А Б-г втвърди сърцето на Фараон и той не се смили над тях, както Б-г беше казал на Моше. Б-г каза на Моше: Рано сутринта представи се пред Фараон и му кажи: Така каза Б-г, Г-да на Израелтяните: Пусни народа Ми, за да Ми служи. Защото този път ще изпратя всички Мои наказания над теб като човек, над твоите слуги и твоя народ, така че да знаете, че няма никой като Мен в целия свят. Аз бих протегнал Моята ръка и бих те поразил - теб и народът ти с чума и ще бъдете изтребени от земята. Но въпреки това те пощадих те с тази цел - за да ти покажа Моята сила и за да може Моята слава да се разнесе из света. И ето ти продължаваш да тормозиш Моя народ и да не го пускаш да върви. По това време утре аз ще заваля тежка градушка, каквато не е виждана в Египет, откакто е създаден до днес. Затова заповядай твоят добитък и всичко което имаш навън да бъде прибрано под подслон - всеки човек или звяр, който е навън и не е прибран вътре, ще погине когато се спусне градушката. Тези измежду слугите на Фараона, които се страхуваха от Б-г прибраха своите слуги и добитък в безопасност, но тези, които н е ообърнаха внимание на думите на Б-г оставиха своите слуги и добитък навън. Б-г каза на Моше: Вдигни ръката си към небесата, така че градушката да може да падне над земята на Египет над човек и звяр и над всичко зелено в полетата на Египет. Така че Моше протегна жезъла си към небесата и Б-г изпрати гръмотевици и градушка и огън се спусна от небесата, докато Б-г валеше градушката над земята на Египет. Градушката беше много тежка - огън се спускаше в средата на леда, такава не беше падала в земята на Египет, откакто страната съществуваше. В цялата земя на Египет градушката порази всичко, което беше отркито - както човек, така и звер, градушката порази всичко зелено на полето и разкъса всички дървета навън. Само в региона на Гошен, където живееха израелтяните, нямаше градушка. Тогава Фараон изпрати за Моше и Аарон и им каза: Аз стоя виновен този път. Б-г е прав и аз и моят народ сме в грешка. Помолете се на Б-г за край на Б-жиите гръмотевици и градушката. Аз ще ви пусна - няма нужда да оставате повече. Моше му каза: Когато излезна от града и разтворя ръце към Б -г, бурята още отихне и няма да има повече гръмотевица, така че да знаете, че земята е на Б-г. Но аз знам, че ти и твоите слуги не се страхувате все още от Б-г. И ето ленът и ечемикът са разрушени - понеже ечемикът беше на класове, а ленът се отваряше, но пшеницата и житото не бяха засегнати, понеже те се събираха по-късно. Когато напусна Фараон, Моше излезе извън града и протегна ръцете си към Б-г и гръмотевиците и градушките спряха и повече дъжд не падна над земята. Но когато Фараон видя, че дъждът, градушката и гръмотевиците приключват, той стана упорти и се върна към грешните си навици, както и слугите му. Така че сърцето на Фараон се скова и той не пусна израелтяните да вървят, както беше предрекъл Б-г чрез Моше.
