И Дина, дъщерята, която Лея роди на Яков излезе да посети дъщерите на земята. Шхем, син на Хамор, хивитът, който беше начело на страната я видя и я взе и легна с нея чрез сила. Бидейки привлечен силно от Дина, дъщерята на Яков и бидейки влюбен в девойката, той й говореше нежено. Така че Шхем каза на баща си Хамор: Дай ми това момиче за жена. Яков чу как те са обезчестили дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха на полето с добитъка, Яков замълча, докато те не се приберат у дома. Тогава бащата на Шхем дойде при Яков да говори с него. В същото време научавайки новината, синовете на Яков се върнаха от полето. Мъжете бяха притеснени и много гневни, защото той бе предизвикал гняв, като легна с дъщерята на Яков - нещо, което не трябва да се прави. И Хамор говори пред тях и каза: Сина ми Шхем копнее по вашата дъщеря. Моля ви да му я дадете за жена. Оженете се межуд нас - дайте ни дъщерите си и ние ще ви дадем нашите дъщери. Ще живеете между нас и земята ще бъде отворена пред вас. Заселете се, размърдайте се и придобийте земя. Тогава Шхем каза на баща й и братята й: Направи ми тази услуга и ще ви платя колкото ми кажете. Кажете ми цена за булката, колкото искате висока и ще я платя - само ми дайте девойката за жена. Синовете на Яков отговориха на Шхем и баща му Хамор, като говореха с гняв, понеже той беше осквернил сестра им Дина и му казаха: Ние не можем да направим това - да дадем сестра си на човек, който не е обрязан, защото това е срам измежду нас. Само при това условие ще се съгласим с теб, ти да станеш като нас и всичко твое мъжко да е обрязано. Тогава ще дадем дъщерите си на теб и ще вземем дъщерите ти за себе си и ще живеем сред вас и ще сме родственици. Но ако не ни слушате и не се обрежете, ще си вземем дъщерите и ще си тръгнем. Думите им зарадваха Хамор и сина на Хамор, Шхем. И младият не загуби време да изпълни това, защото искаше дъщерята на Яков. И той бе най-уважаван в дома на баща си и Хамор и сина му Шхем отидоха на площада на града си и казаха на съгражданите си: Тези хора са наши приятели нека се заселят в тази земя и да се движат в нея, понеже земята е достатъчно голяма и за тях - и ние ще вземем техните дъщери за себе си и ще им дадем нашите. Но само при условие, че мъжете се съгласят, за да живеят сред нас и да сме един род - всички мъже да бъдат обрязани като тях. Техният добитък и продукция - всичко тяхно ще е и наше, само ако се съгласим на тези условия, за да живеят сред нас. И всички, които преминаха през портите на града се вслушаха в Хамор и сина му Шхем и всички мъже, които минаха през портата - всички се обрязаха. На третия ден, когато бяха в болка, Шимон и Леви, двама от синовете на Яков и братя на Дина взеха мечовете си, влязоха в града без да ги спрат и заклаха всички мъже. Те наказаха с меча Хамор и сина му Шхем, взеха Дина от къщата на Шхем и си тръгнаха. Останалите синове на Яков влезнаха след клането и опустошиха града, понеже сестра им беше опустошена. Те взеха всички стада и групи магарета - всичко що беше в града и извън него, цялото им богатство, всичките им деца и всичките им жени и всичко що е в домовете им - те взеха като пляка. И Яков каза на Шимон и Леви - донесохте ми проблеми, като ме направихте нежелан сред жителите на страната - ханаитяните, перизитите - мъжете ми са малко, така че ако те се обединят и ни атакуват, аз и моя дом ще бъдат разрушени. Но те отговориха: Трябваше ли да оставим сестра ни да е третирана като уличница.
