִּי הַגְּבוּרָה וְחוֹזְרִין וְשׁוֹנִין אֶת הַהֲלָכָה שְׁנֵיהֶם יַחַד: (ה) לחת. לחת כְּתִיב שֶׁהָיוּ שְׁתֵּיהֶן שָׁווֹת (שם):

И той даде на Моше - няма по-ранно и по-късно хронологически в събитията, описани в Тората - всъщност инцидента със Златния телец (глава 31) се случва значително време преди заповедта за работата по Мишкана (глава 25 и следващите). Понеже на 17 Тамуз са счупени плочите - когато хората почитат телеца, а на Йом Кипур Б-г прощава на Израел, след като Моше се моли 80 дни за прошка. Така че не е вероятно заповедта за Мишкана да се дава преди това. На 11 тишрей хората започват да събират дарения за Храма, който е готов на 1 нисан. От 17 тамуз до 11 тишрей има почти три месеца.

Когато приключи да говори - думата приключи се изписва дефектно (без вав) за да покаже, че Тората е дадена на Моше като дар (думите са сходни), че тя е готова и като булка (думата е сходна) и се предава на младоженеца напълно подготвена с всичко, от което има нужда. За времето, което прекарва на планината, той трябва да е научил всеки закон изцяло. Друго обяснение е, че думата значи - като булка - понеже всяка булка има 24 орнамента (според Исая), а мъдреците трябва да научат 24те книги на Танаха.

за да говори с него - това са законите, които започват с думите и това са законите.

Да говори с Него - думите с Него ни показват, че първо Моше е чул законите от устата на Всевишния и те заедно повтарят всеки един закон.

Плочи - думата е написана с грешки, което да ни покаже, че те са абсолютно еднакви.

(א) ויתן וגו' ככלתו. צריך לדעת למה הפסיק בין זכרון הנתינה לזכרון דבר הניתן בהודעת הזמן שהיה לו לומר ויתן אל משה שני לוחות ככלותו או היה לו להקדים ככלותו קודם זכרון הנתינה, עוד יש להעיר למה איחר יי נתינת הלוחות עד זמן זה כיון שלא היה בהם אלא עשרת הדברים ביום מתן תורה או למחרתו היה לו לתת הלוחות. (ב) אכן יתברר הענין על פי דבריהם ז''ל (זוהר ח''ב צ''ג:) שאמרו שכל המצות הלא המה בתוך תוכם של עשרת הדברים, והוא אומרו ויתן אל משה ככלתו לדבר אתו בהר סיני ומה דבר אתו ב' לוחות העדות פירוש כי הדברים בלוחות שם לו אל עליון ואינו מן הראוי לתת לו הלוחות עד שיגמור הרשום בהם, ולזה גמר הדברים הנרמזים בה בלוחות העדות ונתנם לו ולא קודם, ובזה נתיישבו ב' הדקדוקים כאחת על נכון, וכפי זה מאמר שני לוחות נמשך עם ככלותו לדבר אתו וגו' ונמשך עם ויתן האמור בתחלת הכתוב: (ג) כתובים באצבע אלקים. הכונה בזה על דרך אומרם ז''ל (תנחומא פ' עקב) כי הלוחות נחצבו מתחת כסא כבודו יתברך, ואולי כי זה הוא שרמז באומרו מעשה אלקים פירוש מעשה (אלהים) הוא הכסא והבן, וכבר נתפרש כי יש בחינות רבות אורות הקדושה בסוד (קהלת ה') כי גבוה מעל גבוה וגו' וגבוהים וצא ולמד ממעשה הנפלא שהובא כספר הזוהר הקדוש (ח''ב נ''ב.) כשעלה משה למרום ופגע במלאך סנד''ל וכו' ואחר כך במלאך מט''ט והיה ירא מלאך מאשו של מה שלמעלה ממנו פן ישרפהו וכן וכו', והנה אמר הכתוב (דברים ד') כי יי אלקיך אש אוכלה הוא, כי אשו הקדושה היא אוכלת כל אש זולתה. (ד) והודיע הכתוב אופן כתיבת הלוחות במה נכתבו ואמר כתובים באצבע אלקים פירוש כי היה יי מצייר צורת האות באצבעו כביכול פירוש בחינת אור אחד מאורו יתברך בדמות אצבע כנגד הלוח כשיעור שטח אברי האותיות כדי שלא יהיה חרות אלא את אשר יצייר כנגדו ולצד עוצם תוקף אורו יתברך לא היה אור של הלוחות יכול עמוד בכל המקום אשר יכוין כנגדו אצבע אלקים והיה נאכל או מתצמצם לצדדין והיה נשאר כל אשר יצטייר כנגדו חלול ולזה נכתבו משני עבריהם, והוא אומרו (לקמן ל''ב ט''ז) חרות על הלוחות ולא אמר חרות בלוחות שיהיה נשמע שעשה החרות בלוחות אלא על, פירוש שהיה מניח אצבעו ב''ה על הלוחות בדמיון צורת האות ובזה נחרתו האותיות של עשרת הדברים:

Той даде на Моше... две плочи на завета:

Защо Б-г вкарва тези думи между съобщенията, че Той е дал нещо на Моше и това, какво е дал на Моше? Ние очакваме Тората да кажа - След като Б-г приключи да говори с Моше, му даде две плочи или Б-г даде на Моше двете плочи на завета, след като приключи да говори с него. Защо с добавя - след като той приключи да говори с него на планината Синай. Защо Б-г забавя даването на плочите на Моше до този момент. Ние знаем, че единствените неща на плочите са 10те заповеди - защо Б-г не ги дава на Моше веднага или на деня след Синай? Защо чака 40 дни?

Според нашите мъдреци в Зоар, т.2, стр. 93, всички 613 мицви са някак свързани с 10те заповеди. Виждайки това, думите "когато той свърши да говори с Моше на планината Синай" показват, че цялата Тора някак присъства на тези плочи. Б-г трябва да чака докато не успява да научи Моше на Тората в края на 40те дни. Тези думи са просто описание на това кавко Б-г говори на Моше за 40 дни.

Написани с пръста на Б-г - Тората тук описва това, което научаваме в Танхума Парашат Екев, че плочите са извадени от изпод трона на Б-г. Може би нашият стих е свързан с думите - маасе елоким - делата на Б-г. Ние обяснихме, че вече има много светли свещености в Б-жествените региони, както се описва от цар Соломон в Коелет - "понеже има Един най-висок, койот наблюдава и има високи един над друг".

Зоар, т. 2 страница 53 разказва чудесната история, за това, което Моше среща, когато среща ангела Сандал по време на качването си към Небесата. Той побеждава този ангел и след това и ангелът Матат. Ангелите се страхували, че огънят над главата на Моше, ще ги изгори. Ние разбираме във Второзаконие 4:24, че Б-г излъчва огън. Неговият свещен огън успява да погълне всеки друг огън. Тората ни казва как са написани тези плочи.

Думите - написани с пръста на Б-г значат, че Б-г е направил формите със своя пърст - използвайки един вид светлина, с която разполага. Тя придобива формата на пръст срещу плочите и влиза във формата на всяка буква. Това се прави, за да може да има повече или по-малко от буквите на плочите, светлината на пръста навлиза в плочите. Ние виждаме, че всъщност се образуват букви и скалата излиза от тях. Това са буквите. Заради силата на светлината на пръста, надписът е видим от всяка стра на на плочите. Това значи, че те са написани и от двете страни..

