На третата нова луна, след като израелтяните бяха напуснали земята на Египет, на същия ден, те влезнаха в пустошта на Синай. Слд като бяха пътували от Рефидим, влязоха в пустошта на Синай и направиха лагер в пустошта. Израел направи лагер пред планината и Моше се качи при Б-г. Б-г го повика от планината, казвайки: "Това да кажеш на дома на Яков и да заявиш на децата на Израел: Видяхте какво направих на египтяните, как ви пренесох на орлови крила и ви доведох до Мен. И сега, ако Ме следвате вярно и пазите Моя завет, ще бъдете Мое скъпоценно притежание сред всички народи. Всъщност, цялата земя е Моя, но вие ще сте за мен царство на свещеници и свят народ." Моше слезе и събра старейшините на хората и постави пред тях всичко, което Б-г му беше заповядал. А хората отговориха като един, казвайки - Всичко, което Б-г е казал, ще направим". А Моше предаде думите на хората обратно на Б-г. И Б-г каза на Моше - Аз ще слезна при теб в плътен облак, за да може хората да чуят, когато говоря с теб и да ти вярват след това. Тогава Моше повтори думите на хората на Б-г и Б-г каза на Моше - Иди при хората и ги предупреди да останат чисти днес и утре. Нека си измият дрехите. Нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Б-г ще слезе долу в образ пред всички хора, от планината синай. Да поставите граници за хората в кръг, казвайки: Внимавайте да не стъпите на плнината или да закачите границите ѝ. Който докосне планината, да бъде умъртвен, никоя ръка да не го докосва, но да бъде или убит с камъни или застрелян, звяр или човек - да не живее". Когато рогът на овена надуе силен звук, те могат да се качат на планината. Моше слезе от планината при хората и предупреди хората да останат чисти и те измиха дрехите си. И той каза на хората - Бъдете готови за третия ден, не приближавайте жена. На третия ден, когато сутринта се зазори, имаше гръмотевици и светкавици и плътен облак над планината и изключително силен звук на рог. И всички хора в лагера се разтрепериха. Моше поведе хората извън лагера към Б-г и те заеха своите места в полите на планината. А сега планината Синай беше цялата в пушек, защото Б-г бе слезнал долу в огън - пушекът се носеше като дим на пещ и цялата планина се разтрепери жестоко. Звукът на тръбите ставаше все по-силен и по-силен. Докато Моше говореше, Б-г отговаряше в гръмотевици. Б-г слезе долу към планината Синай, на върха на планината и Б-г повика Моше на върха на планината и Моше се качи. Б-г каза на Моше - Слез и предупреди хората да не надникват към Б-г, за да няма мкного погубени. Свещениците също, които се приближиха към Б-г да останат чисти, за да не се насочи Б-г към тях. Но Моше каза на Б-г: хората не могат да се качат на Синай, понее ти каза - поставете граници. А Б-г каза - слез и се върнете с Аарон, но нека свещениците или хората да не приближават към Б-г, за да не се изправи Той срещу тях. И Моше слезе долу при хората и им каза.
Пренесох ви на орлови крила - Раши коментира това по отношение на деня, в който хората стигат до Раамсес. Това трябва да е противоположно на 12:37, в деня, в който хората отиват от Раамсес до Сукот, но според Раши думите са идентични.
Над морето - като птица, която носи малкото си над река - прелита с него.
И как ви пренесох - Онкелос превежда това като - аз направих, че да пътувате на крила на орли. той адаптира това за да съответства на Всевишния. Според моето разбиране, това пренасяне не като пренасянето на товар, но е извисяване на духовно ниво, точно както - аз ще вдигна ръце към небесата (Второзак. 32:40). И използването на орела е защото той лети най-високо от всички птици, понеже е казано - "както орел лети към небесата" (Притчи 23:5). Ако летиш високо като орел. тогава може да постигнеш височини и върхове и да извисиш всичко до небесата. И височините са подходящи за Всевишния, Кадош Барух У, който издига Бней Израел високо и им дава манна и други дарове - все чудеса, необичайни извън нормалния свят. Тук е подходящо дакажем, че това издигане над начините, по които функционира света е идеята за орловите крила, понеже е казнао - аз ще те издигна по-високо от полета на орлите.