И беше на третия ден и те бяха в б олки - те бяха в болки и съжаляваха, че са се съгласили да се обрежат. Когато синовете на Яков чуват това и те чуват, че Хамор и Шхем същото променят условията, на които са се съгласиси с тях - т.е. никой да не напуска града преди да е обрязан и представяйки цялото нещо като увеличение на почитта към народа на Шхем, вместо като отговор на ултиматума на синовете на Яаков, освен това и фактът, че те са считали, че стадата и добитъка на семейството на Яков ще са техни - затова решават да нападнат жителите на града. Причината да чакат до третия ден е защото толкова време отнема на хората в Шхем да приключат процеса на обрязване на всички мъже и момчета. На този ден всички, които са били обрязани на първия ден все още имат болки и са относително слаби. Затова и Тората казва - те дойдоха без съпротива в града, без да се притесняват. Така го превежда Онкелос.
Друго разбиране: Шимон и Леви влизат в града, докато хората си седят и си мислят, че са защитени.
Те убили всички мъже - те са виновни като неевреи, защото имат заповед да създадат съд във всеки град и когато става ясно, че Шхем е изнасилил Дина и я е отвлякъл и не иска да я освободи - той е трябвало да бъде изправен пред съд.
Те убили всеки един от мъжете - защо са убили хора, които не са извършили грях? Защо първо не са убили наистина виновните? Напр. Шхем?
Всъщност синовете на Яков не са имали намерение да убият никого освен виновниците, но всички жители направили човешка бариера да защитят своите цар и принц. В резултат на това синовете на Яков били принудени да убият всички хора в града, поради възможността да убиеш преследващ, някой който защитава живота на отмъстителя. Когато Тората казва, че те са убили всички мъже, това значи, че те са успели да убият Хамор и сина му чак след като са избили всички други мъже. Ако не го бяха направили, те нямаше да могат да екзекутират виновника.
Друга причина за убийството на всички, е че всички те са съучастнииц в престъплението Дина да е пленник след изнасилването. Това е сходно с отвличане. Според ноахидните закони наказанието за отвличане е смърт. Неевреите не получават смъртно наказание, ако спят с неженена жена.
Можем да видим, че Тората или братята описват всички хора като "осквернили нашата сестра" (34:26). Това показва, че всички те носят равна отговорност и вина за отвличането. Причината Тората да не говори за тези хора като отвлекли сестра им, е че основният грях, който те извършват е тип кражба, която не може да се възстанови (ако отвлечеш девица и върнеш жена, която е била осквернена чрез сексуален акт извън брака - това не е правилно възстановяване. Тората показва това - казвайки те оскверниха - че ако грехът не е бил такъв, който не може да се поправи, те не биха избили всички мъже. Със сигурност е вярно, че хората в Шхме не са единствените виновни за този грях и ноахидите, които извършват кражба също са виновни за смъртно наказанеи, братята не би следвало да бъдат екзекутори във всяка ситуация. Те нямат тази сила. Самият Яков признава това, когато обвинява Шимон и Леви като "разтревожили го", поради фактът, че семейството му е относително малко на брой.
Друга причина защо Тората говори за тези, които оскверниха е, за да защити братята, които отнемат имотите на жителите на Шхем. Техните имоти служат като компенсация за унижението, което Дина е получила от тези хора. Големината на тази компенсация се определя спрямо относителния статут на жертвата, както и на извършителя на деянието. В този случай и Шхем, и Дина са от важен статут, така че компенсацията трябва да е изключително висока. Всичките притежания на хората в града може би няма да са достатъчни да дадат компенсация за срама, който Дина е преживяла. Тя е човек, който е уникален в целия свят. Когато споменах по-рано, че грешник, който си признае греха, е освободен от финансови глоби, това не се отнася до пари, които се плащат като компенсация за посрамване.
В своите Хилхот Мелахим РамбаМ обяснява, че причината жителите на Шхем да са виновни за смърт е, че те не са успели да създадат съдебна система, която да се занимава с грабежа на Шхем. Откъде РамбаМ е стигнал до извода, че обикновените хора трябва да съдят своя цар или коронован принц? Не е ли истина дори сред израелтяните, че човек не може да свидетелства срещу царя и човек не може да го съди (като съдия). Затова и по-скоро можем да разберем, че вината на хората в Шхем, е, че те са активни участници в престъплението. Те може би дори са посъветвали Шхем как по-добре да изнасили Дина. РамбаН отхвърля тезата на РамбаМ като казва, че ноахидите нямат нужда от постоянна съдебна система, а от възможност за решения при спорове. Той казва, че смъртта на хората от Шхем е основно заради идолопоклоничество, за което те са виновни от дълго време. Неговите думи имат нужда от доказателства и не обясняват защо братята ограбват града.