(א) ויתן אל משה. שעורו ויתן אלקים אל משה והוא נמשך אל השם הנזכר בסוף הפסוק באצבע אלקים כי הדבור בסיני גם מעשה הלוחות גם המכתב הכל היה בשם אלקים והיא ה"א אחרונה שבשם וכבר הזכרתי זה בפסוק וידבר. (ב) וכבר ידעת כי כל שם אלקים הנזכר במעשה בראשית היא התשובה, ומה שהזכיר אחרי כן (בראשית ב) בהבראם ביי בראם היא הה"א האחרונה הזאת כי הה"א ברא בכח התשובה, וכדי שלא תחשוב שהיא העיקר והסבה שאין למעלה ממנה על כן היא זעירא, ולפיכך סמך מיד ביום עשות יי אלקים סמך העשיה לשם המיוחד שהוא העקר וכן הזכיר דוד ע"ה (תהילים קמ״ה:ט׳) טוב יי לכל ורחמיו על כל מעשיו, אמר זה על השם המיוחד ולכך דבר בנסתר ואח"כ הזכיר יודוך יי כל מעשיך אמר כן על מדת הדין ולכך דבר לנכח וזה טעם וחסידיך יברכוכה מלא בה"א וסמיך ליה כבוד מלכותך כי שם י"ה הוא מדת הדין כלשון (שמות ט״ו:ב׳) עזי וזמרת יה וכמו שהזכרתי שם. (ג) ככלותו ככלתו כתיב שנמסרה לו תורה במתנה לכלה זו הנמסרה לחתן שאם לא כן לא היה יכול ללמוד התורה במ' יום. (ד) ובמדרש וכי כל התורה כלה למד משה במ' יום והלא כתיב (איוב י״א:ט׳) ארוכה מארץ מדה ורחבה מני ים אלא כללים למדו הקב"ה, אמר ריש לקיש כל מי שמוציא דברי תורה ואינם ערבים על שומעיהם ככלה זו שהיא ערבה על בעלה נוח לו שלא אמרם, שבשעה שנתן הקב"ה תורה לישראל היתה חביבה על ישראל ככלה זו שהיא חביבה על בעלה. אמר רבי שמעון מה כלה זו צריכה כ"ד מיני קשוטין שנאמר (בראשית ב׳:כ״ב) ויבאה על האדם מנין ויבא"ה ללמד שקשטה הקב"ה לחוה בכ"ד מיני קשוטים והם אמורים בישעיה, כך תלמיד חכם צריך שיהיה בקי ומקושט בכ"ד ספרים. וכן השבת שהיא נקראת כלה מצינו שחבר רב אשי במסכת שבת כ"ד פרקים, ומה שנקראת שבת כלה לפי שהשבת סוף ששת ימי בראשית ותכלית מעשה שמים וארץ כי כן השבת של מעלה סוף האצילות, וכן מנהגו של עולם הגופני הזה שמבקשים הכלה באחרונה, וכן צוה שלמה ע"ה (משלי כ״ד:כ״ז) ועתדה בשדה לך אחר ובנית ביתך, ומלת אחר צווי כמו (תהלים נה) פלג לשונם. (ה) שני לוחות העדות. עדות היו לישראל שהשכינה שורה בתוכם כמי שמביא בידו חותמו של מלך. וע"ד הפשט מה שלא היה לוח אחד שיכתבו עליו עשרת הדברות והיו שנים לפי שנקראים לוחות העדות ואין עדות אלא בשנים, ועוד לוחות העדות האבן מן הארץ, והכתב מן השמים, וכענין שכתוב (דברים ל״א:כ״ח) ואעידה בם את השמים ואת הארץ. (ו) וע"ד המדרש שני לוחות העדות כנגד שמים וארץ כנגד חתן וכלה כנגד שני שושבינין כנגד שני עולמים, אמר רבי חנינא לחת כתיב לא זה גדול מזה ולא זה גדול מזה, ולמה של אבן שרובם של עונשים בסקילה, ד"א לוחות אבן שנתנו בזכותו של יעקב אבינו שנקרא אבן שנאמר (בראשית מ״ט:כ״ד) משם רועה אבן ישראל, ד"א בזכות בית המקדש שנאמר (ישעיהו כ״ח:ט״ז) הנני יסד בציון אבן.ע"כ (ז) וע"ד הקבלה מה שהיו הלוחות שנים כבר כתבנו בפסוק וידבר. ומלת שני תורה שהיו שוין כלשון שני כבשים שני השעירים. וצריך שתתבונן כי אע"פ שהיו שוים בעצם גופם האחד היה גדול במכתב וכן ראוי כי כן מדת הדין מקבלת שפע והמשכה ממדת רחמים, ותמצא בלוח ראשון השם המיוחד בכל דבור ודבור ולא תמצאנו כלל בלוח השני, אבל נרשמו בו מנין שם המיוחד כ"ו תיבות וזה מבואר. (ח) ודע כי הלוחות היו מרובעות ששה טפחים באורך וששה טפחים ברוחב, וכן דרשו רז"ל בבבא בתרא פרק השותפין הלוחות ארכם ששה ורחבם ששה ועבים שלשה, וכבר נתבאר אצלך כי עם החשבון הזה היו חתומות הלוחות בחותמו של מלך בהיות בהם עשרת הדברות חמשה בלוח זה וחמשה בלוח זה, והבן זה. (ט) ואם תשכיל עוד במדת הלוחות בין אורך ורוחב ועובי תמצא כי היה בכל לוח ולוח ק"ח טפחים והסימן בזה (שמות ט״ו:כ״ה) שם שם לו ח"ק ומשפט, ובשני הלוחות יר"ו טפחים, והיה זה כנגד יר"ו אותיות שבע"ב שמות הנמשכות מצרוף השם המיוחד והסימן (שם לד) ויעבור יי על פניו, כי הכל נתפרש אל משה בסיני, והשגנו מזה כי כשהיו הלוחות נתונות בארון היה שם המיוחד עם כל אותיות צרופות. (י) וידוע כי הלוחות היו של סנפירינון ולוקחו מכסא הכבוד וכן מצינו בכסא הכבוד כמראה אבן ספיר דמות כסא, ומלת לחת בא"ת ב"ש כסא, ולכך שכינה שורה עליהם כמו על כסא, ומפני שהלוחות לוקחו מכסא הכבוד נקראת התורה כבוד שנאמר (משלי ג׳:ל״ה) כבוד חכמים ינחלו, וכן הנפש השכלית שרשה בכסא הכבוד, ונקראת כבוד שנאמר (תהילים ל׳:י״ג) למען יזמרך כבוד, ונפשו של אדם המתעסק בתורה זוכה לשוב לשרשה שנאמר (שם יט) תורת יי תמימה משיבת נפש.

