A Яков уседна в земята, в която баща му пребиваваше, в земята на Ханаан. Ето това е линията на Яков. На 17 години Йосиф се грижеше за братята си, като помагаше на синовете на жените на баща си Билх и Зилпа. И Йосиф носеше лоши новини за тях на баща си. А Израел обичаше Йосиф повече от всички свои синове, понеже той беше неговото дете на старата възраст и му направи туника с орнаменти. И когато братята му видяха, че баща им го обича повече от братята си, те го намразиха, така че да не могат да говорят приятелски думи към него. Веднъж Йосиф имаше сън, който разказа на своите братя и те го намразиха още повече. Той им каза: "Чуйте този сън, който сънувах: Имаше събрани снопове на полето и изведнъж моят сноп остана прав, а вашите снопове се подредиха и се поклониха ниско на моя сноп". Братята му отговориха: Това да не значи, че ще управляваш над нас? Да не би да искаш да управляваш над нас? И те го намразиха още повече, защото говореше за сънищата си. А той сънува друг сън и го разказа на своите братя, казвайки: Вижте, аз имах още един сън. И този път - слънцето, луната и 11 звезди ми се поклониха. И когато той го разказа на баща си и на своите братя, баща му го скастри: Какъв - каза му той - е този сън, който си сънувал? Да не би ние - аз и твоята майка и твоите братя да ти се покланяме до земята? И така братята му се настроиха срещу него и баща му се замисли по темата. Един ден, когато братята му бяха на паша на стадата на баща си в Шхем, Израел каза на Йосиф: Братята ти пасат в Шхем. Ето, аз ще те изпратя при тях. Той отговори: Аз съм готов. И той му каза - иди и виж как са твоите братя и как са стадата и ми донеси известия. Така че той го изпрати в долината на Хеврон. Когато стигна Шхем, един човек го срещна, да се скита в полето. Мъжът го попита - Какво търсиш? А той отвърна - братята си. Можеш ли да ми кажеш къде пасат стадата? Мъжът каза: Те заминаха оттук и ги чух да казват - Нека да идем в Дотан. Така че Йосеф последва братята си и ги намери в Дотан. Те го видяха отдалеч и преди да се приближи те се уговориха да го убият. Те си казаха един на друг: Ето идва мечтателят! Хайде, нека да го убием и да го хвърлим в една от тези ями и да кажем: Един звяр го разкъса. Да видим какво ще се случи от неговите мечти. Но когато Реувен чу това каза: Нека не проливаме кръв. Да го хвърлим в ямата в пустошта, но да не го закачаме - той възнамеряваше да го спаси и да го върне на баща си.
Това са наследниците на Яков - когато текстът започва с думата еле - това означава, че това е абзац, който не е продължение на историята, която е дискутирана преди това. Например - думата се използва, за да се напомни на читателя, че хората, за които се е говорило в предишната част са все зли хора - мамзерим, родени от родители, които са виновни за прелюбодения. Героите в тази част са все родени от родители, които имат законни съюзи. Те са наследниците на Йеуда и Йосеф.
Това са наследниците на Яков: ЙОсеф, причината това да се повтори тук е защото Тората е спряла да ни разказва за децата на Яков, които се раждат, докато той е с Лаван, като Йосеф е последният от тях. Ние виждаме това и когато се описва Ной, като имащ три сина, прекъсвайки разказа за описание на греховете, които водят до потопа, а след това се връща към темата - ето това са синовете на Ной, макар ние вече да ги познаваме.
Който пасеше стадата с братята си. Тората нарича синовете на Леа братя на Йосеф, понеже те са синове на основната жена на баща им. Тук не става дума за синовете на Зилпа и Билха или поне не със същото име (Макар че реално и синовете на Леа и на двете прислужнички са полу-братя на Йосиф).
Друго обяснение е, че той се е грижил за стадата, докато е бил много млад - и в този момент не се счита под достойнството на братята на вторите жени на Яков да пасат с него. Целият текст би звучал - докато беше млад, той се грижеше за стадата с братята си, синовете на Билха и Зилпа. Не е изненадващо, че новините, които той носи се считат за грешни от тези братя, понеже те го считат за млад и незрял.
