(י) אַף הוּא הָיָה אוֹמֵר, חֲמִשָּׁה דְבָרִים שֶׁל שְׁנֵים עָשָׂר חֹדֶשׁ. מִשְׁפַּט דּוֹר הַמַּבּוּל, שְׁנֵים עָשָׂר חֹדֶשׁ. מִשְׁפַּט אִיּוֹב, שְׁנֵים עָשָׂר חֹדֶשׁ. מִשְׁפַּט הַמִּצְרִיִּים, שְׁנֵים עָשָׂר חֹדֶשׁ. מִשְׁפַּט גּוֹג וּמָגוֹג לֶעָתִיד לָבֹא, שְׁנֵים עָשָׂר חֹדֶשׁ. מִשְׁפַּט רְשָׁעִים בְּגֵיהִנֹּם, שְׁנֵים עָשָׂר חֹדֶשׁ, שֶׁנֶּאֱמַר (ישעיה סו), וְהָיָה מִדֵּי חֹדֶשׁ בְּחָדְשׁוֹ. רַבִּי יוֹחָנָן בֶּן נוּרִי אוֹמֵר, מִן הַפֶּסַח וְעַד הָעֲצֶרֶת, שֶׁנֶּאֱמַר וּמִדֵּי שַׁבָּת בְּשַׁבַּתּוֹ:
И те още казвали, че има пет неща, които траят 12 месеца: съдът над поколението на потопа продължава 12 месеца; съдът над Йов продължава 12 месеца; съдът над египтяните продължава 12 месеца. Съдът над Гог и Магог в бъдещото време ще е 12 месеца. Съдът над злите в гехином продължава 12 месеца, понеже е казано: Ще бъде от един месец до същия месец. Раби Йоханан бен Нури казвал: Ще е от Песах до Шавуот, понеже е казано - и от един Шабат до следващия Шабат.
Б-г каза на Моше и Аарон в земята на Египет. Този месец да отбелязва за вас началото на месеците; да е първият от месеците в годината за вас. Кажете на цялата общност на Израел и кажете им, че на десетия ден на този месец всеки от тях да вземе агне за семейство, агне за домакинство. Но ако домакинството е прекалено малко за агне, нека го сподели със съсед, който живее наблизо в пропорции спрямо броя на хората - да се даде за агнето според това колко ще се яде от семейство. Агнето да бъде без недъзи, здраво мъжко, може да се вземе от овцете или от козите. Да се пази до 14 ден на месеца и всички събрани общности на израелтяните да го заколят на здрач. Да вземат малко от кръвта и да я поставят на двете каси на портите и на линтела на къщите, в които ще ядат. Да ядат месото през тази същата нощ - да го ядат печено на огън, с невтасал хляб и горчиви билки. Да не се яде сурово или приготвено по друг начин с вода - но печено - глава, крака и вътрешности - над огъня. Да не се оставя нищо от него за сутринта, ако нещо остане за сутринта, да се изгори. Ето как да се яде - вашите слабини впасани, вашите сандали на краката и с тояга в ръка - да се яде припряно, това е пасхална жертва за Б-г. Понеже в тази нощ, Аз ще мина през земята на Египет и ще поразя всеки първороден в земята на Египет - човек и звяр и ще дам наказания над всички богове на Египет, Аз, Б-г. И кръвта на домовете, където сте, ще е знак за вас - когато видя кръвта, ще ви прескоча, така че да няма наказание, което да ви унищожи, когато удрям земята на Египет. Този ден да е за вас ден за памет - да го празнувате като празник на Б-г през вековете; да го празнувате като определено нещо завинаги. Седем дни да ядете невтасал хляб, на първия ден да премахнете всичко втасало от домовете си, понеже който яде втасал хляб от първия до седмия ден, този човек да бъде откъснат от Израел. Да празнувате свещено събитие на първия ден и свещено събитие на седмия ден - никаква работа да не вършите - само каквото човек ще яде, това да си приготвя. Да празнувате празника на Невтасалия хляб, понеже на този ден извадих всички ви от земята на Египет, да пазите този ден през вековете