Той даде на Моше - значението на този стих е "Б-г даде на Моше". Виждайки че последното споменато нещо е Ашем, Тората няма нужда да повтаря отново името Му в този момент. Нещо повече името е Ашем - това, което пише по плочите. Ясно е, че всичко, което се случва на Синай - думите, писанието, плочите е подготвено и изпълнено от Б-г.

Аз вече обясних, че вселената е изградена от атрибута Ашем, който добавя към себе си атрибута справедливост.

Когато той приключи - причината да се напише думата с грешка е, за да видим думата булка в нея - т.е. да може да се прочете - като негова булка. Даването на Тората на еврейския народ е сходно с това на младоженец, който приема своята булка като дар. Ако това не беше така - нямаше тази атмосфера, Моше не би могъл да научи цялата Тора за 40 дни.

Всъщност един мидраш пита - как е възможно Моше да научи цялата Тора за 40 дни? Не е ли казано - размерите й са по-дълги от земята и по-широки от океана (Йов). Ние трябва да отговорим, че Б-г научава Моше през тези 40 дни на основните правила и принципи, които определят ученето на Тора и прилагането й на практика. Раби Шимон бен Лакиш взимайки тази дума - приключи, ни казва, че който преподава Тора и не успее да накара учениците си да я обичат, както булката е обичана от своя младоженец, по-добре да не беше преподавал. Когато Тората е дадена на еврейския народ, тя е така желана като булка от младоженец. Раби Шимон бен Лакиш добавя, че точно както една булка има нужда от поне 24 различни бижута и орнаменти, така и Тората изисква 24 орнамента. Б-г украсява булката на Адам с 24 бижута. Затова и ученият в Тората трябва да познава 24 книги. Виждайки, че Шабат също е булка на еврейския народ, затова и мъдреците са разделили трактат Шабат в Устната Тора на 24 глави.

Друга причина Шабат да е наречен кала - приключване и край, е защото той се случва за първи път в края на Сътворението. Той е целта, крайната точка - всичко заради което се е сътворявало, е за да може да има Шабат. Шабат в Небесата е като връх на всичко възможно. Имаме традиция в нашия земен свят, човек, готвейки се да стане възрастен, в крайния етап на тази подготовка, да си избере булка - след като вече има финанси, има земя или занаят и е построил къща. Цар Соломон описва това в своите Притчи - подготви за себе си следващата работа, бъди готов за полето и си построй къща". Думата следваща тук не е случайна - тя означава създаване на семейство - т.е. намирането на булка, след като си готов с тези задачи.

Според чистото значение на текста - Защо ни трябват две плочи. Няма свидетелство, ако то не е потвърдено от двама души. Освен това плочите са от земен материал - камък, който е написан с пръста на Б-г - т.е. с небесен матераил. Има две плочи като спомен за двойствения характер. Това е сходно с Второзак: Аз ще съм свидетел за това и на небето и на земята.

Как го разбира мидраша това? Думата две - в две плочи от завета, се отнася до небето и земята, булка и младоженец, двамата приятели, които помагат на младото семейство, двата свята (този и бъдещия). Раби Ханина казва, че изписването на мн.ч лухот (плочи) без вав в края, може да ни заблуди, че това е ед.ч. Това е заради фактът, че те са абсолютно идентични по размери. Причината защо материалът за тези плочи е камък, а не нещо ценно е да ни покаже, че най-тежките грехове ще се наказват с камък.

Друго обяснение защо са от камък е моментът, в който Яков благославя Йосеф. Той казва - от тук ти ще си крайъгълен камък, известн като Израел, овчарят. Това ни учи, че и Яков е бил известен като силен като камък и затова и ние получаваме заповедите на камък.

Още едно обяснение - плочите са дадени на Израел заради Храма. Исая описва Храма като камък - Така казва Б-г, Ето, аз ще поставя в Цион камък върху камък - кула от ценни крайъгълни камъни. Това е мидрашът.

Как го разбира това кабалата? Ние вече обяснихме защо има две плочи. Важно е да разберем, че макар двете плочи да имат сходни размери, едната е по-голяма от другата по отношение на това, което е написано. Това показва, че атрибитът справедливост е по-важен от атрибутът милосърдие. Но когато прегледаме, ще видим, че на първата плоча името на Б-г се споменава във всяка заповед, докато на втората нито веднъж. Но ако преброим думите на втората - те са 26 - числовата стойност на четирибуквието.

Плочите са кубове - шест длани дълги, шест длани широки, шест длани на дълбочина (61x61x61 cm).

Ние вече обяснихме, че тези сметки правят плочите еквивалент на царския печат и виждайки че на тях има 10те заповеди, всяка от тях има по пет заповеди. Думата десет (юд) плюс пет (хей) плюс шест от размерите (вав) прави името ашем юд хей вав хей.

Нещо повече ако умножим трите мерки от по шест длани една по друга, ще получим 108, което е числовата стойност на думата хок - закон, правило. Сборът на всикчите мерки е 216, което е сборът на всички имена на Б-г, ако използваме четирите букви като думи. Какво значи това в духовен план - че когато сме били в пустинята, Б-г е присъствал във всичките си измерения сред нас.

Нещо повече камъкът, който е използван за плочите е санпирон (сапфир) и той обикновено седи под трона на Б-г като почит. Затова и често се нарича евен сапфир - камък-сапфир. Думата лухот, ако се напише чрез размяна на буквите (първата с последната) става кисе - трон. Затова и Шхината лежи над лагера на евреите сякаш е седнала на трон....

Когато хората чуват обявяването на 10те заповеди и Моше се качва на планината, за да получи плочите със завета, които да им свали, те очакват да направят Кивота, който да е нещото, към което да насочат своята енергия и желание. Те чакат неговото завръщане... Той се бави 40 дни... Много коментари са изразени, че в крайна сметка тези хора решават, че народът иска да са като други народи и да потърсят обект, в който да имат вяра, макар и така да намалят вярата в Този, който ги е извел от Египет. Напротив, това трябва да е нещо, в което те могат да вложат енергията си в познание на Б-г... Ние правим същото нещо с небето и всеки друг обект, който се движи от Б-жественото и не е случайно или по желание на човек премествуем обект.. Техният грях се крие в изработването на забранено нещо и вкарването на Б-жия образ в него, без насоките на Б-г... Няма нищо странно в херувимите, които са образувани по Негова заповед. Върпеки тези неща, тези, които почитат телеца са наказани на същия ден, а други 3000 от 600 000 са убити.
(א) ויהי, הנה עד עתה לא שבר את הלוחות כי חשב שזה עשו בעבור שבושש לרדת ורצו מנהיג במקומו, וכשיראו שבא מן ההר יחדלו ממעשיהם ויעשו תשובה, אבל כשראה שהגם שקרב אל המחנה וראו שבא משה, ובכ"ז היה עדיין העגל והם שמתו עליו במחולות, מזה ראה שבדעתם למרוד ביי ובמשה עבדו ולא עשו שיהיה טלמס ומנהיג רק לע"ז, אז ויחר אף משה וישלך מידיו את הלוחות, וחז"ל אמרי שפרחו האותיות בעת שקרב אל העגל, וע"כ נעשו כבדים והוצרך להחזיק אותם בשתי ידיו כי הלך מהם הנשמה הנושאת אותם, וע"כ שברם אחר שחלפה הקדושה מהם:

Когато той приближи лагера - Моше първоначално смята, че те просто са направили телеца като заместител за него - понеже той не се е върнал, когато са го очаквали - и че те ще се разкаят, като го видят. Затова не чупи плочите веднага. Но когато те продължават своя танц, въпреки неговото пристигане, той разбира, че те се бунтуват срещу Б-г.