Йосиф разказваше лоши новини за тях: Не случайно те започват да го мразят. Синовете на Билха и Зилпа го мразят защото е клюкар, а другите му братя го мразят, защото е фаворит на баща си. Затова и те се страуват, че поради всички тези причини баща им ще го остави като негов първороден. Когато Тората казва - те го мразят, тя говори за всички братя без Бенямин, който е едва на 1 година. Всяка група братя имат своите причини да го мразят. Те се страхуват, че баща им ще третира Йосиф, както дядо им Ицхак е третирал Есав, заради емоциите си, а не обективно.
Понеже той бе роден в стара възраст - можем да кажем, че Бенямин е роден, когато той е още по-стар, Бенямин обаче кара баща си да си припомня факта, че неговото съществуване е довело до смъртта на Рахел, което му пречи да го обича така много.
Псим - името, което се дава на тази дреха показва какво ще се случи след като Йосеф е продаден. Всяка буква от думата се отнася до различен господар, на когото Йосеф е продаден - започвайки с М - мидианци и накрая с п - Потифар.
Друго обяснение - псим е компенсация - понеже е наполовина сирак и няма майка. Яков се опитва да го компенсира, като му прави скъша дреха.
Йосиф сънува сън и разказа на братята си съдържанието му - Това е сън, който не се сбъдва. Ето затова Тората не разкрва неговото съдържание.
Вярвам, че основното значение на стиха е това, което другите мъдреци казват, а именно, че Яков иска да се наслади на мира и тишината на този свят. В резултат на това той страда чрез преживяванията на Йосеф - продажбата на Йосеф и т.н. Всичко това е по вина на желанието на Яков да живее в мир и спокойствие на света. Затова и трябва да разберем стиха така - Яков искаше да уседне и резултатът от това усядане са приключиенията на Йосиф. Тората ни учи важен урок, че човек сам си довежда това, което му се случва. Вредата не идва от Б-г, който е извор на всичко, което е добро. Яков не е изключение от това правило.
Нашият стих също така иска да ни каже, че въпреки всичките си изпитания - като битката на живот и смърт с Есав, подтисничеството на Лаван, което Яков преживява до тоззи момент, няма нищо сравнено с това, кеото той трябва да изживее заради продажбата на Йосеф. Затова Тората започва този абзац с думата еле. Тази дума трябва да постави предишните му проблеми в нова преспектива.
Друго значение на тези думи е обяснено в Сота 36, където научаваме, че Йосеф е трябвало да бъде баща на 12те колена, но той губи този шанс, когато се забърква с жената на Потифар, когато според мидраша, той успява да издържи на прелъстяването на тази жена, като еякулира своята смеенна течност през 10те си пръста, вместо по нормалния начин за подобно нещо. В резултат на това, той остава баща на две колена - Ефраим и Менаше. Това разбираме от грешно изписаното Толдот - поколение. Думата Еле също показва, че нещо ново ще се случи
Израел обичаше Йосеф - Тората ни казва това тук, за да ни даде обяснение за омразата на братята към техния по-малък брат - Йосеф. Причината стихът да започва с ве(И) пред Израел е да ни информира, че ако само разказването на клюки беше проблем, то братята биха се справили с това - те биха спорили с Йосиф и биха го убедили, че неговите подозрения са неоснователни. Този допълнителен елемент - показването на фаворитизиране е това, което отравя атмосферата между Йосиф и неговите братя. Освен, че Яков обича Йосеф повече от другите си синове взети заедно, той го показва и публично. Когато тази омраза на Йосиф става фактор в техните отношения, нищо не може да поправи ситуацията. Вече няма възможност братята да говорят мирно, да се опитват да се помирят с клюкаря, като виждат, че той е фаворит на баща им.