като определено нещо завинаги. В първия месец от 14 ден на месеца вечерта да ядете невтасал хляб до 21 ден на месеца вечерта. Нищо втасало да няма в домовете ви за седем дни. Защото, който яде втасало, този човек да се отстрани от народа на Израел, дори да е странни или гражданин на страната. Да не ядете нищо втасало във всичките ви селища да ядете невтасал хляб. Моше после събра всички старейшини на Израел и им каза - идете и съберете агнета за семействата ви и заколете пасхалната жертва. Вземете хисоп, потопете го в кръвта, която изтича и нанесете кръвта на линтела и двете каси на вратите. Никой от вас да не излиза от вратите на домовете си до сутринта. Понеже когато Б-г тръгне да поразява египтяните, Той ще види кръвта на линтела и касите и Б-г ще прескочи вратата и няма да позволи на Унищожителя да порази дома ви. Да пазите това като определено нещо завинаги, за вас и вашите наследници. И когато влезете в земята, която Б-г ще ви даде, както е обещал, да спазвате този ритуал. И когато децата ви попитат: Какво значи този ритуал, да кажете - това е пасхалната жертва на Б-г, понеже Той прескочи домовете на израелтяните в Египет, когато порази египтяните, но запази нашите домове. А хората тогава се поклониха от уважение. И израелтяните отидоха и изпълниха точно както Б-г беше заповядал на Моше и Аарон - така направиха. И в средата на нощта, Б-г порази всички първородни в земята на Египет, от първородния на Фараон, който седеше на трона, до първородния на затворника в затвора и първородните на добитъка. И Фараон се изправи през нощта с всичките си съветници и всички египтяни - понеже имаше силен плач в Египет - понеже нямаше къща, в която някой да не умре. Той повика Моше и Аарон през нощта и им каза - Ставайте, тръгнете си от моя народ, вие и израелтяните с вас. Идете и почетете Б-г, както казахте. Вземете и стадата и добитъка си, както казахте и тръгвайте. И нека да ми донесете благословия. Египтяните подканили народа, нетърпеливи да напуснат страната, понеже казвали - да бяхме всички умрели. И хората взеха своето тесто преди да е втасало и омесиха топки и ги увиха в дрехите си. Израелтяните бяха направили това, което Моше бе казал и бяха взели от египтяните предмети от злато и сребро и дрехи. И Б-г предразположи египтяните благосклонно към евреите и те изпълниха тяхното желание - те взеха всичко от египтяните. Израелтяните тръгнаха от Раамсес към Сукот, около 600 000 мъже пеша, освен децата. Нещо повече, смесено множество тръгна с тях, както и много добитък и стада. И те изпекоха невтасали хлябове от тестото, което бяха изнесли от Египет и не можеха да изчакат - понеже не бяха си направили провизии. Времето, в което евреите живяха в Египет бе 430 години и в края на 430 година на самия ден, всички определени от Б-г напуснаха земята на Египет.
ומצינו במסכת סופרים ובירושלמי גם כן אין מברכין על הירח אלא במוצאי שבת כשהוא מבושם ובכלים נאים ומישר את רגליו כנגדה ורוקד לפניה ג' פעמים ומברך ברוך אשר במאמרו ברא שחקים וגו', ואומר ברוך בוראך ברוך יוצרך ברוך מקדשך כשם שאני רוקד כנגדך ואין אני נוגע בך כך אם ירקדו אחרים ויעמדו כנגדי לא יגעו בי, תפול עליהם אימתה וגו'.
