Б-г каза на Мойсей следните думи: Кажи на израелтяните да се обърнат и да направят лагер при Пи-ахирот, между Мигдол и морето, преди Баал-Цефон; там да направите лагер, който да е обърнат към морето. Фараонът ще каже на израелтяните: те са прах по земята, пустошта ще ги затвори. Тогава аз ще затисна сърцето на Фараона и той ще ги преследва, така че да получа слава чрез Фараон и неговите слуги; и египтяните да знаят, че аз съм Б-г. И те така направиха. Когато царят на Египет разбра, че хората са избягали, Фараонът и неговите съветници промениха сърцата си за хората и казаха: Какво направихме, че освободихме Израел от нашата служба?. Той нареди да подготвят колесниците му и взе своите мъже със себе си, той взе 600 от своите избрани колесници и останалите от колесниците на Египет с офицери на тях. Б-г скова сърцето на Фараон, царя на Египет и той последва израелтяните. Понеже израелтяните напускаха своеволно, египтяните ги следваха и всички колесници на Фараон, неговите коняри и войници се насочиха към лагера при морето, близо до Пи-Ахирот, преди Баал-Цефон.
Когато Фараон наближи, Израелтяните видяха гледката на египтяните, които се приближаваха към тях. Изключително уплашени, израелтяните изплакаха към Б-г. И казаха на Моше: Да не би да няма гробове в Египет, че ни доведе да умрем в пустошта? Какво ни причини, извеждайки ни от Египет? Не ти ли казахме точно това в Египет, казвайки: Остави ни и ние ще служим на египтяните, понеже е по-добре за нас да служим на египтяните от това да умрем в пустошта. Но Моше каза на хората - Нямайте страх! Станете и вижте спасението, което Б-г ще сътвори за вас днес, понеже египтяните, които виждате днес, повече не ще ги видите. Б-г ще се бори за вас, само имайте търпение. Тогава Б-г каза на Моше - Защо плачеш към Мен? Кажи на израелтяните да тръгнат напред. А ти вдигни жезъла си и протегни ръката си към морето и го раздели, така че израелтяните да преминат морето, като по суха земя. А аз ще скова сърцето на египтяните, така че да тръгнат след вас и ще получа слава чрез Фараона и неговите войници, неговите колесници и коняри. Нека египтяните знаят, че аз съм Б-г, който получих слава чрез Фараона, неговите колесници и коняри". Ангелът на Б-г, който стоеше пред израелтянската армия, сега се премести и застана зад тях и облакът се премести от отпред и застана зад тях и бяха между армията на египтяните и армията на израелтяните. Това беше облак на тъмнина и той доведе магически нощта, така че никой да не се приближи до другия през нощта. Тогава Моше протегна ръце над морето и Б-г върна морето със силен източен вятър, който духаше цяла нощ и превърна морето в суха земя. Водите се разделиха и израелтяните преминаха морето по суха земя, като водите образуваха стени около тях от ляво и от дясно. Египтяните се втурнаха да ги преследват в морето - всичките коне, колесници и коняри на Фараон се спуснаха. В часа на сутрешната стража, Б-г погледна над египетската армия от колона от огън и облаци и прати египетската армия в паника. Той блокира колелата на техните колесници, така че те се придвижваха трудно. А египтяните казаха: Нека да избягаме от израелтяните, защото Б-г се бори с тях срещу Египет. Тогава Б-г каза на Моше: Протегни ръце над морето, така че водите да се върнат над египтяните, над техните колесници и над техните коняри. Моше протегна ръце над морето и при пукването на зората морето се върна в нормалното си състояние, а египтяните започнаха да бягат. Но Б-г прати египтяните в морето. Водите се затвориха и покриха колесниците и конярите - от цялата армия на Фараон - която ги следваше -никой не остана. Но израелтяните бяха прекосили морето по суха земя, а водите бяха образували стена от дясно и ляво. Така Б-г спаси Израел в този ден от Египет. А Израел видя египтяните мъртви на брега на морето. И когато Израел видя чудотворната сила, която Б-г бе насочил към Египет, хората се страхуваха от Б-г, те имаха вяра в Б-г и Неговия слуга Моше.