о(א) וישראל אהב את יוסף. מעת שקרא הקב"ה את שמו ישראל ינהגו הכתובים המנהג הזה לקרותו פעם יעקב ופעם ישראל, להורות כי מה שקראו ישראל מוסף על יעקב. וכן בסמוך ויאמר ישראל אל יוסף, ובתחלת הפרשה וישב יעקב, וכן בסוף הפרשה ויקרע יעקב שמלותיו. (ב) ועשה לו כתנת פסים. בגד מעולה היה, כענין שכתוב (שמות כ״ח:ד׳) וכתונת תשבץ, ועליו נתקנאו אחיו. ומזה דרשו רז"ל לעולם אל ישנה אדם את בנו בין הבנים. והכתונת הזה היה תחלת הסבות, ועליו נתגלגלו הדברים בשעבוד גופותם במצרים, וכן לאחר זמן עשרה הרוגי מלכות, כי כן הגוף כתונת הנפש. ולשון פסים אמרו במדרש על שם שהיתה גדולה ומכסה שתי פסות ידיו. ד"א פסים על שהטילו פייס ביניהם באיזו מיתה ימיתוהו בארבע מיתות ב"ד, שנאמר ויתנכלו אותו להמיתו. כיון שמכרוהו הטילו פייס ביניהם מי יוליך הכתונת לאביהם נפל הפייס על יהודה, זהו שאמר לו הכר נא, ולכך נאמר לו (בראשית ל״ח:כ״ה) הכר נא למי החותמת. וכשאמר לו הכתונת בנך פסקו חייו של יעקב, לכך פסקו חיי בניו מן העולם, זה ער ואונן שנאמר (ירמיהו ל״ב:י״ח) ומשלם עון אבות אל חיק בניהם אחריהם. ד"א פסים כנגד ד' צרות שאירעו לו. פוטיפר, סוחרים, ישמעאלים, מדינים. דבר אחר כתונת פסים, שמסר לו סוד כ"ב אותיות ע"כ. והכוונה בזה שהלבישו ידיעת החכמה בשם כ"ב אותיות כמו שלמד מפי שם ועבר, והבן זה.
И Израел обичаше Йосиф. Можем да видим, че Тората използва имената Яков и Израел взаимо-заменяеми. В първия стих го нарича Яков, а в стиха в края на историята, когато Яков съдира дрехите си, когато разбира, че Йосиф е жертва на страшен звяр - той пак е Яков. В останалите стихове е Израел. Това доказва, че името Израел, което Б-г му дава, не трябва да замени името, което е получил при раждане, а е просто негово допълнително име.
Той му направи раирана дреха - това е изключителна дреха. Тя напомня дрехите, които носи Първосвещеника. Братята завиждат на Йосеф заради тази дреха. Тази завист е предизвиквана от Яков, правейки тази дреха за Йосеф, което кара нашите мъдреци да запишат, че бащата трябва да внимава да не дискриминира между своите деца (Шабат 10а).
Това палто беше първата от няколко причини, които водят до трагедията, която Тората описва и чиито последствяи водят до поробването на телата на евреите в Египет. Това има последствия и до времето на римляните след разрушението на Втория Храм, когато десет от нашите най-важни мъдреци умират като мъченици в ръцете на римляните, чиито император опрадава това като наказание за отвличането, както описва Тората. Тй казва, че братята не са били наказани никога за това, че продават своя брат. Тялото се вижда като външна дреха на душат. Типа дреха, която човек носи се отнася до тялото отдолу, точно както тялото се отнася до душата отдолу.
Според Берешит Раба 84:6 израза Псим (мн.ч) се използва защото тези ресни са широки пасот ядай - две педи. Друго обяснение на думата псим - думата идва от пис - жребий. Братята теглят жребий сред тях за да решат с кой от четирите метода на смърт ще накажат Йосеф. Това се базира на думите - те планираха как да го убият. Друго обяснение - те теглят жребий кой да донесе новините за скъсаната дреха на бащата Яков. Жребият се пада на Йеуда и затова той казва на Яков - моля те разпознай дали това е палтото на твоя син. Този израз виждаме и при Тамар - снахата на Йеуда, която казва по отношение на символите, които той й е дал - Моля те разпознай на кого са тези неща. Когато Йеуда казва на Яков Разпознай дали това е палтото, животът на Яков приключва и тогава и животът на синовете на Йеуда - Ер и Онан приключват.
