Параша Тецаве

И още нареди на израелтяните да ти донесат чисто олио от смлени маслини за запалване редовно на лампите. Аарон и неговите синове да бъдат поставени пред Палатката за срещи, отстрани на завесата, която е над кивота, за да горят от вечер до сутрин пред Б-г. Това да бъде закон за израелтяните по всяко време през вековете.

Да поставиш напред твоя брат Аарон със синовете си отпред израелтяните за да Ми служат като свещеници: Аарон, Надав и Авиху, Елеазар и Итамар - синовете на Аарон. Направи свещени дрехи за брат ти Аарон, за почест и уважение. След това нареди на всички, които имат умения, на които съм дал дара на уменията да направят дрехи за Аарон, за да го осветиш да Ми служи като свещеник.

.ואתה תצוה ן и ти да заповядаш - След като Б-г приключва да дава инструкции на Моше за работата по Мишкана, Той го информира как да осигури, че той ще е осветен вътре (понеже няма прозорци). Това е сходно с това как Б-г процедира когато създава вселената. Той създава слънцето и луната, след като земята вече създава живот на третия ден. Заповедта тук започва да се спазва в Числа 8:1. Как тогава да разберем този стих? Б-г инструктира Моше, че когато е правилното време, след като Мишканът е създаден, хората просто трябва да го снабдят с подходящо масло за свещници.

תצוה את בני ישראל, "да заповядаш на Децата на Израел" - ние отбелязваме, че Б-г използва различна дума, когато инструктира Моше тук, понеже заповедта не може да бъде изпълнена веднага, след като Храмът ще бъде работещ чак след седем месеца.

Да заповядаш на Бней Израел - думата - заповядваш показва, че тази инструкция се отнася до всички поколения. Това е олиото за лампата, което трябва да се закупи с обществени средства. Така олиото, което е донесено от лидерите на колената може да се ползва само за помазване.

Да заповядаш на Бней Израел - Това е единствената параша в Тората откакто Моше за първи път се появява, в които той не е споменат - извън книгата Дварим, в която той е основният разказвач. Това е изпълнение на проклятието, което той сам казва на себе си - И ако не, тогава ме изтрий от Твоята книга (Шмот 32:32). Въпреки че това проклятие е условно по отношение на отказа на Б-г да прости на хората за греха на Телеца, проклятието на мъдреца по някакъв начин винаги се изпълнява, дори когато е условно. Изразът заповед се използва по отношение както на маслото, така и на всекидневните жертви - Бамидбар 28:2, понеже и двете са всекидневен разход и се иска да има план за снабдяване.

(1) ואתה תצוה, "И да заповядаш":

Трябва да разберем защо Тората казва Ти, виждайки че Б-г пише на Моше продължително. Той не е говорил на никого другиго откакто Той започва в глава 25. Нещо повече, защо Тората казва Тецаве, вместо Цав - както е Левит 6. Защо Б-г използва императив? Нашите мъдреци в Торат Коеним в края на параша Емор са записали множество коментари за това, като това, че думата цав се свързва, когато изпълнението на заповед има финансови задължения за човека, изпълняващ заповедта.

Може би друга причина е самият факт, че запалване на лампи в Храма, който трябва да е символ на нашето озаряване, изглежда неподходящо. Тората трябва да каже на Моше, че това нещо е задължително - че Аарон ще трябва да пали лампите. Тази заповед не е дадена на Израел от Б-г, по същата причина, която споменах, но Моше трябва от свое име да научи израелтяните, че е символ на уважение да се палят Лампите и да носят олио за тях. Като казва на Моше - веата - и ти, Б-г набляга, че тази заповед все едно трябва да дойде от Моше, а не от Б-г. Казвайки на Моше да нареди на израелтяните, а не да им каже, както е обикновено, това изглежда като по-спешно в техните очи. Ако Б-г беше използвал нормалната форма на обръщение, то тогава нямаше да го счетат за спешно. Б-г иска Моше да добави своето наблягане над заповедта. Изразът тецаве, вместо цав трябва да направи заповедта да идва от Моше, а не от Б-г. Б-г споменава на Моше, че макар заповедта да е тецаве, а не тедабер (да кажеш) това е за да се разбере, че като идва от него не бива да се приема по-леко от това да идва от Б-г. Използвайки цав, а не дабер , хората ще разберат, че това е спешна заповед. Комбинацията от глагола цав и им;ератив се използва, за да се покаже, че чрез даренията на масло хората ще уважат Мишкана и оттам Б-г... Може би думите - и ще вземеш за теб са израз на същността на тази заповед - че хората ще ги донесат на Моше лично, не на Моше, като представител на Б-г.