И Аз ви приближих към мен - в този стих Б-г напомня на еврейския народ, че Той е направил първата крачка да ги присъедини към Себе си. Това е изключително значимо, понеже както вече обяснихме няколко пъти, нормалната процедура на развитие в духовен план е човек да направи първата крачка. Б-г, правейки тази първа крачка и издигайки Израел на по-високо духовно ниво, показва любовта си по необичаен начин. В нашето всекидневие винаги виждаме ниските класи да се опитват да достигнат по-високите, но не и обратното.
Вие видяхте - не чрез определена традиция или чрез писмени думи, Аз ви пратих послание или чрез разкази на свидетели, но вие самите сте видяли Какво направих Аз на Египет - понеже те имаха много грехове, за които заслужаваха пред Мен наказание, преди да се свържат с вас, но аз изчаках да ги накажа от ваше име.
И аз ви пренесох - това се е случило на деня, в който евреите стигат Раамсес - мястото, където се събират, за да напуснат Египет. Понеже израелтяните са разпръснати в цялата провинция Гошен, но в един кратък момент, когато са готови да напуснат Египет - те са събрани заедно в Раамсес.
На орлови криле - орелът носи своите малки на крилете си. Тората използва тази метафора, защото всички птици слагат малките си в краката си, понеже се страхуват от друга птица, която лети над тях, но орелът не се страхува от никой освен от човека - понеже той може да стреля по него и няма птица, която да лети по-висока - затова поставя малкото си на крилата си, казвайки - по-добре стрелата да простреля мен, а не малкото. Б-г казва - и аз направих така.... Понеже при морето египтяните са стреляли със стрели и камъни, но огненият стълб и облакът са ги уловили.
По-голямо съкровище от всички народи - виждайки, че цялата земя Ми принадлежи, аз мога да увелича статута ви над всички народи. Думата понеже в този стих, трябва да се разбира като затова, както в Берешит 48:14.
И сега - ако слушате внимателно - думата и сега може да се разбира в съгласие с мидраша в Берешит Раба, за времето, когато Адам е изгонен от Ган Еден. Мидрашът казва, че тази дума винаги показва разкаяние. Макар и евреите все още да са измъчвани от многото грехове, които са направили в миналото, както и греховете, които са извършили наскоро - като да се бунтуват от заповедта на Б-г за манната и за Шабат, Б-г ги предупреждава, че за да се класират за Тората, трябва да минат духовно прочистване, разкаяние. Има интересно правило в Кидушин 49, че ако мъж се сгоди за жена при условие, че той е праведен и стане ясно, че е виновен за множество грехове, това не разваля годежа, ако се сметне, че той си е признал и се е разкаял преди годежа. Неговото разкаяние му осигурява праведност.
Може би можем да обясним тук труден пасаж от Шабат 88, който според думите в 19:17 - Те стояха в основите на планината ни казва, че Б-г е поставил Планината в заплашителна позиция над хората, казвайки им - ако приемете Моята Тора чудесно и добре, но ако не - това място ще е вашето гробно място. Тази заплаха няма много смисъл предвид фактът, че израелтяните вече са декларирали своята готовност да приемат Тората, казвайки - Каквото Б-г каже ще направим и ще чуем.- Тосафот твърдят, че Израел може да е бил така уплашен от гледката на горящата планина, че техните души да са ги напуснали и Б-г да е трябвало да ги съживи. Това също изглежда като невероятно обяснение - ако това мнение беше вярно, самият страх в евреите, би ги спрял от възраждане. Ние смятаме, че нашето мнение, че Тората говори за две отделни Проявления - писмената Тора, както и Устната Тора с равинските добавки, е по-добър вариант да се обясни твърдението, че евреите ще приемат каквото Б-г каже. По отношение на всичко, което ще чуят директно - неща, които ще се запишат в писмената Тора, те дават на Б-г карт бланш, като приемат всичко без да знаят какво приемат на момента. Но по отношение на това, което равините ще добавят и ще учат в бъдеще, допълнителните правила, които ще имаме на по-късен етап, евреите не са ги приели все още, но не са и ги отрекли. Когато Талмудът описва как Б-г заплашва евреите със смърт, ако не приемат Тората сега, това което се разбира е само част от устната Тора и последвалите правила на равините, които не са ясни до момента. Нека не забравяме, че приемането на всичко, което равините ще кажат в поколенията е отвъд прочутата фраза - Ще чуем и ще правим. Тората повтаря чувам, за да каже на израелтяните, че те все още не са абсолютно готови за абсолютно приемане. Според Талмуда Б-г не чака да види дали евреите ще приемат и равинската власт към иновации в бъдещето, но Той налага психологически натиск, така че те да чувстват все едно ще умрат на момента, ако не приемат и устната Тора. Евреите са под такъв натиск чак до времето на Мордехай и Естер, когато те доброволно приемат всичко, което е било дадено под натиск. Причината за това е, че те осъзнават за първи път че делата на мъдрец в Тората като Мордехай са причина да се спасят от декрета на Аман. Ако няма хора като Мордехай, няма как да оцелее еврейския народ през времената...