ומה שהוצרך להזכיר מכת בכורות אצל מכת הברד, כך הפירוש; בפעם הזאת אני שולח לך מכה קשה שהיא שקולה נגד כל המכות, והיא מכת בכורות, לכך אל תחשוב כי מה שלא הכיתי אותך ואת עמך בדבר מפני שאין אני רוצה להביא מכה קשה יותר מן מכת הדבר שהיתה בבהמות לבד, ולכך לא רציתי להכות אותך ואת עמך, שזה אינו, שהרי אני מביא עליך מכה שהיא שקולה נגד כל המכות, מכה שהיא גדולה עד מאוד. ואם כן למה לא כליתי אותך ואת עמך בדבר, והיה עוצר הדבר שלא יהיה באדם, ולמה עשה זה הקב"ה והוצרך לבסוף להביא עליו מכת בכורות, לא יעצור את הדבר ויכה אדם ובהמה ולא יצטרך להביא מכת בכורות, אלא "כי עתה שלחתי ידי ואך אותך ואת עמך בדבר ואולם בעבור זאת העמדתיך" (פסוקים טו, טז), ולא רציתי לגמור המכה "כדי לספר שמי בכל הארץ" (שם), להרבות במכות, וכל זה יש לך לחשוב, ואתה עודך מסתולל על כל זאת בעמי, ואינך רוצה לשלח, הנני אקיים את זה, ואביא עליך מכת הברד אשר כמוה לא נהיה, ועל ידה יסופר שמי מאחר שכמוה לא נהיה. ולפיכך זכר זה אצל מכת ברד מה שאמר "בפעם הזאת אני שולח כל מגיפותי", כי מכת הברד נאמר בה "כמוהו לא נהיה" (ר' פסוק יח), והיה אומר לו שלכך לא היה הדבר מכלה אותו כדי שיבוא עליו מכות למען ספר שמו, וכל הכתובים מקושרים יפה מאד בלי פקפוק כלל:
ועוד יש לפרש לשון "בפעם הזאת" כמשמעו, כי תמצא במכות אלו בג' הראשונות לא היה פרעה מאמין שהיו מאת השם יתברך, ולכך קרא לחרטומים שיעשו גם כן כך, עד שהביא עליהם מכת כינים, אז אמרו "אצבע אלקים היא" (לעיל ח, טו) כלומר מאת יי המכה. ומפני שראו כי המכות הם כלליות בכל הארץ, לא נתנו להשם יתברך שהשגחתו פרטית בתחתונים, כי זה מעלה יתירה ורוממות גדול להשגיח בפרטים. אז הביא עליהם סדר השני שהם מכת עד"ש, ובמכת עד"ש אמר "והפליתי ארץ גושן למען תדע כי אני יי בקרב הארץ" (ר' פסוק יח), כלומר שיוכל להבדיל בין דבר לדבר, ובשביל כך נראה שהשגחתו פרטית לא כללית. וכן במכות הדבר כך נאמר שם בפירוש. ובסדר באח"ב נאמר עוד ענין יותר מזה, "למען תדע כי אין כמוני בכל הארץ" (פסוקנו), כלומר כי בסדר עד"ש לא היו יודעים רק שהוא בקרב הארץ, אבל שאין כמוהו והוא יחיד על הכל לא היו יודעים, ולפיכך כאשר הביא עליהם באח"ב, מכות מופלאות שלא היו מעולם, היו מעידים שאין כמוהו עוד. ולפיכך מחלק ר' יהודה (בהגדה של פסח) המכות לג' חלקים, דצ"ך עד"ש באח"ב, וכן תמצא בפירוש בכתוב:
ולפיכך סדר באח"ב הוא ענין אחד. לכן כאשר רצה להביא עליהם ברד שהיא מכה ראשונה מן באח"ב, וכל ענין באח"ב הם אחד, שכלם אחרונות, ולא היו כמותם, והם מורים על שאין כמוהו, שכן כתיב בברד (פסוק יח) "לא היה כמוהו" וכן בארבה (להלן י, ד), והכל מורה שמי שמביא עליהם המכה אין כמוהו, ומכל שכן חושך. ובמכת בכורות נאמר גם כן (ר' להלן יא, ו) "והיתה צעקה גדולה אשר לא נהיית", וכל המכות האלו הם ענין אחד. ולפיכך אמר "בפעם הזאת אני שולח את כל מגפותי" במכות ברד, וחשובים כל אלו ד' מכות שהם באח"ב ענין אחד, לכך אמר "כי בפעם הזאת אני שולח כל מגיפותי" כאשר יתחיל בסדר באח"ב. ואמר "כל מגפותי" כנגד מכת בכורות שהיא שקולה נגד כל המכות. אבל אין לומר על ברד או על ארבה שהיא שקולה נגד כל המכות, דהא בודאי מכת בכורות קשה מכל המכות, דמכה אחרונה יותר קשה תמיד, אלא על מכת בכורות אמר שהיא שקולה נגד כל המכות, ולכך אמר "אני שולח כל מגפותי וכו', וזהו פשוט מאד. וליכא לאוקמה דכתיב "כל מגפותי" על כל באח"ב ביחד, אבל אחת מהם אינם "כל מגפותי", זה לא יתכן, דהא לא היו מתחברים ביחד - כשבא האחרת סרה הראשונה. ואין לומר שכל אחת מן באח"ב שקולה נגד כל המכות שאם כן למה לא יצאו בראשונה מן באח"ב, כיון שגם כן היא שקולה נגד כל המכות, לכך צריך לומר דמכת בכורות, שבה יצאו, שקולה נגד כל המכות:
Понеже този път - по време на първите три наказания - кръв, жаби и въшки, Фараонът не вярва, че наказанията идват от Б-г и Неговото проявление на света, понеже те удрят цял Египет. Във втората група - диви зверове, мор по животните и циреи, Ашем му казва, че Той ще отдели региона на Гошен и той вижда Б-жието Присъствие. В последната част - градушка, скакалци, тъмнина и поразяване на първородните Ашем показва, че Той е уникален, понеже това са невероятни и чудотворни наказания. Следователно Ашем говори за тях като всички мои наказания и особено за поразяване на първородните.