Друго възможно значение на думата - то напомня за четирите проблеми, които се спускат над Йосеф в резултат от това палто - буквите са акростих на Потифар, Сухрим, Ишмаелим, Мидианим. Всички те в един момент притежават и продават братята един на друг.
По-мистично значение на думата псим - Яков разкрива мистичното значение на псим. Яков разкрива мистичната връззка между 22 букви на азбуката на Йосеф. С други думи Яков обвива сина си с мъдростта, която се съдържа в 22те букви, които той вече е научил в йешивите в Шхем и Евер.
Син на своята стара възраст - понеже той беше мъдър негов син - всичко, което той научава в Шхем и Евер - той успява да го научи. Друго обяснение е, че той е приличал на него.
Псим е термин за използване на хубава вълна. Същият тип дрехи се използват в историята на Амнон и Тамар и можем да разберем, че това е хубав материал. В мидраша можем да видим, че Псим е акростих на всичките му проблеми: Потифар, търговците, ишмаелтяните и мидианците.
(א) וְעַל-כֵּן נִקְרָא יוֹסֵף, בְּחִינַת (בראשית ל׳:כ״ג) אָסַף אֱלֹקִים אֶת חֶרְפָּתִי שֶׁמְּאַסֵּף וּמְבַטֵּל כָּל הַחֶרְפּוֹת וּבוּשׁוֹת מִיִּשְֹרָאֵל, כִּי מַחֲזִירֵם בִּתְשׁוּבָה וּמְקָרְבָם לְהַשֵּׁם יִתְבָּרַךְ וְזֶה בְּחִינַת (שם) יוֹסֵף ה' לִי בֵּן שֶׁעַל שֵׁם זֶה נִקְרָא יוֹסֵף, הַיְנוּ שֶׁהַצַּדִּיק עוֹסֵק תָּמִיד לְהוֹסִיף וּלְקָרֵב נְפָשׁוֹת חֲדָשׁוֹת בְּכָל פַּעַם וּמְבַקֵּשׁ תָּמִיד מֵהַשֵּׁם יִתְבָּרַךְ עַל זֶה, בְּחִינַת יוֹסֵף ה' לִי בֶּן אַחֵר, שֶׁיּוֹסֵף ה' לוֹ בְּכָל פַּעַם תַּלְמִיד חָדָשׁ שֶׁנִּקְרָא בֵּן, כִּי כָּל הַמְלַמֵּד בֶּן חֲבֵרוֹ תּוֹרָה כְּאִלּוּ יְלָדוֹ (סנהדרין צט) וְהוּא מְחַפֵּשׂ וּמְבַקֵּשׁ תָּמִיד לְהוֹסִיף וּלְקָרֵב חֲדָשִׁים בִּבְחִינַת יוֹסֵף ה' לִי בֵּן אַחֵר וְעַל-כֵּן וְיִשְׁרָאֵל אָהַב אֶת יוֹסֵף מִכָּל בָּנָיו, כִּי בֵּן זְקוּנִים הוּא לוֹ שֶׁאָהַב אוֹתוֹ בִּשְׁבִיל זֶה מְאֹד, כִּי הוּא חָפֵץ בָּזֶה לְרַחֵם עַל הַכֹּל וְלַעֲשׂוֹת תַּחְבּוּלוֹת לְקָרֵב הַכֹּל וְזֶהוּ, "כִּי בֶּן זְקוּנִים הוּא לוֹ" זָקֵן זֶה בְּחִינַת רַחֲמִים גְּדוֹלִים מְאֹד" בְּחִינַת זָקֵן מָלֵא רַחֲמִים, בְּחִינַת תְּלֵיסַר ת"ד, שֶׁהֵם רַחֲמִים גְּדוֹלִים מְאֹד, הַיְנוּ שֶׁקִּבֵּל מִמֶּנּוּ כָּל הַשְּׁלֹשׁ עֶשְֹרֵה מִדּוֹת שֶׁל רַחֲמִים, שֶׁהֵם בְּחִינַת זָקֵן כַּנַּ"ל, שֶׁעַל-יְדֵי זֶה הוּא מְרַחֵם עַל הַכֹּל וּמְקָרֵב כֻּלָּם וְזֶהוּ שֶׁתִּרְגֵּם אֹנְקְלוֹס, כִּי בֶּן זְקוּנִים, כִּי בַּר חַכִּים הוּא לי', בַּר חַכִּים וַדַּאי, כִּי צְרִיכִין לָזֶה חָכְמָה גְּדוֹלָה חָכְמָה נִפְלָאָה חָכְמָה עֲמֻקָּה מְאֹד מְאֹד כְּדֵי שֶׁיּוּכַל לַעֲשׂוֹת כֵּלִים וְצִמְצוּמִים כָּאֵלֶּה שֶׁיּוּכַל לְקָרֵב נְפָשׁוֹת רְחוֹקוֹת כָּאֵלֶּה חוֹלִים כָּאֵלֶּה וּלְהַכְנִיס בָּהֶם הַשָֹּגוֹת אֱלֹקוּת וְכַנַּ"ל וְזֶה (שם), "וְעָשָֹה לוֹ כְּתֹנֶת פַּסִּים" שֶׁפֵּרוּשׁוֹ כְּלֵי מִילַת שֶׁיֵּשׁ בָּהּ גְּוָנִין יָפִים, בְּחִינַת כַּרְפַּס וּתְכֵלֶת, הַיְנוּ מֵחֲמַת שֶׁרָאָה שֶׁעוֹסֵק בָּהּ לְקָרֵב נְפָשׁוֹת רְחוֹקוֹת, עַל-כֵּן עָשָֹה לוֹ לְבוּשִׁים נִפְלָאִים שֶׁיֵּשׁ בָּם גְּוָנִין יָפִים וְנִפְלָאִים בְּחִינַת כְּתֹנֶת פַּסִּים, הַיְנוּ בְּחִינַת צִמְצוּמִים נִפְלָאִים, שֶׁהֵם בְּחִינַת כֵּלִים וּלְבוּשִׁים כְּדֵי שֶׁיּוּכַל לְהַמְשִׁיךְ עַל יָדָם הַשָֹּגַת אֱלֹקוּת אֲפִלּוּ לְהָרְחוֹקִים מְאֹד וְכַנַּ"ל, כִּי בְּחִינַת הַצִּמְצוּמִים הַנַּ"ל, שֶׁהֵם בְּחִינַת חָכְמָה תַּתָּאָה הַנַּ"ל, הֵם כְּלוּלִים מִכָּל הַגְּוָנִין, שֶׁהֵם כְּלַל כָּל הַכֵּלִים וְהַלְּבוּשִׁין שֶׁל הַקְּדֻשָּׁה שֶׁעַל יָדָם מַשִֹּיגִין אֱלֹקוּתוֹ יִתְבָּרַךְ, כְּמוֹ שֶׁכָּתוּב בַּזֹּהַר הַקָּדוֹשׁ כַּמָּה פְּעָמִים, דְּאִיהִי כְּלִילָא מִכָּל הַגְּוָנִין:
Затова той е наречен Йосеф - следвайки "Б-г отне моят срам", понеже Той ще събере и ще отмени всички срамове и грешки на еврейския народ. Той ще се завърне, съжалявайки и ще се приближи по-близко до Ашем. Това се вижда пак в Берешит: Нека Ашем ми даде още един син. Поради това той е наречен Йосеф, което значи, че цадикът винаги участва в това да събира и да довежда до Б-г нови души. Във всеки един момент. И той винаги иска от Ашем да му "Добави още един син". Ашем му дава нов ученик във всеки такъв момент, понеже той е наречен син, понеже който учи Тора на сина на свой приятел, все едно той го е родил (Санхедрин 99б). И човек непрекъснато търси и иска да събира нови и нови хора по-близко, за да може Ашем да "даде син".