(א) ויהי. אמרו ז''ל (מגילה י':) לשון צער יכוין על מאורע רע שאירע בלוחות שפרחו מהם האותיות כמאמרם ז''ל (שמו''ר פמ''ו), וזה גרם לנו כל מה שטעמו אבותינו גם אנחנו מכוסות המרים המיתה עצמה ומר ממות, כי אם היו הלוחות הראשונים פסקה צרה מן העולם וחירות אפילו ממלאך המות (שם פמ''א), והן עתה פסקה טובה, ולזה יאות קרות ויהי, ויכוין גם כן על צערו של אותו צדיק משה רבינו עליו השלום שנצטער הרבה על מה שראה, ויכוין גם כן על ישראל שנמצאו כבושת גנב כי ימצא בבושה גדולה כאשר קרב משה אל המחנה, ויכוין גם כן על בחינת הקליפה שקרב לה הוי להומה ולאבדה דומם ורוחניות רע שבה שאליו נאמר אלה אלקיך סר אליו מר המות, כן יאבדו אויבי יי: (ב) כאשר קרב וגו'. אולי שישמיענו הכתוב שנזדמן ראות העגל לפני משה קודם שיכנס למחנה, והטעם כדי שלא יכנסו הלוחות כתובים למחנה שיש בו עבודה זרה, וזה הוא שיעור הכתוב ויהי כאשר קרב וגו' תכף ומיד וירא את העגל מזומן לפניו: (ג) וירא את העגל ומחולות. אולי כי באמצעות הזדמנות משה פרחה לה בחינת הטומאה שהיתה מדברת בו ואומרת אלה אלקיך ישראל, גם רוח הטומאה שפעלה צורתו מבלי צורף ואומן תכף יצא בולעו של עגל מיראת משה, כי הקליפה תכיר אדונה ותפחד ותרתע, ולזה אמר וירא את העגל ומחולות, מקיש עגל למחולות מה מחולות דומם גם עגל דומם, כי עברה ממנו רוח המטעה. (ד) או יאמר בדקדוק אומרו את העגל שלא היה צריך לומר אלא וירא העגל, אלא נתכוין לומר שראה העגל ורוח הטומאה שבו כי הצדיקים יכירו בחינת הרע ומכל שכן אדם כמשה ע''ה שעלה ודרך על במתי כל הרוחות בעלותו אל האלקים, ורבותינו ז''ל אמרו (תיקונים קמ''ב) ששאל משה לעגל מי עשאו, והשיב כי ערב רב עשאוהו יעש''ד, והדבר פשוט כי לא ידבר הדומם, ותמצא שבמחולות לא אמר את כי לא היה בהם רוח הטומאה המצפצפת כמו שהיה בעגל כמאמר רבותינו ז''ל הנזכר. (ה) או ירצה להודיע כי בעת שקרב משה אל המחנה לא נזדמן לפניו אדם מפני הבושה ולא ראה זולת העגל ומחולות, אבל מסיבתו ותופשי מחול פינו מקום, ולזה אמר וירא את העגל ומחולות לומר כי הוא זה לבד מה שראה: (ו) ויחר אף משה וישלך. צריך לדעת טעם של משה בשבירת הלוחות ולא חש להפסד מופלג ופשיטא שלא יעשה דבר קלקול אם לא באומד גדול ובצדדי המועיל אשר צדד ע''ה, ורבותינו ז''ל אמרו (אדר''נ פ''ב) לא שבר עד שנאמר לו מפי הגבורה, וכן אמר ר' מאיר ויהיו שם כאשר ציוני (דברים י' ה') שנצטוה ושבר הלוחות ע''כ, וצריך לתת טעם לאל עליון למה מנע הטוב. (ז) ונראה כי קודם שעבדו עבודה זרה פסקה זוהמתן כמאמרם ז''ל (שבת קמו.), ולזה עשה יי להם משפט כתוב חרות על הלוחות חירות ממלאך המות (שמו''ר פמ''א) כי כלום מיתה זו למה לצד הפרדת הזוהמא אלו כבר פסקה זוהמתן, ולזה כשעשו את העגל הרי זוהמת החטא דבקה בהם ומעתה צריכים למלאך המות, הגם שלא חזרה הזוהמא ממש על ידי העגל לכמות שהיתה קודם קבלת התורה אף על פי כן שברם כי אין דין זה להם עוד שיהיו בני חורין ממלאך המות ומשעבוד מלכיות, ולטעם זה לו יהיה שנאמר כי משה מדעת עצמו עשה מתחילה אין כאן קושיא:

Когато той беше близо до лагера - нашите мъдреци ни казват в Мегила 10, че когато думата вайеи започва абзац, това напомня за болезнено преживяване. В този случай Шмот Раба описва, че Моше е кимнал на буквите на плочите да излетят. Това води до всичката тъга, която нашите предци и ние изпитваме оттам насетне, включително и смъртта. Ако оригиналните плочи бяха оцелели, всяка тъга и болка биха изчезнали от света и той би се спасил от съдбата на Ангела на смъртта. Думата вайеи се отнася до ужаса, който Моше изпитва като вижда със собствените си очи какво се случва. Думата показва и чувството на срам, който израелтяните изпитват. Те се чувстват като крадци, които са хванати докато крадат, в момента в който виждат идването на Моше. Думата се отнася и до клипа - духовните негативни изражения, които сега обливат лагера на израелтяните и които идват преди смъртта и разрушението. Тези негативни еманации се появяват чрез думите - това са боговете ти, о, Израел.

Докато той приближава лагера - Може би Тората иска да ни каже, че Моше е видял телеца, преди да влезе в лагерва. Това трябва да е така, защото свещените плочи не могат да бъдат в една територия с най-нечистото нещо - златния телец. Когато Тората пише - и той приближи лагера и видя телеца и танците (или музикалните инструменти, които са използвали), нашето внимание се пренася към това, че Моше вижда телеца и дейностите.

Той видя телеца и инструментите - Може би Тората описва приближаването на Моше как духът на нечистото напуска и бяга, така че телецът да стане неподвижен и да загуби своята възможност да изговаря думите - това са боговете ви. Дори духът на нечистото, който прави телеца, без да е подпомогнат от артисти и ковачи, бяга от страх пред Моше. Думите са там, за да ни покажат, че телецът спира, въпреки музикалните инструменти. Духът вече е подвел евреите да вярват в телеца и може да се оттегли доволен.

Друго значение - Тората използва думата - той стигна към телеца (има едно към ненужно), за да ни покаже факта, че Моше не просто отива към телеца, но и към злия дух, който го обсебва. Праведникът може да забележи веднага злото и човек от ранга на Моше може веднага да види и злия дух. Според нашите равини в Тикуним 142, Моше пита телеца кой те сътоври и телецът отговаря, че това са присъединилите се хора. Знаейки че създадените предмети не могат да говорят,, значението е че Моше осъзнава, че телецът съдържа нечист дух. Когато Тората описва Моше като гледащ танците, липсва това "към". Това води до заключението, че тогава духът е вече в телеца, а не отделно.

Възможно е Тората да ни информира, че когато Моше приближава лагера, той не среща никой друг, понеже всички са прекалено засрамени и не искат да го погледнат. Всичко което Моше успява да види са телеца и музикалните инструменти.

Моше стана гневен и захвърли плочите - трябва да разберем защо Моше решава да строши плочите, като игнорира огромната загуба, която този факт ще донесе на еврейския народ. Ясно е, че той не би унищожил нещо, ако не беше убеден, че чрез разрушението той ще постигне нещо по-полезно. Научаваме в Авот де Раби Натан, глава 2, че Моше не смазва плочите, докато не получава молба от Б-г за това. Това се потвърждава от раби Меир, който цитира Второзаконие - Те бяха така, както Б-г ми заповяда. Тогава ние трябва да помилим защо Б-г иска да лиши еврейския народ от тези плочи, особено знаейки, че Б-г в крайна сметка решава да не унищожи народа.

Трябва да помним, че по време на явявяането на Синай, всяка мръсотия от змията и първоначалния грях е била изтръгната от хората (Шабат 146). Това е приичната Б-г да подготвя закони за тях - плочите. На тях присъства думата харут (свобода), която показва, че те са щели да бъдат спасени от Ангела на смъртта. Смъртността идва при хората след като Ева яде от плода на дървото на знанието. Златния телец обърща процеса и израелтяните отново получават смъртност, макар не като предишната. Те отново стават смъртни и част от законите, които са за безсмъртни хора стават безсмислени за тях. Затова и плочите трябва да се счупят.