וע"ד הקבלה כי לי כל הארץ כבר רמזתי ענין הארץ הנקראת כל בפסוק בראשית.
Вие ще сте Ми съкровище: всяко съкровище, което е скрито се нарича сегула. Това е вид съкровище, което е така скъпо и обичано на царя, че той постоянно го държи под своя контрол. Това са дела, които царят не дава дори на своите най-близки съветници или министри. Коелет 2:8 говори за подобна ситуация - т.е. за съкровището на царете и провинциите. Причината Б-г да казва от всички народи в този стих е да контрастира с факта, че съдбата на другите народи се следи от агентите на Б-г, а не от самия Б-г, докато при еврейския народ - нашата съдба лично се следи от Б-г. Тората е още по-директна във факта, че съдбата на 70те народа се следи от Неговите ангели във Второзак 4:19-20 - които Ашем назначи на всички народи.. но Ашем те взе и те извади от робството в Египет, за да си народ-наследство за Него.
Понеже цялата земя е Моя - и Аз не съм избрал друг народ освен вас.
(ג) ישנם אנשים גדולים וקטנים שאינם מרגישים חסרון בקרבם, ואף אם מביט בספרי מוסר שמדה זו וזו רעה היא, מ״מ אינו עומד על דעתו שמדה רעה זו נמצאת בו ועליו לתקנה, גם בלבו לא ירגיש לא כאב ולא דאגה ממנה, סימן לא טוב הוא לו, כי כך דרך החולים אם תכבד חוליו לא ירגישה ולא ידע כי חולה הוא, (ועיין בשמונה פרקים להרמב״ם, פרק ג׳). אבל ישנם אנשים ונערים גם במדה כזו, בפנימיותו מתחיל הלב להרגיש כי חסרון זה בו ומתחיל לדאוג ולכאוב, אבל בדעתו ממהר הוא לתרץ א״ע לאמר, הלא אין החסרון בי באופן גרוע כ״כ כמו שמיסר הספר, והמעט שיש בי כמעט מוכרח להיות בי כי אין צדיק בארץ אשר יעשה טוב ולא יחטא, וגם זהו שותפו של היצה״ר הוא, ואחריתו זוהם הנפש וחושך הגיהנום הוא. יסוד מחלת שניהם היא, שאינם דורשים מעצמם גדלות, דומה להם שרק הצדיקים הגדולים צריכים לעבוד ולתקן א״ע, וכל איש ישראל כפי שהוא ובאיזה אופן שהוא די לו, כבן סכל שאין אביו מבקש ממנו הרבה ובמעט הטוב שנמצא בו מסתפק. ואף על פשעיו מחפה לאמר, הלא סכל הוא. וטעות גדולה טועה איש כזה. וכבר דברנו לעיל איך על כל אחד לעבוד לעזור ולגלות מן עם ישראל את צדיקיו גדוליו וגאוניו, ואיך השכינה מקוננת על המתרשל. אבל אף אם רק איש ישראל פשוט רוצה להיות, למה זה ישכח מהו ישראל פשוט, ואת התנאי אשר התנה ד׳ עם כל איש ישראל מחוטב עצים עד שואב מים, כשבא בראשית עשיתו אותם לעם ישראל וליתן להם את תורתו לאמור, ועתה אם שמוע תשמעו בקולי ושמרתם את בריתי והייתם לי סגלה מכל העמים וכו׳ ואתם תהיו לי ממלכת כהנים וגוי קדוש (שמות י״ט ז׳) זהו איש ישראל ממלכת כהנים וגוי קדוש, תנאי התנה הקב״ה ועתה אם וכו׳ רק אם כך תהיו, ישראלים אתם ואם לאו ח״ו וכו'.
