Бъдещето на Тиша Бе Ав
(יט) כֹּֽה־אָמַ֞ר ה' צְבָא֗וֹת צ֣וֹם הָרְבִיעִ֡י וְצ֣וֹם הַחֲמִישִׁי֩ וְצ֨וֹם הַשְּׁבִיעִ֜י וְצ֣וֹם הָעֲשִׂירִ֗י יִהְיֶ֤ה לְבֵית־יְהוּדָה֙ לְשָׂשׂ֣וֹן וּלְשִׂמְחָ֔ה וּֽלְמֹעֲדִ֖ים טוֹבִ֑ים וְהָאֱמֶ֥ת וְהַשָּׁל֖וֹם אֱהָֽבוּ׃ (פ)

(19) Така каза Б-г : Постът в четвъртия месец и постът в петия и постът в седмия и постът в десетия - в дома на Йеуда да бъде радост и щастие и щастливи дни и да има любов, истина и мир.

(ו) חמשה דברים ארעו את אבותינו...בתשעה באב: נגזר על אבותינו שלא יכנסו לארץ, וחרב הבית בראשונה ובשניה, ונלכדה ביתר, ונחרשה העיר. משנכנס אב ממעטין בשמחה.

(6) Пет неща са се случили на нашите предци... на 9 ав: тогава е отредено на нашите предци, че не могат да влезнат в земята на Израел, Първият и Вторият Храм са разрушени, Бейтар е превзет, град Ерусалим е разоран. Затова от началото на ав намаляваме радостта.

(ד) דַּרְכֵ֨י צִיּ֜וֹן אֲבֵל֗וֹת מִבְּלִי֙ בָּאֵ֣י מוֹעֵ֔ד כָּל־שְׁעָרֶ֙יהָ֙ שֽׁוֹמֵמִ֔ין כֹּהֲנֶ֖יהָ נֶאֱנָחִ֑ים בְּתוּלֹתֶ֥יהָ נּוּג֖וֹת וְהִ֥יא מַר־לָֽהּ׃ (ס)

(4) Пътищата към Цион са тъжни, защото никой вече не идва в определеното време, портите са изоставени, свещениците тъжни, девойките плачат, тежко страдайки.

רשב"ג אומר כל האוכל ושותה בט' באב כאילו אוכל ושותה ביוה"כ ר"ע אומר כל העושה מלאכה בתשעה באב אינו רואה סימן ברכה לעולם וחכ"א כל העושה מלאכה בט' באב ואינו מתאבל על ירושלים אינו רואה בשמחתה שנא' (ישעיהו סו, י) שמחו את ירושלם וגילו בה כל אוהביה שישו אתה משוש כל המתאבלים עליה מכאן אמרו כל המתאבל על ירושלים זוכה ורואה בשמחתה ושאינו מתאבל על ירושלים אינו רואה בשמחתה

Раби Шимон бен Гамлиел казвал: Всеки, който яде и пие на 9 ав е все едно яде и пие на Йом Кипур. Раби Акива казвал: Всеки, който работи на 9 ав, няма да види благословия в своето дело. И мъдреците добавят: всеки, който работи на 9 ав и не тъжи по Ерусалим, няма да има дял от радостта на града, няма да се радва с нея и да я обича. Радвай се с нея и тъжи с нея. Ерусалим носи радост и всеки, който не тъжи с нея, няма да споделя нейната радост.

כיון שהגיעו להר הבית ראו שועל שיצא מבית קדשי הקדשים. התחילו הן בוכין ור"ע מצחק. אמרו לו מפני מה אתה מצחק? אמר להם מפני מה אתם בוכים?אמרו לו מקום שכתוב בו (במדבר א, נא) והזר הקרב יומת ועכשיו שועלים הלכו בו ולא נבכה? אמר להן לכך אני מצחק דכתיב (ישעיהו ח, ב) ואעידה לי עדים נאמנים את אוריה הכהן ואת זכריה בן יברכיהו... באוריה כתיב (מיכה ג, יב) לכן בגללכם ציון שדה תחרש [וגו']. בזכריה כתיב (זכריה ח, ד) עוד ישבו זקנים וזקנות ברחובות ירושלם. עד שלא נתקיימה נבואתו של אוריה הייתי מתיירא שלא תתקיים נבואתו של זכריה. עכשיו שנתקיימה נבואתו של אוריה בידוע שנבואתו של זכריה מתקיימת בלשון הזה. אמרו לו עקיבא ניחמתנו עקיבא ניחמתנו:

Още веднъж те стигнаха до Ерусалим и точно като се качиха на наблюдателния хълм (Скопус) и видяха как една лисица излиза от Светая Светих. Те почнаха да плачат, а раби Акива се засмя. И те го попитаха: Защо си щастлив. А той отвърна - а вие защо плачете? Те отвърнаха: За това място е казано - И когато всички хора бъдат убити, Домът ще бъде насселен от лисици - защо да не плачем тогава. А той отвърна; Аз пък се радвам, защото е казано: И аз ще взема за свидетели Юрая свещеникът и Захария син на Йебрехия, а за Юрая е казано - заради теб Цион ще бъде разоран, а за Зехария е казано - Така каза Б-г И ето старите мъже и жени ще видят отново изпълването на Ерусалим. Аз виждам пророчеството на Юрая и ще видя и пророчеството за Зехария. А те отвърнали: Акива, ти ни успокои. Акива, ти ни успокои.