Нещо поведе, виждайки, че когато Б-г заповядва тези неща по отношение на Мишкана, той винаги използва директна реч - ти ще направиш и така прави Моше персонално отговорен във всеки аспект на строежа на Мишкана. Когато се казва - и те да вземат, тогава Б-г прави Моше наблюдател на процеса - той трябва да предаде на хората да извършат своите действия. Затова и Б-г казва веата - и ти. Буквата вав пред ата е напомняне, че има и други освен него, които участват в заповедта. Б-г може би използва същата идея и като казва тецаве.

Тук Тората може би ни дава и друг елемент. Виждайки че е време да се назначи Аарон за първосвещеник, Б-г използва тази възможност да покаже на хората, че Моше ще вземе позицията на цар и Той го е короновал. Това е по-дълбокото значение на ти ще наредиш на Бней Израел. Нашият стих е предаването на власт на Моше, да извърши действие, което се извършва от цар. Нашият стих е сходен с този в Шмуел 1 13:14 - Б-г го назначи за владетел над Неговия народ. Вярно е че имаме сходна и по-директна форма на назначаване на Моше в Шмот 6:13, докато евреите още са в Египет, когато Тората казва: Той има нареди да бъдат начело на израелтяните. И ние казахме, че там Б-г назначава Моше и Аарон да са цар и първосвещеник. В нашия контекст Б-г дава позицията директно на Моше, а позицията на Първосвещеник на Аарон специално. Ние имаме друг момент в Тората, когато се говори за разделяне на хора за власт - в Изход 15:6, когато Тората казва - вие ще бъдете за Мен царство на свещеници и свят народ. Думата царство се отнася до хората, водени от Моше, докато думите свещеници се отнася до религиозните лидери - Аарон и синовете му, а думите свят народ - до левитите.

Може би израза тецаве в нашия стих се отнася до мисъл, изразена в Зоар на страница 83, където виждаме, че във всяка душа на учител има искрица от душата на Моше. Затова и в Сука 39 мъдреците се наричат един друг Моше. Това е защото Моше има душа, която е изцяло напоена с Тора. Когато Тората използва израза веата тецаве, това може да е паралел до Псалм 91:11, в който псалмистът казва - ки млахав ицаве ло - където думата ицаве може да е сходна цавта - да си в компания на сходни по смисъл хора. Псалмистът описва Б-г като изпращащ Своите ангели за да съпровождат всеки евреин, който заслужава (т.е. всички - щото сме с еднакъв статут). Няма по-заслужаващо занимание от ученето на Тората, което дава знание на целия свят. Виж следващия стих.