В същото време Царят на Египет получи информация - според Раши, той е получил информация от шпионите, които е пратил заедно с израелтяните, когато са напускали Раамсес. Те са докладвали, че след три дни, израелтяните не са дали някаква индикация, че ще се връщат. Според Раши, израелтяните са ходили само един ден. На следващия ден те вървят от Сукот до Ейтам, а на третия ден те се връщат обратно, така че по това време те са само на ден от египетската граница. Всичко това се базира на думите - те се обърнаха и направиха лагер. Според Раши, тогава те са дали дарове на Б-г, като са били с лице към Египет през целия трети ден. Шпионите докладват, че на следващия ден те не тръгват в посока към Египет. Това според тях е доказателство, че евреите смятат да избягат. Според това израелтяните са стояли статични, докато Фараонът ги гони. Това се базира на Тората, която ни казва, че Фараонът ги догонва, докато те са при морето. Според това, египтяните ги преследват на петия и шестия ден, макар и хората да не се отдалечават. Трябва да отбележим, че най-вероятно армия, която пътува с колесници е по-бавна от обикновена армия или кавалерия. Иначе не би имало смисъл, те да не ги настигат до 6-7 ден.
Фараонът смени сърцето си - това ни показва, че той съжалява за това, което е направил. Имаме подобен израз в Плач Еремиев 1:20 - моето сърце се променя.
Когато царят чу, че народът е избягал, Фараонът промени сърцето си:
Защо Тората говори, че израелтяните са избягали, а не че вървят. Ако думите, че Фараонът променя сърцето си показват, че той сега изпитва съжаление от това, което е направил, това ще е странно, защото той нищо не е направил доброволно. Той освобождава израетляните чак в резултат на тежки и сложни наказания, пред опасността Египет да рухне като страна. Как може Тората да описва пускането на израелтяните от Фараона като нещо, което той е направил? Човек може да промени сърцето си, ако то е натоварено с правилната оценка, а не ако е под натиск. Нещо повече какво значи в този контекст израза - какво е това, което направихме? Хората не са правили нищо доброволно - също както техният цар.
Може би трябва да се обърнем към Зоар, в който всеки път, когато Тората говори за аам, това се има предвид сборът от приели Юдаизма, вървящи с евреите. Според доклада, който Фараонът получава за "народът", който е избягал - това се отнася до новоприелите Юдаизма, които Фараонът пуска заедно с израелтяните, за да може те да осигурят тяхното връщане в Египет. Тези хора обаче сега решават да са с израелтяните завинаги. Понеже те са египетски поданици, тяхното решение може да се тълкува като избягване от Фараона.
Фараонът промени сърцето си - това значи, че Фараонът съжалява сега, че е пратил тези новоприели с израетляните. Той не съжалява за израелтяните. Когато египтяните казват - Какво направихме - това се отнася до изненадата на египтяните от тяхната глупост в това да пуснат тези приемащи Юдаизма. Те обясняват своята глупост като резултат от пускането на израелтяните да тръгнат като свободни хора (Според Ялкут Шимони 208, Фараонът е обявил декрет, с който е направил израелтяните свободни хора). Думите Шилахну меовдени тук са отправна точка към този документ, който дава на израелтяните тяхната свобода. Макар да може да се сметне, че израелтяните ще решат да се върнат, то те ще са свободни и равни граждани, а не роби. Египетският народ е сърдит, защото при липсата на израелтяните да извършват цялата робска работа, която са правили до този момент, сега те трябва да я вършат - както за себе си, така и за правителството. Хората, които се присъединяват към Фараона в преследването, най-общо искат да върнат "приелите Юдаизма". Б-г не трябва да се намесва в решението на Фараона за това преследване, но Б-г се намесва, като кара Фараонът да иска и израелтяните, защото е сметнал, че те са затиснати от земята.
Фараонът е мотивиран и от още една причина, която обсъдихме в 10:7, а именно, че цялата му твърдост се базира на грешните сметки, че Б-г не е всемогъщ и затова той се връща към лъжливите тактики. Фароанът и неговите слуги смятат, че ако Б-г беше всемогъщ, Той ще направи нещата директно, а не чрез заобиколки. В деня, в който Б-г убива първородните на египтяните, те най-после признават, че Б-г може да направи каквото пожелае, включително и разрушението на вселената, ако Той пожелае това. Заради това египтяните решават, че молбата на Б-г, предадена чрез Моше, да се освободят израелтяните да пътуват три дни в пустошта, трябва да се разбира директно и не е схема за напускане, след която няма връщане. Те не слушат непрекъснатите притеснения на Фараон, че това, че евреите не оставят нищо и никого в Египет, е доказателство, че те нямат намерение да се връщат и считат, че това е защото израелтяните ще празнуват празник, нещо, което се случва най-добре сред семейството си и всичко, което имаш. Това и кара египтяните да заемат своите скъпоценности. Те не подозират, че Б-г е повлиял над техните решения да дадат тези скъпоценности на израелтяните, понеже те смятат, че ако Б-г иска това, Той със сила ще ги принуди да им ддат всичко. Това мнение се подсилва от факта, че израелтяните добре познават техните ценности от времето на тъмнината, когато не се възползват да оберат всички тези неща, когато не могат да бъдат разкрити.