Има някои хора - и големи и малки - които не са наясно със своите недостатъци. И дори когато виждат в книгите за Мусар, че такива и такива черти на характера са лоши, на тях не им минава през съзнанието, че те имат такива черти и трябва да ги подобрят. Нито усещат болка или притеснение за това. Това не е добър знак за този човек. Понеже това са пътищата на болния човек - да не усещат своята болест, че се влошава и дори да знаят, че са болни.
Все пак има и възрастни и млади, които следват подобни черти: техните сърца отвътре започват да усещат, че има подобни недостатъци и да се притесняват и да живеят с болка. Но техният разум бързо го обяснява и казва - Не е ли факт, че моят недостатък не е така сериозен, както го описва книгата? И малкото, което имам от него е невъзможно да се премахне, понеже "няма праведен човек на света, който не греши". Това е част от злия импулс в нас и краят на подобен човек ще е замърсяване на неговата душа и тъмнината на Гехином. Коренът и на двата проблема е в това, че човек не търси величие в себе си. Те смятат, че само цадиким и великите хора трябва да работят над себе си, а за останалите евреи е достатъчно да бъдат себе си. Това е като баща, който има син-глупак и бащата не изисква много от него и се задоволява само с малкото добро, което намира в него. И дори пренебрегва греховете му, казвайки си - Е той все пак е глупак. Но подобен човек - който рационализира своите недостатъци е ужасно сбъркал. Защото както вече казахме всеки трябва да се стараем да развива, помага и разкрива цадиким и великите и великаните сред еврейския народ и как Б-жественото присъствие плаче за неглижиращите хора. Но дори и човек да иска да бъде обикновен евреи, защото той забравя какво е да си обикновен евреи и условието, което Б-г е направил на всеки евреин - от дърводелеца до водоносеца - когато Той се появява, за да ги направи еврейски народ и да им даде Тората - Сега вие ще спазвате заповедите ми и ще пазите Моя завет и ще сте Мое съкровище сред всички народи и ще сте за Мен царство на свещеници и свят народ. Това е евреинът - човек от царство на свети хора и свят народ. Това е условие, което Кадош Барух У прави - само ако го направите, ще сте евреи. Ако ли не, да не дава Б-г...
Осветете ги днес и утре - значението на осветете е да се въздържат от сексуални отношения със своите жени. Те трябва да избягват досег с ритуално нечисти предмети или същества. Всеки, който съзнателно се въздържи от подобен контакт е кадош - свят.
И те измиха своите дрехи - от инструкциите те да измият дрехите си, ние виждаме, че те са се потопили и в микве. Когато Мехилта говори за пране на дрехи, говори и за потапяне в микве, като естествено продължение.
Да осветите - според Раши думите тук значат - да направите приготовления. Според Ибн Езра значението е, че хората трябва да се измият с вода. Според РамбаН това значи, че мъжете трябва да се въздържат от сексуални отношения с жените си и да се въздържат от контакт с всичко, което би докарало ритуална нечистота.
Това е предупреждение да се въздържат хората да не бъдат наранени в случай, че прескочат загражденията и знаците при планината в опит да вземат част от Б-г. Тези хора ще станат жертва на своята глупост и ще развалят цялото празнично изживяване от даването на Тората, като осквернят земята със своите трупове. Това ще доведе до скръбта на техните близки в ден, който трябва да е най-прекрасният в живота им. Присъствието на Б-г, Шехината, не може да бъде видимо при скърбящи хора.