דאמר רב חנא בר ביזנא אמר ר"ש חסידא מאי דכתיב (זכריה ח, יט) כה אמר ה' צבאות צום הרביעי וצום החמישי וצום השביעי וצום העשירי יהיה לבית יהודה לששון ולשמחה קרי להו צום וקרי להו ששון ושמחה בזמן שיש שלום יהיו לששון ולשמחה אין שלום צום אמר רב פפא הכי קאמר בזמן שיש שלום יהיו לששון ולשמחה יש גזרת המלכות צום אין גזרת המלכות ואין שלום רצו מתענין רצו אין מתענין אי הכי ט"ב נמי אמר רב פפא שאני ט' באב הואיל והוכפלו בו צרות דאמר מר בט' באב חרב הבית בראשונה ובשניה ונלכדה ביתר ונחרשה העיר

Рав Хана бар Бизна каза: Какво е значението на: На поста на четвъртия месец... да се радва дома на Йеуда. Пророците искат теия дни да са дни на пости и на радост - защото, когато има мир, ще има радост, когато има преследване ще има пост.

אמר רב לא אברי עלמא אלא לדוד. ושמואל אמר למשה. ורבי יוחנן אמר למשיח. מה שמו? דבי רבי שילא אמרי שילה שמו, שנאמר (בראשית מט, י) עד כי יבא שילה. דבי רבי ינאי אמרי ינון שמו, שנאמר (תהלים עב, יז) יהי שמו לעולם לפני שמש ינון שמו. דבי רבי חנינה אמר חנינה שמו, שנאמר (ירמיהו טז, יג) אשר לא אתן לכם חנינה. ויש אומרים מנחם בן חזקיה שמו, שנאמר (איכה א, טז) כי רחק ממני מנחם משיב נפשי.

Раб казвал: Светът е създаден в името на цар Давид. Шмуел казвал: В името на Моше, раби Йоханан казвал: В името на месията. А кое е името на Месията? Раби Шила казвал: Името му е Шилох, понеже е казано - когато Шилох дойде. Раби Янай казвал: Името му е Инон (Янон) - понеже е казано, че името му ще е завинаги. Раби Ханания казвал: Името му е Ханания, защото ще ни даде Ханаан. А други казват, че е Менахем - понеже значи успокоител.

והדא מסייע להדא דרבי יודן בשם כרבי איבו: עובדא הוה בחד בר נש דהוה קא רדי געת חדא תורתיה, עבר עלוי חד ערבי, אמר ליה: מה את? אמר ליה: יהודאי אנא. אמר ליה: שרי תורך ושרי פדנך, אמר ליה: למה? אמר ליה: דבית מקדשון דיהודאי חרב. אמר ליה: מנא ידת? אמר ליה: ידעת מן געייתא דתורך, עד דהוה עסיק עמיה, געת זימנא אחריתי. אמר ליה: אסר תורך אסר פדנך, אית יליד פריקהון דיהודאי. אמר ליה: ומה שמיה? אמר לו: מנחם שמיה.

...אמר רבי אבון: למה לי ללמד מן ערבה', ולא מקרא מלא הוא: דכתיב: (ישעיה י) והלבנון באדיר יפול. וכתיב בתריה: (שם יא) ויצא חוטר מגזע ישי, ונצר משרשיו יפרה.

Тази история се случила на раби Юдан. Един човек орал своята нива, когато волът му клекнал. Минал арабин и му казал - Какъв си ти? Той отвърнал - аз съм евреин. А арабинът казал - отвържи вола си и спри да ореш в знак на тъга. Защо - попитал човекът. Заради разрушението на Храма - казал арабинът. От къде знаеш това - попитал евреинът. Знам, защото волът ти клекна. Докато говорели волът отново клекнал. Арабинът казал - вържи отново вола си и продължи да работиш. Защо - попитал евреинът - Защото Менахем е пристигнал да те успокои, казал арабинът.

"The Nature of Tisha B'av" by Rabbi Maury Grebenau

Няма съмнение, че Тиша Бе Ав е свързан с отчаяние. Все пак не вярвам, че това е определящия фактор да не казваме молитва за опрощение на този ден, понеже отговорът на евреите към каквото и да е - не е в отчаянието и безнадеждността. Интересно е да се каже, че не казваме Таханун - молитва за опрощение и вечерта на Тиша Бе Ав. Ако причината е, че искаме да се дистанцираме от Всевипния, тогава е трудно да разберем защо не казваме вечерта преди това. Шулхан Арух ни обяснява. Тиша Бе Ав е наречен моед в книга Плач Еремиев. Въпреки че буквалното значение е време, с моед ние обозначаваме празник. Тиша Бе ав е вид празник.

Еврейският отговор към трагедия е да страдаме, но и да намерим светлина в тъмнината... Не казваме молитва за опрощение като на другите празници. дори на най-тъжния ден в календара, ние празнуваме. Това е послание за надежда за по-добро бъдеще, дори в най-тежките дни.