Когато шпионите казват на Фараона, че хората бягат, това значи, че евреите са решили да не се връщат в края на трите дни, както се е смятало в началото на тяхното пътуване. Фараонът и египтяните вече са убедени, че Израелтяните под водачеството на Моше сами са взели това решение, понеже техния Б-г не би участвал в измама. Всички тези мисли карат Фараона, неговите слуги и народа да променят мнението си по отношение на израелтяните. Те не съжаляват, че са ги пуснали тогава, защото са ги пуснали само за празника. Те съжаляват глупостта си, че са им дали писмо, което ги освобождава от робство. Това е било неимоверно глупаво, понеже дори техният Б-г не го изисква от тях. Те осъзнават, че това, което е трябвало да направят, е да изпратят военен ескорт с израелтяните, който да подсигури тяхното връщане след трите дни.
Друг начин да се види това е следният: Когато новините стигат при Фараона, че Израелтяните бягат, Фараонът преусмисля мнението си, че Б-гът на Израел е всезнаещ и всемогъщ. Този Б-г очевидно трябва да си служи с измама, понеже не е всемогъщ. Затова той крие намерението Си, че израелтяните ще напуснат за постоянно до този момент.
Тората говори за двойното сърце на Фараона, което преминава промяна. Това се случва, защото във Фараона има противоречащи си емоции (затова двойно сърце). В началото той смята, че Б-г не може да направи Изход за израелтяните - защото тогава защо не ги изкара без да го моли. В резултат на това Фараонът не ги пуска да тръгнат. След това Фараонът осъзнава, че любовта на Б-г към еврейския народ може да не е постоянна. В същото време Фараонът осъзнава, че е сбъркал и че казвайки на израелтяните да тръгнат, това е било, защото е нямало какво да се направи. Сега, гледайки назад, той осзънава, че е сбъркал, че Б-г няма властта да направи Изход без помощта на Фараона. Затова той решава да се впусне в преследване.
И беше казано на царя на Египет - той праща обществени служители с тях и в момента, в който те стигат края на трите дни пътуване, което им е дадено да идат и да се върнат, те осъзнават, че израелтяните не се връщат в Египет и отиват да кажат това на Фараона на четвъртия ден. На петия и шестия се случва преследването, а в нощта на седмия ден те са при морето и на следващата сутрин израелтяните пеят Песента на морето и това е седмият ден на Песах. И затова четем Песента като урок на седмия ден на празника.
И сърцето е обърнато - то се променя от това, което е било, понеже той им казва - Станете и тръгнете от моя народ, а сърцата на слугите също се обръщат, защото те преди са му казали - колко още време този мъж ще ни подтиска? Сега обаче техните сърца са променени, което ги кара да ги преследват, заради златото, което те са им дали.
Нямаше ли достатъчно гробове - Някои народи обичат свободата до степен да предпочитат смъртта пред робството, докато други биха избрали живот на унижения пред смърт. Затова хората казват на Моше - Дори и да смяташе, че предпочитаме смърт пред слугуване, защо беше необходимо да ни водиш в пустинята? Не можеше ли да се разбунтуваме в Египет и да умрем там? Но след това казват - Това са нещата, които ти казахме там - че те наистина предпочитат слугуване пред смърт.
Няма ли достатъчно гробове в Египет? РамбаН се чуди гласно, как е възможно хора, които вдигат ръце и гласове в молитва към Б-г за помощ в същия момент да имат такива саркастични коментари, като описаните в Тората? Нещо повече, как може да казват по едно и също време: по-добре да служехме в Египет, отколкото да умрем в пустинята? По отношение на този резонен въпрос, нашите мъдреци (Мехилта, сек.2) казват, че по това време има четири групи израелтяни, всяка от които отговаря различно на тази дилема. Първата група започва да се моли. Групата е описана като Бней Исраел изплака в молитва на Ашем. Това е елитът на хората. Те са описани като вдигащи очите си и плачещи към Б-г. Втората група отрича Моше като пророк на Б-г и не избира да се моли за спасение. По отношение на тази група псалмистът казва: те се разбунтуваха на морето, Тръстиковото море.
