Яков и Есав са прототипи на два типа души, всяка с различна роля за изпълнение на Б-жествения промисъл в Сътворението. РамбаМ нарича тези два душевни типа - Идеалния праведник и Този, който надделява над стремежите си. Раби Шнеур Залман ги нарича Цадик и Бейони. Човечеството е разделено на тези два типа, казва раби Шнеур Залман в своята Таня, понеже това са два различна вида величие за Б-г. Първата се генерира от доброто, което се постига от идеално праведните. Но Б-г намира и радост в победата над злото, което най-силно стои в сърцето, въпреки усилията на обикновените хора.
Така раби Шнеур Залман обясянва момента в Талмуда, който цитира Йов като плачещ към Б-г - Господарю на Вселената. Ти си създал праведни хора и Ти си създал зли хора. Злото и праведното в човека не е предопределено, по думите на РамбаМ свободният избор е фундаментален принцип и основа на Тората и нейните заповеди. Без нея какво би било мястото на Тората. И на база на какво Б-г би могъл да наказва грешните и поощрява добрите. Йов е прав - Б-г създава праведни и зли хора до степен, че има души, които цял живот ще се борят с негативни черти или ще развиват доброто в себе си, така че накрая постигайки това да донесат радост на Б-г.
Яков напусна Беершева и се отправи към Харан. Той стигна до определено място и остана там за нощта, понеже слънцето беше залязло. Той взе един от камъните на това място и го постави под главата си и легна на това място. Той имаше сън - стълба се постави на земята, а върхът ѝ беше в небесата и ангели на Б-г се качваха и слизаха по нея. И Б-г седеше над него и Той му каза: Аз съм Б-г, Г-д на твоя баща Авраам и Г-д на Ицхак, земята на която лежиш, аз ще ти я дам - на теб и твоето потомство. Твоите потомци ще бъдат като прахта по земята и ще се разпростираш от запад на изток и от север на юг. Всички семейства на земята да са благословени заради теб и твоето потомство. Помни, Аз съм с теб. Аз ще те защитя където и да идеш и ще те върна обратно в тази земя. Няма да оставя докато не довърша, това, което съм Ти обещал. Яков се събуди от този сън и каза: Със сигурност Б-г присъства на това място, а аз не знаех. Разтърсен, той каза: Колко прекрасно е това място. Това не е нищо друго освен дом на Б-г и порта към Небесата. Рано сутринта, Яков взе камъка, който беше под главата му и го постави като основа и го поля с масло. Той нарече това място Бетел, но преди това името на града беше Луз. Яков направи клетва тогава, казвайки: Ако Б-г остане с мен, ако Той ме защити по време на това пътуване и ме защити и ми даде хляб да ям и дрехи да облека и ако ме върне в безопасност в дома на баща си - Б-г ще е моя Г-д. И този камък, който слагам като основа да бъде жителство на Б-г и на всичко, което Той ми дава, ще оставя десятък за него.
Той прекара нощта там - той беше принуден да го направи от обстоятелствата около него, понеже слънцето залязваше. Рав Йеуда (Песахим 2) казва, че човек трябва да тръгва на пътуване във вторник, в деня, в който Тората казва два пъти, че Б-г е видял, че това, което е сътворил е "добро". Ако слънцето не беше залязло неочаквано, Яков би продължил да върви, за да увеличи разликата между него и Есав.
Той взе от камъните, които лежаха наоколо на това място (за да положи главата си). Според традицията тези камъни били част от олтара, на който баща му Ицхак бил завързан за Акедата. Според Раши през нощта тези камъни се обединили, така че като се събудил той бил само един камък. Имаме традиция, че значението на този феномен е, че децата на Яков са противопоставени на тези на неговия баща и дядо - които остават верни са религиозните традиции на своя баща. Някои коментатори - Рашбам казват, че Яков е взел един камък и затова Тората веднага казва - и той се събуди и постави камъкът, който бе поставил над главата си.
Той постави на това място - Тората набляга на това, че той е нямал нормални условия за добър сън - завивки, възглавница и чаршафи, за да покрие своето тяло, макар да е бил близко до град, където е можел да вземе подобно нещо. Затова Тората ни информира за името на града, който е бил Луз, когато е основан. Той не е искал да му е трудно, а да стане рано, за да продължи своя път, това е негов избор. Имаме доказателство за това, когато Тората продължава след като говори за неговия сън, с думите - Яков стана рано сутринта. Ако беше останал в странноприемница в града, той не би могъл да напусне рано, защото портите на града не биха били отворени. Друго обяснение - причината той да остане навън от града през нощта е, че не е знаел къде е входът на града, понеже знаем от Съдии 1:24, където се пише за Луз - Покажете ни къде е входът на града.