(ב) זֹ֚את חֻקַּ֣ת הַתּוֹרָ֔ה אֲשֶׁר־צִוָּ֥ה יי לֵאמֹ֑ר דַּבֵּ֣ר ׀ אֶל־בְּנֵ֣י יִשְׂרָאֵ֗ל וְיִקְח֣וּ אֵלֶיךָ֩ פָרָ֨ה אֲדֻמָּ֜ה תְּמִימָ֗ה אֲשֶׁ֤ר אֵֽין־בָּהּ֙ מ֔וּם אֲשֶׁ֛ר לֹא־עָלָ֥ה עָלֶ֖יהָ עֹֽל׃

Това е ритуалният закон, който Б-г е заповядал: Нареди на израелтяните да ти донесат червена крава без проблеми, в която няма дефект и не е била под ярем.

(יב) דָּבָר בָּרוּר וְגָלוּי שֶׁהַטֻּמְאוֹת וְהַטָּהֳרוֹת גְּזֵרוֹת הַכָּתוּב הֵן. וְאֵינָן מִדְּבָרִים שֶׁדַּעְתּוֹ שֶׁל אָדָם מַכְרָעָתוֹ. וַהֲרֵי הֵן מִכְּלַל הַחֻקִּים. וְכֵן הַטְּבִילָה מִן הַטֻּמְאוֹת מִכְּלַל הַחֻקִּים הוּא שֶׁאֵין הַטֻּמְאָה טִיט אוֹ צוֹאָה שֶׁתַּעֲבֹר בְּמַיִם אֶלָּא גְּזֵרַת הַכָּתוּב הִיא וְהַדָּבָר תָּלוּי בְּכַוָּנַת הַלֵּב. וּלְפִיכָךְ אָמְרוּ חֲכָמִים טָבַל וְלֹא הֻחְזַק כְּאִלּוּ לֹא טָבַל. וְאַף עַל פִּי כֵן רֶמֶז יֵשׁ בַּדָּבָר כְּשֵׁם שֶׁהַמְכַוֵּן לִבּוֹ לְטַהֵר כֵּיוָן שֶׁטָּבַל טָהוֹר וְאַף עַל פִּי שֶׁלֹּא נִתְחַדֵּשׁ בְּגוּפוֹ דָּבָר כָּךְ הַמְכַוֵּן לִבּוֹ לְטַהֵר נַפְשׁוֹ מִטֻּמְאוֹת הַנְּפָשׁוֹת שֶׁהֵן מַחְשְׁבוֹת הָאָוֶן וְדֵעוֹת הָרָעוֹת. כֵּיוָן שֶׁהִסְכִּים בְּלִבּוֹ לִפְרשׁ מֵאוֹתָן הָעֵצוֹת וְהֵבִיא נַפְשׁוֹ בְּמֵי הַדַּעַת טָהוֹר. הֲרֵי הוּא אוֹמֵר (יחזקאל לו כה) "וְזָרַקְתִּי עֲלֵיכֶם מַיִם טְהוֹרִים וּטְהַרְתֶּם מִכּל טֻמְאוֹתֵיכֶם וּמִכָּל גִּלּוּלֵיכֶם אֲטַהֵר אֶתְכֶם". הַשֵּׁם בְּרַחֲמָיו הָרַבִּים מִכָּל חֵטְא עָוֹן וְאַשְׁמָה יְטַהֲרֵנוּ אָמֵן:

Абсолютно е ясно, че законите за оскверняване и почистване са библейски декрети и не са неща, които човешкото съзнание може да разбере - те са тайни като божествени закони. Така че потапянето е начин да се отървем от оскверяването и това е включено в Б-жиите закони. Оскверняването не е с кал или мръсотия и не може да се премахне с вода, а е с библейски характер - тя зависи от намерението на сърцето. Затова и мъдреците са казали - ако човек се потапя, но без да има тази цел в съзнанието, все едно не се е потопил. Въреки това има и някои етични измерения - точно както някой си казва - аз ще стана чист и става чист, когато се потопи, така и нашето съзнание се чисти от духовното оскверняване - грешни мисли и зли нрави, става чиста, когато разумът ни се въздържа от тези неща и дава на душата водите на разума. Тората казва - аз ще сипя чиста вода за вас и ще сте чисти - понеже от всички нечистотии и идоли, ще се прочистите.

Танхума, Хукат 8
Раби Авею казвал: Това може да се сравни със син на робиня, който наакал царския дворец. Царят казал - нека майката дойде и да почисти изцапаното. Така и Всевишният казвал - Нека да дойде кравата и да изкупи греха на Златния телец.