Двама от синовете на Яков - това са неговите синове - на Яков - на умен и мъдър човек, но те действат като всеки един друг човек на име Шимон и Леви, които не са му синове - понеже те не се посътветват с него.
Братята на Дина - понеже те рискуват своите животи за нея - те са обозначени като нейни братя.
Със сигурност - понеже те - мъжете от Шхем са болни. Друг вариант - защото разчитат на доблестта на стария човек - на Яков.
Яков каза: Яков е смятал, че те ще спасят Дина с тяхната акция и може би ще убият и Шхем, но не и че ще изколят целия град.
Те казаха - Трябваше ли да ги оставим да я третират като уличница? Ние трябва да разберем как този отговор се отнася до притесненията на Яков за оцеляването на неговото семейство във възможен сблъсък с еморийците в региона. Все пак еврейското право казва, че ако предаването на определен човек е изискване на врага, за да се спасят останалите животни, то този човек трябва да бъде предаден, за да се спасят другите хора, с които е този човек. Няма изискване всички хора да стават мъченици, дори ако алтернативата е извършване на сериозно престъпление като кръвосмешение или сексуално посегателство. Виждайки че това се прави преди да се извърши грях, колко повече би могло да се направи след като той е извършен и не може да се върне.
Може би братята искат да успокоят страховете на своя баща като му кажат, че сблъсък с еморитите би бил наистина опасен, само ако те бяха избили хората в Шхем без ясна причина. При тези обстоятелства, когато отвличане и изнасилване се е случило, те не мислят, че другите еморити ще обърнат внимание. Легално обаче Шхем не е виновен за прелюбодеяние, понеже Дина по това време е свободна. Категориите на забранени сексуални актове за неевреи са само хомосексуализъм, прелюбодеяние, акт с животни и акт със сестрата на майката.
Възможно е братята да считат своите действия като предупреждение към еморитите да не си позволяват неща към тяхното семейство. Виждайки какво се случва като се посегне на семейството на Яков, еморитите ще запомнят това и какви са последствията и ще внимават в бъдеще.
Шхем
Нашите дъщери питат: Дали наистина Шхем се е влюбил в Дина от пръв поглед? Той не изглежда като такъв тип човек!
Дина отговаря: Прави сте. Ако прочетете историята внимателно, ще видите правилното стечение на събитията: Шхем, син на Хамор (това значи магаре и тук има игра на думи със задник) първо ме видя, после ме взе, после легна с мен насила.
Чак след тези събития той се почувства Силно привлечен към мен и Влюбен в девойката. И след това чак той говореше нежно на девойката и каза на своя баща - Вземи ми това момиче за жена.
Нашите майки коментират: Колко ясно Тората разбира естеството на изнасилването. Както сме разбрали в нашето време сексуалното посегателство е акт на насилие, а не на желание. Шхем не е воден от животински инстинкт, а от човешка агресия и апетит, от страст да притежава, а не да се съвокуплява. Това е първо страст на окото, а после на сърцето.
Въпросът за навлизането в публичното пространство и за излагането пред другите е толкова стар, колкото и историята на Дина. И днес ние се занимаваме с него, особено когато говорим за баланса между отвореност и приемане срещу предпазване и защита. И е ясно, че ние не можем да имаме една вярна пътека за всеки и човек не може да предложи нещо повече от една основа - да се изгради, като необходимо условие - солидна защита от това какво се случва когато човек излезе от своя балон и види целия свят около себе си. И тук виждаме, че колкото и голяма да е защитата, тя не може да защити от всеки възможен случай - излизането може да доведе до проблем, но и скриването в кутия - не може да гарантира какви ще са последствията.