Друг вариант на това събитие се описва от Мехилта с думите - стояха изправени. Има четири групи. Първата група избира смъртта пред залавянето или смърт пред ръцете на египтяните. Те са готови да се удавят в морето. Това е групата, на която Моше казва - Изправете се - Идва спасението, което идва от Ашем. Това е групата, за която псалмтистът казва, че са се бунтували. Втората група иска да се върне в Египет. За тази група Тората (Моше) дава уверение, че израелтяните повече няма да видят египтяните като заплаха за тях. Третата група иска да се бие с египтяните. Моше им казва да не се притесняват, защото Б-г ще се бори от тяхно име. Четвъртата група са тези, които искат да се молят на Б-г, понеже е казано Децата на Израел изплакаха на Б-г. Моше им казва да са тихи.
Онкелос превежда думата за плач като свързана с обвинение. Ние виждаме в Мехилта, че тези хора се оплакват, че не само че трябва да тъжат за 80 процента от своите близки, които умират в тъмнината, но че сега дори те са застрашени, затова казват - по-добре да бяхме останали в Египет.
Ние имаме израза заака, в този смисъл в Шмуел II 13:19, когато Тамар плаче след като е изнасилена от Амнон. Този израз присъства и в Съдии 4:10, коато се описва как Барак издава сигнал за мобилизиране на някои от колената. Има го и в Неемия 9:9: Ти чу плача ни при Тръстиковото море. Нашите мъдреци го разбират като плач -молитва, както вече казахме.
Защо плачеш на Мен? Според простото значение на текста, Моше е абсолютно убеден, че израелтяните ще са спасени и че Б-г ще помогне. Нали Б-г му казва в стих 4: Аз ще се отнеса сурово с Фараон? Въпросът тук е адресиран към израелтяните чрез Моше. В Тората има много примери за Б-г, който говори на Моше като представител на целия народ. Той отбелязва факта, че израелтяните се оплакват, вместо да покажат вяра и да влезнат в морето. Б-г казва на Моше да им нареди да тръгнат. Той вече им е казал, че Той ще се бие на тяхна страна. Следователно те трябва да са уверени, че Б-г няма да позволи на египтяните да ги победят.
Защо плачеш на Мен? Думите "На Мен" са трудни за разбиране. Към кого другиго би плакал Моше освен към Б-г. Ние може да видим в Йона 2:3 и в Псалми 118:5, че в момент на тревога човек трябва да плаче към Б-г, както правят и Йона, и Давид - и то успешно. Ако Б-г има предвид, че Моше прекалено много се моли, това би било несправедлива критика, понеже молитвата на Моше до момента е без отговор. Освен това, ние виждаме от инструкциите на Б-г към Моше в стих 16, че Моше ще вдигне жезъла си, след като Б-г отговори на молитвите му. Ако това е така, защо Б-г пита Моше - защо плачеш към Мен? Какво означава отговорът на Б-г - кажи на децата на Израел да продължат напред. Накъде трябва да вървят? Египтяните са зад тях, а морето е пред тях. Ако Б-г има предвид, че те трябва да вървят след като морето е разтворено, то Б-г първо трябва да каже на Моше да вдигне жезъла и след това да даде заповед на израелтяните да тръгнат.