И те да ти донесат - ние можем да разберем причината за думата - на теб, като отнасяща се до Шабат 22, където Талмуд обяснява, че думите - отвъд завесите на свидетелството, означават, че свидетелството, за което Тората говори са хората, които идват до Мишкана, осъзнавайки че присъствието на Б-г покрива израелтяните. Рав описва това свидетелство като Западната лампа - т.е. лампата, която стои в средата на лампиона. Тази лампа изгаря денонощно и не спира, макар да не получава повече масло от другите лампи, а другите лампи дори взимали от нея. Шмот Раба 52:2 обясняват, че подиграващи се сред евреите се смеели на идеята, че Б-г ще се настани в нещо, което Моше е построил. От тук виждаме, че не само, че неевреите не оценили идеята, че Б-г на Небесата ще слезе на земята, но дори и някои евреи не можели да повярват. И макар че присъствието на Б-г наистина е било в Мишкана на 1 Нисан, денят, в който е осветен Мишкана, те не можели да приемат, че Б-г постоянно ще е там. След като видяли чудото на Западната лампа, това било доказателство, че присъствието на Б-г стои. Тората казва на Моше, че маслото за Лампата в Мишкана може да е начин, по който присъствието на Б-г в Храма да се демонстрира, когато вечният пламък се запали. Това има големи последствия за Моше и неговата роля като пророк, затова и думите на теб са важни. Може би Б-г подсказва това като казва - ве ата тецаве - не се притеснявай, че хората няма да ти повярват, като им кажеш, че Аз ще живея на земята. Това предвиждане на Б-г се случва. Ако Моше попита как да се случи това - затова са следващите указания за лампата.

Морално етичен подход може да се види, базиран на Зоар Хадаш по Берешит 8, казвайки, че израелтяните са спасени от всяко от четирите изгнания заради специална почест, която имат. Евреите са спасени от първото изгнание в Египет, заради заслугите на патриарха Авраам. Те са спасени от второто изгнание заради заслугите на Ицхак, те са спасени от третото изгнание заради заслугите на Яков, докато ще бъдат спасени от четвъртото изгнание, заради заслугите на Моше. Заслугите на Моше са свързани с изучаването на Тора. И затова чакането да стигнем четвъртото избавление е дълго, защото не търсим ученето на Тора и спазването на заповедите със същата отдаденост и сила като Моше. Докато не се отдадем изцяло на учене на Тора, Моше не може да използва своите заслуги, за да избави израелтяните, които продължават да неглижират своето учене. Като казва - веата тецаве бней Израел, Тората ни напомня за нещо, което споменахме във връзка с Псалм 91:11, че Б-г изпраща ангели, които да следват евреите. Значението на този стих е че времето на избавлението зависи до голяма степен от това Моше да види, че си заслужава да използва своите заслуги. Освен това думата цав подсказва царска власт и това доказва, че Моше ще е наш цар и в бъдещето. Кога ще се случи това бъдеще зависи от количеството и качеството на изучената Тора от еврейския народ. Думите - да вземете чисто масло са метафора за Тората, която е чиста като масло. Точно както маслото осветява вселената, така и Тората ни осветлява. Това общо взето ни казва Зохар.

Причината Тората да е внимателна по отношение на маслото, което трябва да е чисто, е за да ни каже, че изучаването на Тората трябва да се мотивира от чисти, а не от лични съображения. Нечистите мисли зареждат ученето на Тора и това води до обвинения от Сатана, вместо от натрупване на заслуги. Дори и причината е да станем известни с нашето знание, е грешно - това прави ученият недостоен. Подобни мисли са еквивалентни на олио, в което има добавени аромати.

Причина защо Тората добавя думата лемеор - за светлина може да се разбере спрямо нашата тема. По време на изгнанието еврейският народ се разбира, че живее в тъмнината на лунно затъмнение - понеже луната е известна като амеор акатан - малкото светило. Това значи, че този, който е бил Господар е бил свален от своето истинско място за светене и е заменен от своята прислужница. Затова Б-г заповядва на Моше да иска олио в Храма, което да даде светлина - т.е. светлината на голямото светило, което се споменава при Сътворението....

Тората продължава - завинаги - това е защото горенето не трябав да спира. Това е така, защото Израел не бива да попадат в период на духовна тъмнина. Може би изразът значи, че олиото трябва да запали голямото светило както Б-г е направил с евреите.

(1) שמן וקטרת ישמח לב ומתק רעהו מעצת נפש, “Масло и благоухания радват сърцето, сладостта на приятел е по-добро от собствения ти съвет” (Притчи 27,9).