ויהי קולות וברקים וענן כבד על ההר. הקולות היו קולות המלאכים שמקלסים להקב"ה בכל בקר ובקר, שנאמר (איוב ל״ח:ז׳) ברן יחד כוכבי בקר ויריעו כל בני אלקים, והברקים הם מלאכים ג"כ שנאמר (תהילים ק״ד:ד׳) עושה מלאכיו רוחות משרתיו אש לוהט, וכתיב (יחזקאל א׳:י״ג) ונוגה כאש ומן האש יוצא ברק. וענן כבד, כדי להפריש בין ישראל ובין המלאכים שאם היו ישראל רואים אותם היו נרעדים בראייתם, וכן כתוב ביחזקאל (שם) ענן גדול ואש מתלקחת ומתוכה דמות ארבע חיות, זה כתב רבינו חננאל, עם היות שהפשט אמת ויציב והוא הראשון משבעים פנים כי יום מתן תורה היה כמין יום המעונן בקולות והם הרעמים כמנהגו של עולם והברקים וקצת גשמים, והוא שכתוב (שופטים ה׳:ד׳) ארץ רעשה גם שמים נטפו גם עבים נטפו מים, והיה תחלה הענן ואח"כ הברקים ואח"כ הקולות. והאחרון בכתוב היה ראשון שכן מנהג לראות הברק ואחריו הרעם, ומה שהזכיר הכתוב שלא כסדר נראה לי בטעם הדבר כי עשה כן לעלוי קול השופר שאילו הזכיר כסדר שהיו היה סומך הקולות אל קול השופר והיה נראה כי היו שוים או קרובים זה לזה במעלה ולכך רצה להקדים הקולות כדי להרחיקם מקול השופר ולבאר כי יש רחוק גדול והפרש ביניהם כהפרש שיש בין דבר גופני לדבר שכלי.
Беше на третия ден, по време на сутринта - третият ден след като са започнали да се освещават, шестия ден от месеца. И имаше светкавици и гръмотевеици - думата е гласове, която ние превеждаме като гръмотевици - това са гласовете на ангелите, които хвалят Б-г всяка сутрин, както знаем от Йов 38:7 - Когато сутрешните звезди пеят заедно и всички Б-жии създания се радват... Думата светкавица се отнася до ангели - друга група. Ние знаем, че ангелите се описват като светкавица от Псалми 104:4 - Този, който прави ветровете Свои пратеници, а яростните светлини са Му слуги. Ние можем да видим това и в Езекиел: "този огън напомняше на факли, продължи да се движи между създанията, огънят имаше сияние и светкавици излизаха от него".
И тежък облак - целта на това е да се отделят ангелите от хората. Ако израелтяните виждат ангелите ще се изплашат прекалено много. Ние имаме подобен стих, който да използваме от видението на Езекиел: тежък облак и светещ огън, обграден от сияние - това се следва от "в центъра му имаше фигурите на четири създания". Това досега беше нова интерпретация на този стих от Рабейну Хананел.
Тя не противоречи и не бива да се разбира като противоречива на простото значение на думите - че просто е бил облачен ден и че е имало светкавици и гръм и малко дъжд. Това е сходно с простото значение на Съдии 5:4, когато Девора описва времето на битката със Сисера, казвайки, че "земята трепереше, небесата се изсипваха, а от облаците се спускаше вода. Планините се тресяха." Обяснението на Рабейну Хананел може да се вижда като най-крайното от 70те лица на Тората. Облакът е първи, а после идват гръм и светкавици, както в нормален ден. Причината Тората да не ги описва е за да даде значимост на звука на шофара. Ако Тората описваше нещата в хронологичен ред, то читателят щеше да свърже думите колот - гръмотевици и кол шофар - гласът на шофара. Тората не иска да свързваме шофара с гръмотевици. Разликата между тях може да се опише като разликата между физическо и духовно изживяване.
Когато беше сутрин - фразата ни казва, че Той е бил преди тях на мястото на Б-жието откровение, нещо, което не е традиционно за хората - учителят да чака пристигането на учениците. Подобно нещо виждаме в Езекиел - Станете и идете в равнината. Тогава аз станах и ето славата на Б-г вече беше там