Понеже този път... всички мои наказания: Б-г информира Фараон за силата на предстоящото наказание градушка. Ето защо предупреждението е така сериозно като смъртта, която предстои, ако не се спази. Това е в следствие с правилото, че ако някой е виновен за убиване с камъни, но е предупреден, че наказанието му ще е удушаване, съдът не може да го осъди.
Всички мои наказания - очевидният въпрос тук е това, че ние виждаме, че това не е последното наказание, а следват още три наказания. Какво има предвид Б-г като описва градушката като "всички мои наказания"? Човек би казал, че сериозността на това наказание го прави годно за такова описани, но ние знаем от Раши, че наказанието - Смърт на първородните е равно по своята суровост на всички други наказания взети заедно. Може би трябва да разберем това наказание като равно по сериозност на всички останали наказания взети заедно. Ако приемем подобна интерпретация то наказанието за смърт на първородните, трябва да е равно на 14 наказания - нещо, което няма много смисъл.
Аз следователно смятам, че Б-г иска да покаже на Фараон, че въздействието на това наказание ще промени неговото отношение към всички наказания, които Б-г му е пратил досега. До този момент Фараон не приписва наказанията на невероятната сила на Б-г, но ги вижда като израз на могъща магия, работа на призраци и демони. една от причините е, защото неговите собствени магьосници успяват да копират тези наказания. Въпреки че магьосниците му казват, че не могат да дублират наказанието с насекомите и това е пръст на Б-г, Фараонът приема това като знак, че Моше и Аарон са по-добри в техния занаят. Фараон все още е убеден, че някъде там има магьосници, които могат да направят това, което Моше и Аарон са показали. Б-г иска да махне тези идеи от Фараон и затова Той казва: Този път - значейки, че дори Фараон ще трябва да признае, че н яма човек, който е способен да произведе подобна градушка, която ще се случи. Б-г добавя, че Той ше покаже това на сърцето на Фараон. До този момент Фараон е реагирал само с очи и разум. Б-г набляга на Моите наказания - за да покаже, че те идват директно от Б-г. Демони и магьоснии нямат подобни сили.
И сега изпрати и прибери добитъка си - Можем да попитаме ако всички египтяни бяха послушали предупреждението на Моше, това какъв ефект би имало върху наказанието? Нека си спомним, че целта на Б-г с наказанията над египтяните не е да им причини болка и страдание. Болката е единственият начин да се демонстрира Б-жията сила. Ако това може да се постигне като египтяните се подчинят - по-добре. Във всеки случай посевите ще бъдат разрушени от градушката, дори и да няма смърт сред добитъка. Тората определено казва, че и тревите и дърветата са разрушени от градушката.
Ние все пак трябва да разберем защо Б-г казва сега, когато Той дава предупреждението. Ако значението е "незабавно" тогава е трудно да го разберем, понеже градушката ще дойде на другия ден по това време. Може би предупреждението иска да покаже незабавния ефект, който ще има, понеже повечето добитък е далеч от домовете си и няма лесно да намери подслон.
Ние трябва да разберем и към кого Б-г отправя съвета животни и хора да намерят подслон. Тези, които се страхуват от Б-г веднага се спускат да приберат хора и животни, когато чуват, че ще има град на следващия ден. Те нямат нужда от съвет. Съветът е насочен към тези египтяни, които не вярват в Б-г. Затова можем да третираме сега - като призив за разкаяние. Всъщност Мидраш Теилим 100:2 азва, че този израз винаги отразява разкаяние. Б-г дава на тези хора шанс да се разкаят. Когато те не успяват да го направят, макар да са предупредени, Б-г ги наказва.