В този стих цар Соломон предупреждава хората да се отнасят снизходително към непознатия, който е в изгнание от своята родина. Виждайки че Тората ни казва това на няколко пъти - да не се възползваме от непознатите - нито с думи, нито с пари, Соломон добавя няколко измерения към този закон.

Когато срещаме хора, които са прокудени от родината си и семействата си, ние трябва да се уверим, че тези хора - имат достатъчно за физическото си оцеляване - храна, дрехи и подслон, както и да помогнем на тяхното ментално състояние, като се отнасяме приятелски към тях. Соломон използва предишния стих за да сравни скитащите се хора със скитащи се птици по света. Човек, който напуска домашната среда е като птица, която напуска гнездото. Изразът олио и благоухания се използва от Соломон в Притчи за да покаже физическото оцеляване, което трябва да подсигурим на непознатите, докато "сладостта на приятел" показва приятелското отношение, което трябва да покажем на непознатия. Това включва приятелско окуражаване. Ние не бива просто да хвалим нашия приятел, защото имаме такава заповед, а трябва наистина да сме притеснени за това как те ще се интегрират в новия си дом. Думите "по-добре от собствения си съвет" отразява сравнението на Соломон между физическото и духовно оцеляване. Той счита второто за по-важно от първото.

Нашите мъдреци в Кетувот 111 ни казват, че този, който показва "бялото на зъбите си" - т.е. се усмихва на непознатия е по-добър от този, който му дава мляко да пие. Това се базира на Берешит 49:12 "зъбите му са по-бели от мляко"... Това се потвърждава и от Исая 58, който сравнява постенето с хесед и ни казва, че ако човек сподели хляба си с бедните повече впечатлява Б-г, от благочестивия постещ, който не прави добри дела. Исая потвърждава мнението на цар Соломон, че е важно да се осигурят нуждите на хората в стих 10, в който казва - и окажи състрадание на гладните. Той също ни казва, че физическото оцеляване не е достатъчно. Това има предвид и цар Соломон.

Един мидрашов подход - към думите - олио и благоухания радват сърцето - маслото в Менората се пали - т.е се дава по същото време, когато и благоуханията... Това е нещо, което радва сърцето на Б-г. Нашите мъдреци в Танхума казват, че точно както Тората споменава радостта на Б-г след като е приключил своите дела - "нека славата на Б-г е завинаги, нека Той винаги се радва на своите създания", така и Той се радва, когато Израелтяните създадат нещо - в случая даровете в Храма. Соломон описва радостта