Човек трябва да търси постоянно движение на разкриване и търсене, на преживяване и учене и чрез снижаване човек може да открие своята пътека.
Епизодът на посегателството на Дина от Шхем е един от най-притеснителните пасажи в Тората. Най-притеснителна е реакцията на двамата бащи - Яков и Хамор. Реакцията на първия е изцяло пасивна - той като че ли не се интересува от събитията, докато вторият е така спокоен и умерен, че чак ни плаши - как така баща не е ужасен от това, че синът му е изнасилил. До такава сметка Хамор е пресметлив, че успява да уреди договор, базирайки се на любовта на сина си. Нещо повече как хората на Хамор не очакват, че семейството на Дина може би ще реши да си отмъсти за извършеното.
Отговорът е прост и шокиращ - според чистото значение на стиха - както отбелязва рав Папа - Йома 77б, Дина не е изнасилена. Тя излиза за да види момичетата от земята и ние знаем какво те искат да видят - момчетата от земята. Нещо повече - изразите за използване на сила - хазака или тефиса, които виждаме във всеки случай на изнасилване в Писанието (Бамидбар 5:13, Дварим 22:25, 27, Шмуел 2 13:14), който казва, че действието на акта е против волята на жената - тук липсва. Терминът инуи - който има тук, не показва използвана сила, а всякакъв вид грешно използване на тялото - самонараняване, нежелано или желано, както когато се описва постенето (Ваикра 23:32), робството (15:13) или дори прелюбодеяние (Дварим 22:24). Нещо повече от психолгическа гледна точка обикновено изнасилването води до отврат на изнасилващия в жертвата си - както виждаме когато Амнон, който гони доведената си сестра Тамар на улицата (Шмуел 2 13:15-19) и затова и изнасилвачът е принуден да се ожени и да не може да се разведе с жертвата си, освен ако тя не пожелае (Дварим 22:29). По отношение на Шхем напротив - неговата душа се приближила до Дина и той ибчаше момието и говореше на сърцето ѝ.
Имайки предвид това можем да видим трите различни гледни точки за това, което се случва на Дина. Изнасилване е обективно престъпление, прелъстяването - не е. То е повод за интерпретация и тук имаме три такива - на Яков (дъщеря ми беше посрамена), на синовете му (Яков е осквернен) и на Хамор (Шхем, моя син жадува по дъщеря ти).
Нека да разгледаме тези три гледни точки: В главата на Яков дъщеря му е обезчестена - неговото момиченце, което не е свикнало на вниманието на мъже, с които няма роднинска връзка, е било привлечено от местен принц, младеж, който сигурно е спал с половината момичета в града. Може би тя вярва, че е влюбена в него. Той е ядосан, но остава мълчалив. Какво може да каже. Той не иска да остави дъщеря си в ръцете на този младеж, но и не може да я принуди да го изостави.
За синовете на Яков, братята на Дина - това е класическо изнасилване с отвличане. Понеже е извършено оскверняване - те решават да действат с хитрост и да убедят хората да се обрежат. Шимон и Леви най-крайните избиват всички, а другите помагат в грабежа.
Хамор от трета страна вижда това като младежка любов. Очевидно той е сериозен, виждайки и икономически преспективи за своя град. Всъщност може би те смятат, че Яков и неговите синове ще се асимилират сред хората в Шхем. Те не подозират нищо, понеже не виждат нищо лошо в цялата ситуация.
For Yaakov’s sons, Dina’s brothers, it is a clear-cut case of rape - statutory rape, perhaps, but the legal difference is slight. “For an abomination had been committed in Yisrael, to sleep with a daughter of Yaakov - such cannot be done!” They all decide to act with guile, convincing the townspeople to circumcise themselves. Shimon and Levi, the zealots, alone murder every male, but everyone helps in the plunder (v. 25-28).
Chamor, on the other hand, sees it as a case of young love. Apparently, he is serious, seeing a full socioeconomic assimilation in his town’s future. Indeed, his townsmen see circumcision as a prerequisite for the assimilation of Yisrael amid the Chivi. They suspect nothing, since they see nothing wrong with the whole situation.