И който не обърна внимание... остави добитъка си навън... Допълнителната буква вав във остави е за да прикове нашето внимание към тези хора, които до този момент не са се вслушвали в предупрежденията на Б-г и досега са грешали, като са вървели по грешен път и нарочно са изложили добитъка и слугите си на смърт от град, въпреки предупреждението. Тяхната упоритост е толкова голяма, че те биха спасили имота си просто ако го бяха вкарали вътре, но те държат да се противопоставят на Б-г и не го правят. Ясно е от разказа на Тората, че мотивацията на египтяните не е по-скоро тяхната икономическа нужда от евтина работна ръка от израелтяните и затова да отказват да ги пуснат, а е отказ да се признае Б-г. Дори тези, които се съмняват във възможността на Б-г да направи наказание от град, както Моше го предсказва, предпочитат да покажат своето отричане, като рискуват своето имущество. Може би причината те да поемат такъв избор е, че предишните шест наказания не са така сериозни за тях, че да повярват, че изведнъж Б-г ше ги накаже така сериозно.
Имаше огън и град едновременно - думата едновременно е използвана, зада ни покаже, че макар огън и вода да са противоположности, едната от които би следвало да надделее над другата, в този случай те показват възможност да съжителстват заедно. Това е възможно защото и двете сили изпълняват Б-жията воля.
Б-г говори само за градушка, но има и гръмотевици, светкавици и град. Това подкрепя теорията, че градушката, както и всичко друго тук е съпътствано от електрически заряд и разряд, като причина или резултат. Само градушката с топчетата, които падат на земята няма да е достатъчна, тя няма да предизвика такива промени в атмосферните условия на земята. Но Б-г причинява градушката да се формира над Египет, така както се формира над други земи - в големи количества - в земя, в която не са виждали град. Това може да доведе до тотална промяна на климата. Използването на глагола показва бавното и продължително падане на огъня. Светкавиците са така продължителни, че не може да се види разликата между отделните светкавици. Б-г кара градушка да падне над Египет. Чудото се крие в природността на формирането и падането.
Водени от невероятното налягане и скорост на падане на града води до горещина в атмосферата. Тя води до невероятни звуци, които се чуват навсякъде. И твърдите и меките растения са разрушение. Стих 25 описва това.
(ב) ר' לוי אומר, אותו המטה שנברא בין השמשות נמסר לאדם הראשון מגן עדן, ואדם מסרו לחנוך, וחנוך מסרו לנח, ונח לשם, ושם מסרו לאברהם, ואברהם ליצחק, ויצחק ליעקב, ויעקב הוריד אותו למצרים, ומסרו ליוסף בנו. כשמת יוסף ושללו ביתו, נתנה בפלטרין של פרעה, והיה יתרו אחד מחרטומי מצרים, וראה את המטה ואת האותות אשר עליו, וחמד אותו בלבו, ולקחו והביאו ונטעו בתוך הגן של ביתו, ולא היה אדם יכול לקרב אליו עוד.
(ג) כשבא משה לתוך ביתו, נכנס לגן ביתו של יתרו וראה את המטה וקרא את האותות אשר עליו ושלף ידו ולקחו וראה יתרו למשה ואמר זה עתיד לגאול את ישראל ממצרים לפיכך נתן לו את צפורה בתו לאשה, שנ' ויואל משה לשבת את האיש.
Раби Леви казвал: Жезълът е създаден в здрача и е даден на първия човек в градината Еден. Адам го дава на Енох, а Енох на Ноах, а Ноах го дава на Шем. Шем го предава на Авраам, а Авраам го прдава на Ицхак, Ицхак на Яков, а Яков го занася в Египет и го предава на сина си Йосеф, а когато Йосеф умира и разпределят имуществото му, той отива в двореца на Фараон. И Итро е един от магьосниците на Египет и той вижда жезъла и буквите на него и в сърцето си поисква да го има и го взима и го носи и го поставя в средата на дома си. Никой не е можел да го приближи.
Когато Моше идва в неговия дом, той отива в градината на къщата на Итро и вижда жезъла и прочита буквите на него и поставя ръкатата си на него и го взима. Итро наблюдава Моше и казва: Този в бъдеще ще освободи Израел от Египет. Затова той му дава Ципора, дъщеря си за жена, както е казано: И Моше се съгласи да живее с човека и той даде на Моше Ципора, дъщеря си. (Изх. 2:21).