by good deeds. In Isaiah’s opinion that verse reflects what Solomon meant by שמן וקטרת, supplying the needy with physical needs and comforts. Isaiah continues in the same chapter verse 10, saying: “and to offer your compassion to the hungry.” He meant that merely offering to alleviate his physical hunger is not enough. This is what Solomon meant when he spoke about מתק רעהו. (3) A Midrashic approach to the words: “oil and incense gladden the heart.” The oil of the Menorah was kindled, i.e. “offered” close to the time of the incense being offered as we know from 30,8: “and Aaron shall burn it at twilight when he lights the lamps, a regular incense offering before the Lord throughout the ages.” This is something which gladdens the heart of G’d. Our sages in Tanchuma Nasso 11 elaborate that just as the Torah mentioned G’d‘s joy (satisfaction) after He reviewed His handiwork as described in Psalms 104,31 “may the glory of the Lord endure forever; may He continue to rejoice in His works,” so He would rejoice when the Israelites perform the incense offering and the burning of the oil in the Menorah. Solomon described this joy of G’d in the words: “oil and incense gladden (His) heart.” We have learned repeatedly that the whole construction of the Tabernacle and all that belongs to it was considered by G’d as equivalent to a re-enactment of the work of creation on a minuscule scale. If G’d rejoiced on the occasion of the completion of His universe, He surely also rejoiced when the Tabernacle reflected all His instructions. Just as at the end of creation G’d created man in order to administer the earth on His behalf, so, at the end of the building of the Tabernacle, G’d appointed Aaron as High Priest, to perform all the tasks which were part of the service in the Tabernacle ensuring the uninterrupted functioning of this Sanctuary.
Seeing that the Shechinah was constantly residing over the Tabernacle as a result of the incense offering, Solomon referred to oil and incense in the verse we quoted at the opening of our commentary. (4) You are also aware that the reason the incense offering is known as קטרת is that its fragrance attaches itself to the various attributes (character traits) and when these attributes rejoice this elevates the person offering the incense to an even higher spiritual level. Also, this joy increases further through the bounty of G’d which man (the inhabitants of earth) receives. The oil which was being offered at about the same time as the incense was made from olives seeing that the olive is the symbol of what provides light in our world. This is a mystical dimension of Genesis 8,11 that “when the dove returned to the ark it had a leaf of an olive tree in its beak.” This is the reason that only olive oil had to be used to burn in the lamps of the Menorah. (5) ואתה תצוה את בני ישראל ויקחו אליך שמן זית זך כתית למאור להעלות נר תמיד, “As for you, you are to command the Children of Israel that they take for you pure, pressed olive oil for illumination, to kindle the lamp to burn constantly.” The words “they shall take for you,” mean that this instruction even applied immediately. It was necessary to write these words as we might have misunderstood, seeing that at the end of verse 21 this commandment is described as חקת עולם, “an ongoing statute,” not subject to change or relaxation. The Torah mentioned the words “olive oil” to exclude any other kind of oil. The reason the Torah specifies the grade of olive oil, i.e. זית זך, was to let us know it was to be from the first part of the oil extracted from the olives. The word כתית, pressed, was to tell us that the olives were to be squeezed, i.e. crushed, to extract the oil. Any oil which simply oozed out of the olives without their having been crushed first was not acceptable. The word למאור, “for illumination,” indicates that only for illumination did all the aforementioned restrictions apply. The olive oil used in the preparation of certain Minchah-offerings did not have to conform to similarly stringent conditions. The second category of oil, the one which is one grade below that of oil fit for the Tabernacle/Temple was good enough for the offerings. Normally, people who possess two different qualities of oil, use the inferior type for burning in lamps and the superior kind for their food. (Tanchuma Tetzaveh 6). In this instance, the Torah legislates exactly the reverse. (6) A Midrash points out that the numerical value of the word כתית is 830, suggesting the combined number of years that the first and second Temples were standing, i.e. 410 and 420 years respectively, in that order. Strangely, that Midrash alludes only to the existence of two Temples. Why is there no reference to a third Temple? (7) Perhaps the Midrash was concerned only with the Temples whose function was limited in time, whereas the third Temple which will endure indefinitely did not concern the author as the word כתית, another word for “destroyed,” most certainly would not apply to the third Temple. Perhaps the third Temple is alluded to in the word למאור, “as illumination,” seeing that the redemption and what follows have been characterised by the prophet Isaiah 60,1 as אור, light, when he wrote: “Arise, shine, for your light has dawned, etc.” There are more such verses such as Psalms 27,1: “G’d is my light and my salvation,” or Psalms 118,27: “the Lord is G’d and He lights up for me.” These verses are implied assurances that there will be a third Temple and that it will endure. (8) The words להעלות נר, are sort of a headline. The word נר means “lamps” (pl.) just as when Yaakov told Esau that he had acquired שור וחמור (Genesis 32,6) he did not mean that he had acquired only one of each, but that he had made acquisitions of these respective species of domestic animals. We find a similar use of the “singular” אשה, in Judges 21,16, where the words כי נשמדה מבנימין אשה do not mean that “a woman of the tribe of Benjamin had been killed,” but that ”all the women of Benjamin had been destroyed.” (9) Similarly here; the Torah means that there must never be a time when not at least a single light burns in the Tabernacle. Anyone who thinks in terms of the “eternal flame,” errs. An alternative meaning of the word נר תמיד could be that it is indeed a reference to what is known in Talmudic parlance as the נר מערבי, the “western light,” the one lamp out of the seven on the Menorah which was kept burning around the clock and was never allowed to be out except when its wick or its oil were being replaced. It was the light in the centre of the Menorah, hence its name as the “western” light. All the other lamps faced either north or south, only this light pointed straight up. (10) A Midrashic approach (based on Tanchuma Tetzaveh 2): the words להעלות נר תמיד are reminiscent of Job 14,15: “You would call and I would answer You; You would yearn for (the deeds of) Your handiwork;” for it is written (Isaiah 46,4) “I was the Maker, and I will be the Bearer; and I will carry and rescue you.” The meaning of our verse is that Moses is to command the sons of Kehat to carry the furnishings of the Tabernacle on their shoulders as we have read in Numbers 7,9. The service of these Levites reflects a response to what G’d had done for the Jewish people. Similarly, seeing that G’d provides man with food and all his needs, the priests by offering the sacrifices described by G’d as קרבני לחמי, “My offering, My bread,” reflect the appropriate response by man in recognition of what G’d had done for him. Seeing that G’d provides light for the entire universe, it is no more than fair that man, i.e. the High Priest, light the Menorah as an appropriate response. This is what Job meant when he described G’d as: “yearning for your deeds (the deeds of His creatures).”
G’d responded: “Do not think that My ‘yearning’ reflects My need for your deeds,” I certainly do not need light supplied by mortal human beings seeing it is I Who supplies light for the entire cosmos. My purpose in commanding these laws is to enable you to elevate yourselves and to acquire merits.” Furthermore, Rabbi Meir is quoted as saying that G’d says: “the lights which Aaron is kindling are very beloved of Me, more so even than the ones which I have set up in heaven.” The reason for this is that at the time when the princes offered their respective offerings at the inauguration of the Tabernacle the tribe of Levi had not been assigned participation in that procedure and Aaron felt quite saddened at this. G’d told him that he would be given the task of doing much more in the Tabernacle than the princes had done. They had offered an offering once, entering the holy precincts; Aaron, on the other hand, would be allowed to perform service in the Tabernacle every single day. This is the meaning of the verse in Psalms 10,17: “You have responded to the yearnings of the humble,” as well as the meaning of the words: “outside the dividing curtain in front of the Testimony he and his sons shall arrange them (the lights).” Thus far the Midrash. This was also an allusion to the lights rekindled by the Hasmoneans in the Temple. If so, this accounts for the words “from evening to morning a permanent statute” in our paragraph applying both in the immediate present and in the distant future.