Този месец да бъде за вас началото на месеците - важно е тук да се отбележи, че Б-г не инструктира Моше и Аарон да предадат съдържанието на това послание на еврейския народ. Със сигурност думите - на вас, показват, че определянето на новата луна е заповед, която се отнася до всеки от израелтяните. Но това, че Б-г не използва класическата формула - кажи на всички израелтяни... показва, че определянето на новата луна е запазено за мъдреците сред народа, за съд от експерти, а не е задължение на всеки евреин. Затова и инструкциите са адресирани до Моше и Аарон в тяхната роля на експерти по това време. Тук на вас означава - на такива като вас, на обучените експерти. Думите този месец се отнасят до месец Нисан. Тората го нарича първи, тук както и в стих 18. Знаейки че месец Тишрей е първият в календара на годините, Тората добавя за вас, за да покаже, че нисан ще е уникален за еврейския народ като първи в нашия списък от месеци. Това ни показва, че ние броим месеците символично от месеца, в който сме получили свобода като народ. Затова и когато Тората говори за тишрей, го нарича седмия месец. Това е защото е седми след нисан. Това е причината Тората да няма имена за месеците, а числа - втори, трети и т.н. Правейки така, спомена за изхода от Египет непрекъснато е пред нас, когато четем за който и да е празник в който и да е месец. Имената на месеците като нисан, ияр, сиван... се появяват чак след завръщането на евреите от изгнание във Вавилон. Причината еврейският народ да приеме тази промяна е защото имаме пророческо указание от Йеремия - вече е време - казва Б-г - че вече да не се казва - като Б-г, който изведе израелтяните от земята на Египет, но вместо това, който изведе изралетяните от севера и от всички земи, в които ги бе запратил. Този стих кара евреите да приемат имената на месеците след освобождението. Можем да видим, че отново имената на месеците ни напомнят за освобождение, макар и по-малко в сравнение с това в Египет. Ние учим, че Тората не дава име на месеците, както не дава имена на дните от седмицата както при другите народи. Ние се отнасяме към дните съобразно близостта им до Шабат - първи ден след Шабат и т.н. Правим това, за да запазим централната роля на Шабат в нашия календар. Това е основното значение на Изход 20:8 - Помни шабат и го пази свят. Тората изисква ние да помним Шабат всекидневно.
Когато Тората пише - този месец да е за теб глава на месеците, това значи, че ние внимателно трябва да гледаме дали новата луна е наистина видима и да определим новия месец или да удължим стария според това, което виждаме от луната. Определянето дали имаме нужда от допълнителен месец, не зависи от виждането на луната, а от сметки.
Рабейну Хананел ни казва ясно, че ние базираме нашия календар на астрономически сметки, а не на виждането на луната. Като доказателство за това, вземете факта, че по време на странстването в пустошта за 40 години, техният лагер е изцяло обгърнат от Б-жия облак, така че нито хората, нито лидерите могат да видят луната. Те не са виждали през деня слънцето - изцяло са разчитали на огъня и облака, за да виждат своя път. Това се потвърждава от Нехемия 9:19: Ти с твоята невероятна милост не ги изостави в пустошта. Облакът не ги напуска и ги води през деня, а огънят през нощта им дава светлина. Как биха могли израелтяните да определят датата на новата луна, освен ако не извършват астрономически сметки? Затова и основният метод е чрез сметки.
Ние имаме стара традиция, че 5 от 12 месеца в годината имат 30 дни, докато 5 от другите месеци имат 29 дни. Останалите 2 месеца се редуват между 29 и 30 дни. В някои години и двата месеца имат 30 дни, а в други и двата 29, а в трети един от тях има 29, а другият 30 дни. Двата месеца, които подлежат на тези разлики са хешван и кислев. Ние имаме и друга традиция, че първият ден на Тишрей е денят на Новата година и това е според закон, даден на Моше на Синай, в който един месец - лунарна орбита има 29 дни, 12 часа и 793 части (един час е разделен на 1080 равни части). Всичко това е базирано на Хроники 1 12:33 - От исахаритите - мъже, които знаеха как да определят времената, в които Израел да действа - техните лидери бяха 200 и техните съратници ги последваха. Няма друга тема, която да изисква толкова знание и разбиране както определянето на времената на календарите, датите на празниците, базирайки се на сравнение със сезоните и слънчевия календар. Разбира се, ако новата луна е видяна някъде, то всички знаят, че новият месец е започнал. Лесно е да изчислим десетия ден на месеца, за да определим Йом Кипур или 15 ден - за Сукот.
Мъдреците трябвало да знаят какви калкулации са нужни, за да се информират хората предварително какво да очакват и да изчислят дали виждането на новата луна, което е съобщено, е възможно според техните изчисления. В този аспект е и описанието от Хроники.
