Планините в еврейската традиция

Въпроси за дисксуия:

1. Какво е мястото на планината в еврейската традиция?

2. Какви събития се случват в планините?

3. Има ли метафорично разбиране на планината

(א) וַיִּקְרָ֣א מֹשֶׁה֮ אֶל־כָּל־יִשְׂרָאֵל֒ וַיֹּ֣אמֶר אֲלֵהֶ֗ם שְׁמַ֤ע יִשְׂרָאֵל֙ אֶת־הַחֻקִּ֣ים וְאֶת־הַמִּשְׁפָּטִ֔ים אֲשֶׁ֧ר אָנֹכִ֛י דֹּבֵ֥ר בְּאָזְנֵיכֶ֖ם הַיּ֑וֹם וּלְמַדְתֶּ֣ם אֹתָ֔ם וּשְׁמַרְתֶּ֖ם לַעֲשֹׂתָֽם׃ (ב) יי אֱלֹקֵ֗ינוּ כָּרַ֥ת עִמָּ֛נוּ בְּרִ֖ית בְּחֹרֵֽב׃ (ג) לֹ֣א אֶת־אֲבֹתֵ֔ינוּ כָּרַ֥ת יי אֶת־הַבְּרִ֣ית הַזֹּ֑את כִּ֣י אִתָּ֗נוּ אֲנַ֨חְנוּ אֵ֥לֶּה פֹ֛ה הַיּ֖וֹם כֻּלָּ֥נוּ חַיִּֽים׃ (ד) פָּנִ֣ים ׀ בְּפָנִ֗ים דִּבֶּ֨ר יי עִמָּכֶ֛ם בָּהָ֖ר מִתּ֥וֹךְ הָאֵֽשׁ׃

(1) Моше събрал всички израелтяни и им казал: Чуйте, о Израел, законите и правилата, които ви давам на този ден! Изучете ги и ги следвайте вярно! Б-г, вашия Г-д направи съюз с нас на Хореб/Синай - не с нашите бащи направи Б-г този съюз, а с нас, живите, всички, които сме тук. В лицето на всички Б-г говореше на планината.

ויתיצבו בתחתית ההר אמר רב אבדימי בר חמא בר חסא מלמד שכפה הקדוש ברוך הוא עליהם את ההר כגיגית ואמר להם אם אתם מקבלים התורה מוטב ואם לאו שם תהא קבורתכם אמר רב אחא בר יעקב מכאן מודעא רבה לאורייתא אמר רבא אף על פי כן הדור קבלוה בימי אחשורוש דכתיב קימו וקבלו היהודים קיימו מה שקיבלו כבר

Равините дават друга интерпретация на даването на Тората. Когато Тората казва, че Моше е извел народа от лагера, за да се срещне с Б-г и те са стояли в дъното на планината (Изход 19:17), раби Авдими бар Хама бар Хаса казвал: Всъшност еврейският народ е стоял под планината и стихът ни учи, че Б-г, Благословен да е Той, обърнал планината над главите на евреите като тръба и им казал - ако приемете Тората, добре, ако ли не - тя ще ви погребе.

(כו) רְאֵ֗ה אָנֹכִ֛י נֹתֵ֥ן לִפְנֵיכֶ֖ם הַיּ֑וֹם בְּרָכָ֖ה וּקְלָלָֽה׃ (כז) אֶֽת־הַבְּרָכָ֑ה אֲשֶׁ֣ר תִּשְׁמְע֗וּ אֶל־מִצְוֺת֙ יי אֱלֹֽקֵיכֶ֔ם אֲשֶׁ֧ר אָנֹכִ֛י מְצַוֶּ֥ה אֶתְכֶ֖ם הַיּֽוֹם׃ (כח) וְהַקְּלָלָ֗ה אִם־לֹ֤א תִשְׁמְעוּ֙ אֶל־מִצְוֺת֙ יי אֱלֹֽקֵיכֶ֔ם וְסַרְתֶּ֣ם מִן־הַדֶּ֔רֶךְ אֲשֶׁ֧ר אָנֹכִ֛י מְצַוֶּ֥ה אֶתְכֶ֖ם הַיּ֑וֹם לָלֶ֗כֶת אַחֲרֵ֛י אֱלֹקִ֥ים אֲחֵרִ֖ים אֲשֶׁ֥ר לֹֽא־יְדַעְתֶּֽם׃ (ס) (כט) וְהָיָ֗ה כִּ֤י יְבִֽיאֲךָ֙ יי אֱלֹקֶ֔יךָ אֶל־הָאָ֕רֶץ אֲשֶׁר־אַתָּ֥ה בָא־שָׁ֖מָּה לְרִשְׁתָּ֑הּ וְנָתַתָּ֤ה אֶת־הַבְּרָכָה֙ עַל־הַ֣ר גְּרִזִ֔ים וְאֶת־הַקְּלָלָ֖ה עַל־הַ֥ר עֵיבָֽל׃ (ל) הֲלֹא־הֵ֜מָּה בְּעֵ֣בֶר הַיַּרְדֵּ֗ן אַֽחֲרֵי֙ דֶּ֚רֶךְ מְב֣וֹא הַשֶּׁ֔מֶשׁ בְּאֶ֙רֶץ֙ הַֽכְּנַעֲנִ֔י הַיֹּשֵׁ֖ב בָּעֲרָבָ֑ה מ֚וּל הַגִּלְגָּ֔ל אֵ֖צֶל אֵלוֹנֵ֥י מֹרֶֽה׃