Чист - без примеси и това се случва, когато не се претаква олиото, както научаваме в Менахот 86а - Той оставя маслини да узреят на дървото.

Бито - той поставя масилините в хаванче и не бива да се смилат на мелница, ткаа че да няма примеси и след това се взима само първата течност, която изтича, а след това останалото може да се занесе в мелница и да се смели. Второто олио, не става за свещници, но е позволено за жерттви...

Така че светлината да свети продължително - трябва да свети, докато пламакът сам не изгасне.

продължително - това се прави всяка нощ, както се описва и затова е завинаги - няма пауза от Шабат до Шабат.

ואתה תצוה, и да даде инструкции - Моше не е споменат по име в тази книга, поради това, че е казал на Б-г да го изтрие от Своята книга. Макар Моше да го казва като услови - ако Б-г реши да убие евреите като наказание за греха на Златния телец, ние имаме правило, че проклятията на мъдреците, дори и условни, се случват (Зоар Хадаш 60).

Други коментатори обясняват липсата на Моше, като подход към темата, която е дрехите на Аарон, първосвещеника. Първоначално Моше е трябвало да бъде първосвещеник. Но тази почест е дадена на Аарон и това може да доведе Моше да се натъжи, ако името му се спомене като прехвърлено и като възможност. И за да избегне тази възможност за тъга, Тората се отнася анонимно. След като Тората приключва своите инструкции за създаването на Мишкана, дава нареждания по отношение на лампите, които да са част от него. Приичната Тората да спомене Аарон тук, е защото той трябва да отговаря за паленето на лампите. Виждайки ,че Тората вече е разкрила статута на Аарон, то тя продължава с дрехите, когато той не е вътре в Мишкана....