Можем да отбележим, че по времето на Давид и Йонатан има изчисления на базата на определянето на новата луна, защото Давид казва на Йонатан: утре, при нова луна, аз ще седна при царя... Ако новата луна се е определяла чрез виждане, как може Давид да знае, че тя ще се появи на следващия ден? Може би няма да е дошло нейното време? Ясно е, че датата е определяна чрез сметки, ако случайно виждането не потвърди сметките. Всъщност от този текст в Шмуел става ясно, че вече мъдреците са определяли два последователни дни, които да бъдат за новата луна, както прочитаме в стих 24-27: Новата луна дойде и царят седна да яде от ястието... но мястото на Давид беше свободно... В този ден Саул не каза нищо.. Но на деня след новата луна, на втория ден, отново мястото на Давид беше свободно. Невъзможно е да кажем, че вторият ден се отнася до друга нова луна на следващия месец, понеже Саул пита Йонатан: Защо синът на Ишай не дойде на трапезата вчера и предишния ден? Историята продължава: Йонатан се изправи от своето място ядосан и не яде на втория ден на новата луна.Ясно е, че датата на новата луна се определя чрез сметки. Тази система е ефективна от 1100 години от времето на Моше до времето на Антигон от Сочо, който заедно със Симон Ацадик са лидери на еврейския народ по времето, когато Езра и неговите колеги идват в земята на Израел от Вавилон (Моше умира през 2488 от създаването на Адам, а Антигон живее около 3460 година след създаването на Адам). Двама от учениците на Антигон - Цадок и Бейсий не разбират посланието на учителя си да не служат на Б-г като слуга, който служи на човешкия си господар в името на награда и очаквайки я. Антигон кара своите ученици да служат на Б-г като слуга, който доброволства да служи на господаря си от любов и не от желание за награда. Тези двама ученици смятат, че ако няма система на наказание и награда, те могат да забравят Тората. Като част от техния еретизъм, те поставят въпроси за системата за определяне на времето на новата луна, казвайки, че основната мицва за освещаване на новата луна е забелязването й, а не изчислението й. Подобна нова тези кара водещите равини по това време да отговорят и да докажат на еретиците, че техните с,етки са точни и по-верни от видяното, така че рабан Гамлиел публично да каже, че той не се притеснява дали е видял или не лунат.а Той твърди, че има традиция от дядо си, че месецът не е по-къс от 29 дни, 12 часа и 793 части.
Тези думи на рабан Гамлиел показват, че той не базира своя календар на видяно, а на астрономия. Ние имаме ясна мишна, която казва - ако и старейшините и целият народ ясно вижда новата луна, но е дошла нощта, преди мъдреците да разпитат свидетелите, които са видели луната и преди мъдреците да обявят новия месец, те просто обявяват, че месецът има 30 дни. Това доказва, че мъдреците не разчитат основно на видяното. Ако правеха така, как биха добавили още един ден къ,м месец, след като не само свидетелите, но и те са видели новата луна? Ясно е,че те решават да направят един месец с 30 дни, което да съвпада с техните сметки. Аз мога да дам и още доказателства. Мишната в края на втора глава Рош Ашана описва, че ако двамата свидетели се появят, казвайки че са видели новата луна
I can bring you even more compelling evidence. The Mishnah at the end of the second chapter in Rosh Hashanah records that two witnesses appeared claiming to have sighted the new moon at its appropriate time, i.e. the night between the 29th and the 30th of the month. They also claimed that on the following night, i.e. the night of the 31st, the moon had not appeared in the sky. Rabban Gamliel accepted their testimony. If Rabban Gamliel and his colleagues had been basing their declarations of the new moon only on sightings, how could he have accepted such testimony which contradicts all we know about the behaviour of the moon? Surely, the fact that the moon did not appear on the following night meant that the witnesses had lied in the first place! Clearly, Rabban Gamliel relied on his calculations in the first instance and when these proved that the new moon had been due to appear when it did he accepted the visual evidence that it had indeed been sighted on the appropriate night.
As to the statement of the sages (folio 24) that Rabban Gamliel had a reproduction of the sky on the wall of his study which he employed to instruct laymen, the meaning is that he wanted to convince the supporters of Tzadok and Beissus of his absolute competence in astronomical matters from month to month. He wanted to show them beforehand in which manner and at what angle sightings of the moon after the end of the present month would occur. When these students noticed that Rabban Gamliel had correctly predicted where and when in the sky sightings of the new moon would occur, he managed to discredit Tzadok ad Beissus who had tried to undermine the authority of the Jewish Supreme Court. As a result, the allegations against the calendar calculations of the leading elders of the Jewish people ceased. Nonetheless, the practice of encouraging people to come forward as witnesses to new-moon sightings continued but primarily as a reminder of an established custom, not as something of halachic necessity.