Ние трябва да погледнем в Шмот Раба, където Самаел е описан като противник на предстоящото чудо, казвайки че доскоро израелтяните са почитали идоли - както и египтяните. С други думи, израелтяните са подложени на Справедливост. Б-г (чието име е функцията милостивост) казва на Моше, че израелтяните или той се обръщат с грешната функция в своите молитви. Ние имаме традиция, базирана на Второзак. 32:18 - "Ти отслаби Скалата, на която се молеше", че определени функции на Б-г се подсилват или отслабват на база на делата, които извършваме или не извършваме на Земята. Макар да е вярно, че функцията милосърдие да е нетърпелива да извърши спасително чудо в името на израелтяните, те още не са стигнали нивото за подобно чудо за своите дела. Б-г съветва Моше да говори с децата на Израел да извършат дело от вяра - като влизането в морето, така че да активират Неговата функция Милосърдие и Той да може да извърши подготвеното чудо. След подобна демонстрация на вяра, Моше ще вдигне жезъла си, за да позволи на Б-г да раздели Тръстиковото море. Когато Б-г казва на Моше - защо плачещ на мен?, Той му казва - този проблем не е в Моите ръце. Ако и когато Моше говори с децата на Израел и те покажат необходимото количество вярва, само тогава ще може да се вдигне жезъла и морето да се отвори. Това се случва след като Нахшон бен Аминадав от коляното на Йеуда влиза в морето до врата си, преди морето да се разтвори. Сота 69 ни разказва за него, че водите на морето почти го удавят. Така стиховете не са вече проблемни, нито като съдържание, нито като последователност. Основната причина израелтяните да искат функцията справедливост е, защото те казват, че са по-добре да слугуват на Египет, отколкото да умрат в пустинята. Затова Б-г (с Милосърдието) казва, че тяхната молба към Него в този момент е безсмислена.
Защо плачеш към мен? - няма споменаване на факта, че Моше се е молил на Б-г, но това ни показва, че Моше е стоял в молитва. Затова Всевишният, Благословен да е Той, казва: Няма време да се молиш на дълго - сега, когато Израел е в опасност. Друго обяснение - Защо към мен? Върху Мен лежи този проблем, а не върху теб.
Говори на децата на Израел - Няма друго прд тях, освен да тръгнат на път, понеже морето няма да е пречка за тях. Техните заслуги, заслугите на предците им и вярата, която показаха, като напуснаха Египет, ще са достатъчни, за да разделят морето.
Египтяните се опитаха да махнат колелетата на своите каляски - същият корен на глагол виждаме и в Съдии 4:18, когато бягащият генерал Сисера се опитва да намери подслон в палатката на Яел. Тук египтяните се опитват да обърнат колелата на своите колесници, но не успяват да го направят. - Той ги накара да се движат с труедност - основната трудност в обръщането на колесница е следващата колесница, която следва на кратко разстояние, така че първите колесници не могат да се обърнат. Постепенно всеки кочияш се оказва пречка за своите колеги. Командирът на Египет решава да изостави колесниците и да бяга пеша - но и това не му помага, както разбираме от стих 26, където Б-г кара Моше да протегне ръка над морето, така че замръзналите води да върнат нормалното си състояние и да удавят египтяните.
Tой, Б-г, премахна кoлелата на техните колесници. Според чистото значение на текста, когато Б-г поглежда надолу към Египтяните от огнения стълб, горещината на този огън изгаря всички дървени части на египетските колесници и ги прави неизползваеми.
По-научно обяснение - думата офан е същата като думата гилгал. Намираме в Езекиел 10:13, че Офаним и Гилгалим са едни и същи неща. В този контекст нито офан, нито гилгал са физически колела, а са небесните сили, които карат планетите да се въртят около орбитите си - т.е. колелата, които движат вселената. Б-г премахва едно от тези колела и египтяните затъват.
Таргум Йонатан бен Узиел над Езекиел 1:15 превежда думата офан като гилгала - колело. Авторът добавя няколко думи по тази тема. Той казва, че точно както ние имаме правило, че Б-г никога не наказва народи тук на земята, преди да се разправи с небесните им представители, така и тук физическите колесници не се разпадат, докато Б-г не се разправи с техните небесни колесници. Затова Тората използва думата офан тук за да покаже Неговата намеса към египетските небесни помощници. Веднага след това колелата на техните колесници из небесата почват да затъват. Според мидраша, определена планета - а именно Марс е тази, под чиито контрол са войните. Думата офан е написана грешно, така че да имаме думата афан. Нумерологично афан е 131 колкото е и Самаел - ангелът на смъртта. С други думи, премахвайки о от колесниците - е равно на смърт за египтяните. Можем да видим, че силите, които се представят от колесниците - и тук и на небесата са повлияни от това.
Това е важно, защото не бива да смятаме, че египетският мазал, хороскоп или каквото и да е, са показвали смърт за този ден. Египетският мазал - името на небесния им представител е аза - както обяснихме вече в стих 10, когато дискутирахме пътуването зад израелтяните. Има игра на думи, понеже пазещият ангел или небесният представител на един народ обикновено звучи сходно с народа, който представлява - виж Битие 12:6