Следователно: Израел обичаше Йосеф най-много от всичките си синове, понеже това е негов син на стара възраст и той го обича поради това. Той иска той да има възможността да събере братята си и да ги приближи до Б-г.
Това значи и син на стара възраст. Стара възраст се отнася до милосърдие, понеже старчеството се свързва с милосърдието. С други думи - той получил от Яков цялото милосърдие и с тях той трябва да се опита да приближи всички до Б -г.
Това разбира и Онкелос, който вместо дете на стара възраст, превежда като дете на мъдростта. Тоест Йосеф се нуждае от огромна мъдрост, за да създаде съдовете и методите, така че да приближи душите по-близо до Б-г, както вече описахме.
Затова и му създава туника с много цветове. Това значи, че това е дреха, която има прекрасни цветове във всички гами. С други думи, понеже той трябва да събере душите, които са далеч, затова и получава прекрасни дрехи с красиви цветове, което да кара всеки човек да иска да общува с него, дори и да е далеч.... Според Зоар дрехата е била във всички възможни цветове.
Това също е грешно решение. Ако той беше по-пораснал, щеше да запази този сън за себе си.
Братята му му завиждаха. Когато братята му чуват този втори сън, те сприт да обвиняват Йосеф, че иска да ги управлява - те се съгласяват, че едва ли Йосиф би искал да управлява над своя баща. Самият факт, че той има подобен сън, означава, че това е послание от Небесата. Те завиждат на Йосеф, че получава подобна комуникация.
Той го спаси... Това действие е оценено от Тората, понеже човек е свободно същество, което има праото на избор и възможност да убива хора, коти оне са виновни или не са осъдени - като разлика между хората и животните, които не убват хора, освен ако в техните очи те не заслужават смърт.
Това значи, че той ги спасява от лоши полседствия ако те изберат свободата да убиват. Така Реувен успява да неутрализира тяхната закана - да видим какво ще се случи със сънищата му.
Нека не го убиваме - Това, което той има предвид е да не го убиваме сами, а да причиним смъртта му просто. Когато той казва - нека не проливаме кръв, а да го хвърлим в ямата - това е аргумент за пред братята му. Той само се преструва, че иска смъртта на Йосеф, понеже не намира начин да спаси живота му и да го върне на баща му. Той е убеден в съзнанието си, че няма как звяр да посегне на Йосеф или на някой от братята. Той няма и да остави Йосеф дълго в ямата, за да не умре от глад. Доказателство за неговото намерение е, че Тората ни разказва, че той се връща в мята скоро след като братята са го продали, докато него го няма. Той е планирал да измъкне Йосеф от ямата.
Един човек го намира, докато е загубен в полето - тези три букви т е а е насоката, която ангел Гавриел дава на Йосеф като насока за трите изгнания на еврейския народ. т - 400 годините на изгнанието в Египет, е - 70 - годините на изгнание във Вавилон - а - 5 това е времето (пет епохи) до края на римското господство и идването на Месията. Този хидуш авторът приписва на баща си зихроно ливраха.
Този абзац е написан за да ни покаже отговорността и желанието на Йосеф да се съобрази с желанието на баща си. Той не използва факта, че братята не са вече в Шхем като извинение за да се отклони от мисията си и да се върне у дома, но продължава да търси докато в крайна сметка не ги намира. Той си спомня тази част от инструкциите на баща си - Донеси ми новини.
Това е Гавриел - Йосеф не казва на човека - познаваш ли братята ми и къде пасат стадата си. Вместо това той директно казва - Моля те, кажи ми къде са. Това показва, че това е ангел, а Йосеф го разпознава. Понеже Тората го нарича иш, това значи, че това е Гавриел. Ако не беше ангел, защот Тората би ни разказала цялата тази история. Какво значение има дали се е отклонил и изгубил. Защото това е ангел, изпратен от Ашем, за да го заведе при братята си, за да изпълни Неговото желание. Понеже Йосеф би обърнал гръб на Шхем и би се върнал у дома.