It is unanimously agreed that the authority to determine calendar adjustments is vested in the hands of the Jewish Supreme Court or its equivalent as something handed down from the time of Moses, provided such court is composed of the most knowledgeable and G’d-fearing people of their generation This is the law which G’d commanded to Moses in our verse here. The words החודש הזה לכם, may therefore be translated as “you have authority to delegate the adjustments which may have to be made to this month.” Thus far the commentary of Rabbeinu Chananel. This authority delegated by G’d to the Rabbinical authorities is of such fundamental significance that we read in Sanhedrin 42 that if the Jewish people had not been granted the opportunity to perform any other commandment except to recite the benediction over the new moon once a month and to thereby welcome the eternal presence of the Shechinah, this would be deemed sufficient for them. They base this on the wording החודש הזה, here and זה אלי ואנוהו, “this is my G’d and I wish to exalt Him” in Exodus 15,2. (8) What this Midrash is trying to tell us is that the verse here is an explanation of the peculiarly worded text of the benediction recited when blessing the new moon. It is an allusion to כנסת ישראל, the Jewish people as a spiritual concept, so called as it is a crown, sanctified and the exclusive property of the people of Israel, who are referred to as עמוסי בטן, (Isaiah 46,3) “transported by G’d on His arms ever since their inception” (in the house of Lavan). Seeing that he who utters this benediction finds himself in the presence of the Shechinah, he must recite it while standing (not while seated). This ensures that he is conscious of the necessary awe when in the presence of G’d. (9) Reciting the benediction over the new moon is equivalent to testifying to the fact that G’d created the universe and all that is in it. This is the principal pillar of our religious faith. Seeing the moon renews itself month after month makes it easy to understand that G’d created one universe after another. Some unidentified sages have said that the black colour we observe on part of the moon serves as a reminder of the Israelites who are in exile and who count their months based on the lunar orbits. Concerning this phenomenon Solomon said (Song of Songs 6,10) יפה כלבנה, ברה כחמה, ”beautiful as the moon, brilliant as the sun.” G’d granted beauty to the moon and brilliance to the sun. The reason is that the moon resembles woman’s lower physiognomy in that it is activated by the male. The moon similarly receives its input from the sun. This is also the meaning of the statement in Ketuvot 59: “woman exists for the sake of beauty” [rather than for the performance of menial labour. Ed.]. Speaking of the sun, however, Solomon used the term ברה, as its light is clear, distinct. Seeing that Solomon used different adjectives in describing moon and sun it is clear that the moon lacks brilliance. You need not be surprised at the choice of metaphors by Solomon as the Shechinah which accompanies the Jewish people in their exile and which reflects the strength of the moon is also feeling the pain of the Jewish people in their troubles. We know this from Isaiah 63,9: “In all their troubles He was troubled.” (10) Shemot Rabbah 15,26 approaches our verse from a different angle saying that the words: “this month is yours, etc.,” describe G’d’s promise to the Jewish people even before He took them out of Egypt that Jewish sovereignty would not exceed thirty generations corresponding to the number of days in a month.
I have already written on this subject when I commented on Genesis 38,30: “he called his name Zerach.” (11) Another part of that same Midrash understands the opening words of the verse as meaning that in this world the Jewish people would count according to the moon, i.e. that the moon is given to the Jewish people as a gift in order that they can count their months by means of it. The moon is considered as superior to the sun as it is visible by day and by night, suggesting that the Jewish people have an existence both in this world and in the world to come. The descendants of Esau, however, count in this world by means of the orbits of the sun which has been described in the Torah (Genesis 1,16) as “the great luminary.” In the future, however, this great luminary will be made subservient to those who will be called “small,” by G’d, (compare Jeremiah 49,15) “For I will make you smallest among nations, etc.” [The prophet addresses Edom, the spiritual descendant of Esau]. At that time the (previously) small luminary, i.e. the Jewish people, will become big, the nation whom G’d calls big as we read in Deuteronomy 4,8 “and which is a great nation such as this, etc.” The descendants of those who count according to the sun’s orbits will eventually be judged by means of the sun, i.e. they will be burned by the fiery heat of the sun as we know from Malachi 3,19.