Друга причина защо просто се нарича "мястото" е защото това е мястото на света. Това е защото тук е камъкът-основа- център от който светът е създаден и и до днес светът се поддържа от това място - понеже там е Б-жието изобилие и оттам се излива над света. Яков усеща, че това ще е мястото на Свещения Храм, когато вижда, че слънцето залязва преди определеното му време, понеже това свято място замъглява сферата на слънцето и не изисква слънцето за светлина. Напротив слънцето има нужда от това място, както ни учат мъдреците. Раби Авин казвал, че ако искаме човек да направи прозорци, той ги прави широки отвътре и тесни отвън, за да привлича светлината отвън. Но прозорците в Храма са били широки отвън и тесни вътре - защо - защото светлината е излизала от Храма и е осветявала целия свят. Както е казано в Езекиел: Както Трона на Славата се издигаше от началото, така и мястото на нашето Светилище. Това е доказателство, че слънцето не е осветявало Храма и следователно светлината на слънцето се е заглушавала като е идвала на това свято място... Понеже Б-г е излъчвал специална светлина, както когато се е появил при Яков като визия.
Качващи се и слизащи. Те първо се качват и после слизат - след това оставят на земята. Те се държат като човешки същества, които се катерят по стълба в къщи, за да стигнат до покрива и след това слизат обратно. Това води Яков до разбирането, че земята е предназначена за Б-жи дом на земята. Той разбира, че от началото на света, това е било дом на ангелите на земята. Ангелите, слугите на Б-г, трябва да живеят в дома на Б-г. Ако Б-г си направи дом на земята, те също трябва да се качат до небесата, за да съпроводят своя Г-дар до неговия втори дом. Ако тези ангели е трябвало да останат за кратко на земята, Тората щеще да ги опише като слизащи и качващи се. Ерусалимския Таргум разбира функцията на тези ангели, като съпровождащи Яков от там където е до там където отива. Причината те да се качват, е за да предадат съобщения на другите ангели в небесните сфери - които те са получили на земята. Те казват, че има човек като Яков - толкова значим на земята. Те го познават директно, защото неговият образ е бил изгравиран на базата на трона на Б-г.
Природата на стълбата - сулам е като символ - семел или като обяснение на гематрията на Синай.
И Раби Шломо АСефарди казва, че стълбата намеква за най-висшата душа и Б-жиите ангели наблягат на мъдрите мисли.
Раби Йошуа казвал, че причината за стълбата е, че неговата молитва се качва и неговото спасение от небесата слиза долу. Тези обяснения не са спрямо пророчествата на Захария, Амос и Йеремия.
Причината за стълбата тук е като метафора, че нищо не е скрито от Б-г. Земните неща се държат на Небесата, все едно има стълба между тях, по която ангелите докладват за нещата, които виждат на земята. Също така е казано, че ангелите се спускат, за да изпълнят Б-жиите задачи, като цар и неговите слуги.
Качващи се и слизащи - първо се казва качващи се, а после слизащи. Тези ангели, които го съпровождат в земята на Израел, не могат да напуснат Земята - те се качват на небесата, а ангелите, които могат да напуснат, слизат, за да продължат с него.
Елън Франкел
Обяснението на равина: според нашите мъдреци сулам, стълбата на Яков (която се преврежда и като стълбище, рампа) е стълба директно от олтара на Храма лъм Б-г. Но според други това е планината Синай, понеже числовата стойност на Сулам - е Синай. А трети казват, че стълбата представят еврейската история с нейните възходи и падения и още ни се казва, че стълбицата представя индивидуалната история и живот: Всевишният седи и създава стълбици, като вдига и сваля всеки човек.
Естер Скритата се намесва: Трябва да помним, че стълбиците не само водят от земята към небето, но и от небето към земята. Когато се протягаме, за да се хванем на най-долното стъпало на небесната стълбица, Б-г я сваля, така че да хване нашата протегната ръка. И когато не можем да хванем дори най-ниската стълбичка, Тя, която Живее Отвътре слиза и ни среща където сме.