Изход 27:20: И да наредиш на Децата на Израел да ти дадат чисто масло - изразът - да ти дадат, а не да ти донесат - или ти да вземеш от Мен като начало на Парашат Трума, е необичайно. Целта е че менората с всичките й детайли са част от визия, която Моше вижда на планината - точно както и останалите части на Мишкана. За Б-г да покаже това - това значи, че това е израз на неговата радост от уважението и любовта към Нетго, която Моше показва - ниво на близост до Създателя, която няма при други пророци. Когато Моше инструктира хората да донесат чисто олио - той казва за теб, вместо за Мен. Затова и след смъртта на Моше няма друг такъв пророк.

Ние знаем, че злото в нас се опитва да подкани хората да ги накара да бъдат завистливи и искащи и да имат желания. Най-силното желание на злото е да накара човек да не следва заповедите на Твореца. Какво е лечението срещу това? Човек да използва логика. Той ще си кажа, че ако изпълни своите желания и страсти с физически неща, неща, които го задоволяват на момента, колко по-добре ще е да ги задоволи с това да е по-близко до Създателя.

Когато човек използва такъв вид причина и в резултат на това стигне до грях, докато изпълнява Б-жията воля - то злото в него става кисе - трон, на което сяда доброто. Когато Б-г създава злото, Той го прави, за да даде на създанията допълнителен стимул да изпълняват Б-жията воля, макар че имат и други възможности. Като създава зло, Б-г дистанцира човек. Колкото по-далеч тръгва човек за да стигне до Б-г, толкова по-щастлив е Той.

Задача на цадика е да

It is the tzaddik’s challenge to sublimate all those ‎thoughts that could so easily have led him astray instead of ‎confirming him in his pursuit of ‎קרבות ה'‏‎, close affinity to ‎‎Hashem.‎
It is altogether not surprising that in this quest, even the ‎‎tzaddik from time to time is assaulted by what we would ‎term “unworthy thoughts;” this happens in order to afford him ‎an opportunity to refine and sublimate such thoughts when he ‎stands in prayer before the Almighty. Another challenge facing ‎the tzaddik is to try and elevate others, so that they too will ‎come closer to their Creator. If he were to be concerned ‎exclusively with purifying his own soul and personality, he would ‎have left unused a channel that could provide G’d with pleasure, a ‎serious deficiency [as we know from Avot 5,12 where ‎people who give charity without endeavouring to involve others ‎in the same mitzvah are not complimented for their charitable ‎activities. Ed.] If and when the tzaddik ‎engages in helping others to establish closer ties with their ‎Creator, G’d’s pleasure of his service will keep increasing even ‎though he has been serving G’d constantly, without interruption. ‎When applied to the symbolism expressed by lighting the ‎menorah and keeping it burning, the commandment of ‎ואתה תצוה ‏וגו'‏‎, contains the challenge addressed to every true servant of the ‎Lord to elevate both himself and his peers.
In kabbalistic parlance every thought formulated, reflects the ‎letters it contains if it were committed to paper or parchment. ‎Alien thoughts, i.e. unworthy thoughts, are considered as ‎‎“broken letters.” The word ‎כתית‎, crushed, symbolizes such ‎thoughts, and the function of the servant of G’d, primarily the ‎priest representing the collective soul of the Jewish people, is to ‎elevate, i.e. ‎להעלות‎, to sublimate such unworthy thoughts so that ‎they all point in the direction of the ‎נר תמיד‎, “the eternal flame,” ‎expressing the desire for communion with the Creator. That ‎expression reflects the satisfaction, pleasure derived by the ‎Creator from efforts by His people who crave His closeness.‎ ‎