The entire matter can be understood by means of a parable. A king got engaged to a lady and wrote her a marriage settlement in which he gave her a few relatively minor gifts. Once the marriage was consummated, he wrote her a contract bequeathing to her very large gifts. The relationship between G’d and the Jewish people is somewhat similar. In this world G’d got “engaged” to the Jewish people as we know from Hoseah 2,21: “I will espouse you forever.” At that stage of our relationship with G’d He gave us only the moon, as we read in our verse “this moon is for you.” However, in the days of the messiah there will occur the consummation of our relationship with G’d. We know this from Isaiah 54,5 “for He who is your mate is the One Who has made you. The Lord G’d of Hosts is His name.” When that time arrives G’d will hand over to Israel all that is spelled out in the second marital agreement. According to Shemot Rabbah end of chapter 15, this is the meaning of Daniel 12,3 “and the knowledgeable will be radiant like the brightness of the expanse of the sky.”
We find an interesting halachah in Tractate Sofrim 19,10 as well as in the Jerusalem Talmud (Berachot 9,2) that one does not recite the benediction over the new moon except on the night following the Sabbath when one is still in a state of “fragrance,” i.e. surrounded by the joyful aura of the Sabbath and wearing Sabbath garments. When reciting this benediction one is to stand at attention facing the moon and to jump up and down three times reciting the formula: “blessed be your Creator, blessed be the One Who sanctifies you. Just as I jump in your direction without being able to touch you (with harmful intent) so those who wish to harm me may jump without achieving their aim. May fear and trepidation overcome all those; since Your arm is mighty may they be struck dumb as stone” (Exodus 15,15).
И сложи на линтела и двете каси. В стих 7 на тази глава Тората дава тези инструкции в обратен ред, т.е. да се постави кръвта на двете каси и линтела. Причината е, че това ни учи, че няма значение как се извършва това нещо.
Хисоп - вид билка, която има тънки стъбла.
Връзка хисоп - три стебла са връзка.
Кръвта се събира в съд - който е златен и кръвта от него се намазва. Това е споменато два пъти, защо? За да ни се каже, че не се прави едно потапяне и поръсване, а три потапяния отделно.
Никой да не излиза - това ни казва, че когато е дадено разрешение да се пусне Унищожителят, не може да се направи разлика между добър и лош.
Точно в полунощ - всъщност този абзац трябва да се появи преди глава 11, стих 10, когато Тората казва, че Фараон не пуска евреите, както Б-г е поискал чрез своите слуги Моше и Аарон. Ако Тората го беше направила, то всички наказания щяха да се записани в правилен ред. Причината защо параграфът за новата луна е добавен в средата на списъка с наказанията е за предупреди читателя, че първородните израелтяни ще се спасят от наказанието.
В полунощ, когато Б-г порази всеки първороден. На други места обаче се казва - в деня, в който поразих всеки първороден. Раби Йоханан коментира над това, че макар Б-г да поразява първородните в полунощ, душите им все още се лутат в телата до сутринта. Причината за това е, че израелтяните трябва да знаят с какво наказание са поразени те. Раби Елеазар бен Педот коментира този стих така - този стих завършва с буките вав хей, което казва, че Б-г е заедно със съветниците си. Това е защото наказанието е обсъдено от Б-жи съд дали не е прекалено.
Започвайки от първородния на Фараон. Тората намеква, че и Фараон е първороден. Ако той бе убит по този начин, то не би видял как заради своята упоритост много египтяни намират смъртта си.
Който е трябвало скоро да седне на трона. Някои коментатори разбират този стих като заключение на това как Б-г използва четирите най-обикновени материала във вселената като част от наказанията. Тези елементи са вода, вятър, огън и земя. Първите две наказания са вода - кръв и жаби, които живеят във водата. Следващите две - насекоми и диви зверове са земя/прах. Следващите две - мор и проказа се случват чрез замърсяване на въздуха. Градушката и скакалците идват чрез ветровете. Последните две - се зараждат в небесата - тъмнината се заражда там, където и светлината. Египтяните са поразени от всички елементи, които изграждат света, включително и небесното пространство. Тези 10 наказания са сътворени от Ашем, Моше и Аарон. Първите три са директно от жезъла на Аарон и Моше. Те създават промени в ниските нива на вселената и използват основните материали на вселената. Две използват вода и едно земята като посредник. Моше води следващите три наказания, като използва по-висши елементи от атмосферата - понеже той е по-пророк от брат си Аарон - това са градушка, скакалци и тъмнина. Б-г прави четирите останали - зверове, мор и поразяване на първородните. Проказата е дело и на тримата заедно.