Нашите баби предлагат: в продължение на векове еврейските жени в Източна Европа пекат стълбици в техните хали за специални случаи - за ястията преди Йом Кипур, така че молитвите ни за прошка да се качат до Небесата и за Шавуот - да си спомним как Моше се качва чак на Синай да получи Тората.
(יב) ויחלום והנה סולם כו' (בראשית כח, יב). דהאדם בתחילת עבודתו מתלהב לבו בקרבו בחושבו שעל ידו מתנהגים כל העולמות העליונים ובזה לבו הולך וחזק בעבודתו, ואחר כך כשכבר חזק בעבודתו אז אין חושב כלל רק להשם יתברך והשם יתברך יתענג בו שהוא יהא מרכבה לשכינה. זהו ויחלום, לשון חוזק כמו ותחלימני ותחייני (ישעיה לח, טז) דהיינו שיתחזק עבודת ה' בלבו שהוא חזק בעבודתו, דהיינו בעת התחלתו בעבודתו שצריך חיזוק החיזוק הוא על ידי זה. והנה סולם מוצב ארצה, שהוא מוצב ארצה אדם בעולם הזה. וראשו מגיע השמימה, בעבודתו מגיע למעלה. והנה מלאכי אלהים עולים ויורדים בו, שמלאכי מעלה מתעלים על ידו זהו בו, על ידי האדם. ולהיפך חס ושלום גורם ירידה כמאמר חכמינו ז"ל משחרב בית המקדש נתמעטה פמליא של מעלה כביכול. אמנם אחר כך שכבר חזק בעבודתו אז חושב והנה ה' נצב עליו, הוא על ידי עבודתו שיהא מרכבה לשכינה והבן:
И той имаше сън, в който имаше стълба - когато своят човек започва своята кариера (в служба на Б-г), той е изключително ентусиазиран и вярва, че чрез своята служба той духовно ще повдигне не само тези, които заобикаля на земята, но дори и тези в небесните региони. Този ентусиазъм му помага да увеличи своите усилия на служба на Твореца. Когато той усети, че неговата служба на Б-г е цел на неговото съществуване, той прави Б-г фокусът на цялото си мислене и Б-г от своя страна е изключително доволен от това. В крайна сметка, ако той продължи, той ще се превърне в достоен да бъде един от теглещите меркава - каляската на Б-г. Думата сънува е сходна с дума в Исая - ти ме възстанови към здраве и възкръсна ме - което означава да се почустваш подсилен. В молитвата на цар Хискияу записана в книгата на Исая се казва, че Царят излиза от своята болест подсилен като слуга на Б-г. Той се нуждае от сила, понеже е бил пред смърт. Яков в този момент от живота си също има нужда от подсилване и затова е тази дума, която е значи, че той осъзнава, че усеща силата в началото на кариерата си като слуга на Б-г и като патриарх на еврейския народ.
(יג) והנה ה' נצב עליו גו'. אני ה' אלהי אברהם אביך ואלהי יצחק כו'(בראשית כח, יג). ומקשה בעל הטורים למה גבי יצחק לא כתיב אביך. ונראה לי בסייעתא דשמיא, דהנה אברהם הלך מארץ ישראל לחוץ לארץ למצרים מה שאין כן ביצחק אמרו רבותינו (בראשית רבה סד) שלא היה רשאי לצאת לחוץ לארץ לכן ליעקב שהותר לו גם כן ללכת מארץ ישראל לחוץ לארץ נאמר אלהי אברהם אביך, ולא כתיב אביך גבי יצחק להורות על הטעם הנזכר לעיל מצד שבבחינות היתר זה אברהם הוא אביך, כי יש לו השתוות עמו בהיתר זה מה שאין כן גבי יצחק והבן:
И в неговия сън имаше стълба, която се издигаше от земята - визията представя човек, който макар да стои на земята се фокусира над небесата. Човешкото разбиране за божествените региони и какво означават се базира на нашата служба на Б-г. Битие 28:12 казва - и ето ангели на Б-г се качваха и слизаха. Визията показва факта, че действията на човек влияят на движението на тези ангели или към небесата или към земята. Ако човек (ДА НЕ ДАВА Б-Г) вместо да служи на своя Творец, прави обратното, той има и негативно влияние над ангелите в небесните сфери, като ги кара да се спускат духовно. Това е описано в Песикта Рабати 21:8, където ни е казано, че след разрушението на Храма, Б-г намалява броя на ангелите, които Го съпровождат. Но тук Яков е признат за слуга на Б-г и получава допълнителна визия на Б-г, който стои на своята меркава - колесница.