И Б-г порази всички първородни на Египет... Б-г използва принципа мида кенегед мида - "танто за кукуригу" - наказанието подхожда на престъплението. Затова и 10 наказания се четат с абревиатурата децах едош баахув. Основният израз на вярата на египятните е река Нил като воден басейн и извод на живот. Тя напоява всички ниви и те правят евреите роби, за да им носят вода от реката. Затова Б-г превръща реката в кръв. Виждайки че египтяните често будят своите евреи роби през нощта и им дават срамни задачи, реката дава стотици жаби, които нападат египятните и водят до техния тежък живот. Жабите дори нападат отворите на египтяните.
Виждайки, че египтяните пречат на евреите да се къпят и мият, идва третото наказание - въшки и това трябва да покаже на египтяните какво значи да не може да се измиеш - ти и твоето тяло и то да се напълни с въшки. Египтяните изисквали от евреите роби да ходят в гората и да им ловят животни - опасно занимание. Те преживели какво е да си сред диви животни, които не уважават цивилизацията, когато Б-г пуска четвъртото наказание. Египтяните карат евреите да се грижат за техните стада и Б-г поразява стадата с мор, така че те да разберат, че не са имали правото да принуждават евреите да го правят. Египтяните карат евреите да носят гореща вода за техните бани. В отговор Б-г кара кожата им да се напълни с циреи, за да им припомни, че нямат право да карат робите си това. В отговор на убийствата на евреи с камъни, Б-г праща силната градушка. В отговор на това, че египтяните карат евреите да работят в лозите, Б-г праща скакалците. В отговор на това, че египтяните са пращали евреите в тъмни затвори - наказанието тъмнина. Знаейки, че те са планирали смъртта на първородните, Б-г убива техните първородни.
Мидраш Танхума казва: Благословен да е Б-г, Цар на царете, който доведе всички наказания на Фараон и неговата армия по сходен начин както се случва с човешките царе, когато отидат на война. Царете първо поразяват водните запаси. Б-г сходно с това спира Фараон и неговите хора от достъп на вода. Много египтяни умират от жажда в тези първи седем дни, понеже не могат да пият от реката. Царете след това създават ужасяващи шумове, за да изплашат враговете си и Б-г праща жабите. След това царете пращат стрелци, които стрелят по врага и тук Б-г праща въшките... и всички наказания над Египет Той ще наложи и над едмоците при финалното спасение.
И Б-г - когато се казва И Б-г то се отнася до Него и Небесният му двор.
Порази всички първородни - както и на други народи, които са в Египет по това време.
От първородното на Фараон - той също е първороден, но той е оставен жив, за да може да види силата на Б-г при Червено море.
До първородното на затворника - понеже те се радвали на нещастието на евреите...
Понеже нямало и една къща - как е възможно да няма къща, в която да няма първороден. Истината е, че когато първороден умира в Египет, те слагали мумия на починалия в къщата. Когато това се случило и мумиите паднали и се счупили на парчета и семейството скърбяло, все едно сега е починал. Там където имало починали, дошли мишки и изровили земята, ако е бил погребан. Така оцелелите усетили загубата.
И Фароан се изправи - от леглото си.
През нощта - а не както е традиция за царете да стават в третия час - 9 сутринта.
Той - първи, а после и слугите му - това показва, че той е обиколил домовете на слугите си, за да ги събуди.
Понеже няма дом - ако е имало първороден е умирал, ако не - главният в дома умира, понеже те са наричани бахур - момче. Друго обяснение - египтеските жени не са верни на своите съпрузи и имат деца от много млади мъже и така египетските мъже имат много първородни, понякога пет от една жена, всяко е първородно на своя баща.
Фараон се изправи през нощта - причината Тората да ни казва през нощта, нещо което е очевидно, е че според Зоар тази нощ е била светла като ден. Това се вижда и от Изход 13:8, където Тората учи еврейските бащи да разкажат на синовете си за какво се случва тогава - на този ден. Тората ни показва, че бащите не бива да пропускат да кажат, че тогава нощта става като ден. Ако пък решим, че светлината през нощта е била еднаква за всички, то виждаме в Тората, че Фараонът се събужда и за него е тъмно.