(26) Вижте аз този ден ви давам благословия и проклятие - благословия, ако спазвате заповедите на Б-г, вашия Г-д, които ви казвам днес и проклятие, ако не спазвате заповедите на Б-г, вашия Г-д, а се отклоните от пътя, който ви описвам днес и следвате други божества, които не сте видели. Когато Б-г, вашия Г-д ви заведе в земята и вие ще влезете, за да я вземете, трябва да кажете благословията на планината Геризим или проклятието на планината Ебал. И двете са от двете страни на Йордан, между западния път, който е земята на ханаанците, които живеят в Араба близо до Гилгал..

(א) וַיְהִ֗י אַחַר֙ הַדְּבָרִ֣ים הָאֵ֔לֶּה וְהָ֣אֱלֹקִ֔ים נִסָּ֖ה אֶת־אַבְרָהָ֑ם וַיֹּ֣אמֶר אֵלָ֔יו אַבְרָהָ֖ם וַיֹּ֥אמֶר הִנֵּֽנִי׃ (ב) וַיֹּ֡אמֶר קַח־נָ֠א אֶת־בִּנְךָ֨ אֶת־יְחִֽידְךָ֤ אֲשֶׁר־אָהַ֙בְתָּ֙ אֶת־יִצְחָ֔ק וְלֶךְ־לְךָ֔ אֶל־אֶ֖רֶץ הַמֹּרִיָּ֑ה וְהַעֲלֵ֤הוּ שָׁם֙ לְעֹלָ֔ה עַ֚ל אַחַ֣ד הֶֽהָרִ֔ים אֲשֶׁ֖ר אֹמַ֥ר אֵלֶֽיךָ׃

(1) След като измина време, Б-г постави изпитание пред Авраам и му каза: Авраам, а той отвърна: Ето ме, тук съм. И Той му каза: Вземи сина ти, любимият ти син, Исаак, този, който обичаш и го заведи в страната на Мория и го принеси като жертва на една от планините, които ще ти посоча

(יט) וְעַתָּ֗ה שְׁלַ֨ח קְבֹ֥ץ אֵלַ֛י אֶת־כָּל־יִשְׂרָאֵ֖ל אֶל־הַ֣ר הַכַּרְמֶ֑ל וְאֶת־נְבִיאֵ֨י הַבַּ֜עַל אַרְבַּ֧ע מֵא֣וֹת וַחֲמִשִּׁ֗ים וּנְבִיאֵ֤י הָֽאֲשֵׁרָה֙ אַרְבַּ֣ע מֵא֔וֹת אֹכְלֵ֖י שֻׁלְחַ֥ן אִיזָֽבֶל׃ (כ) וַיִּשְׁלַ֥ח אַחְאָ֖ב בְּכָל־בְּנֵ֣י יִשְׂרָאֵ֑ל וַיִּקְבֹּ֥ץ אֶת־הַנְּבִיאִ֖ים אֶל־הַ֥ר הַכַּרְמֶֽל׃ (כא) וַיִּגַּ֨שׁ אֵלִיָּ֜הוּ אֶל־כָּל־הָעָ֗ם וַיֹּ֙אמֶר֙ עַד־מָתַ֞י אַתֶּ֣ם פֹּסְחִים֮ עַל־שְׁתֵּ֣י הַסְּעִפִּים֒ אִם־יי הָֽאֱלֹקִים֙ לְכ֣וּ אַחֲרָ֔יו וְאִם־הַבַּ֖עַל לְכ֣וּ אַחֲרָ֑יו וְלֹֽא־עָנ֥וּ הָעָ֛ם אֹת֖וֹ דָּבָֽר׃ (כב) וַיֹּ֤אמֶר אֵלִיָּ֙הוּ֙ אֶל־הָעָ֔ם אֲנִ֞י נוֹתַ֧רְתִּי נָבִ֛יא לַיי לְבַדִּ֑י וּנְבִיאֵ֣י הַבַּ֔עַל אַרְבַּע־מֵא֥וֹת וַחֲמִשִּׁ֖ים אִֽישׁ׃ (כג) וְיִתְּנוּ־לָ֜נוּ שְׁנַ֣יִם פָּרִ֗ים וְיִבְחֲר֣וּ לָהֶם֩ הַפָּ֨ר הָאֶחָ֜ד וִֽינַתְּחֻ֗הוּ וְיָשִׂ֙ימוּ֙ עַל־הָ֣עֵצִ֔ים וְאֵ֖שׁ לֹ֣א יָשִׂ֑ימוּ וַאֲנִ֞י אֶעֱשֶׂ֣ה ׀ אֶת־הַפָּ֣ר הָאֶחָ֗ד וְנָֽתַתִּי֙ עַל־הָ֣עֵצִ֔ים וְאֵ֖שׁ לֹ֥א אָשִֽׂים׃ (כד) וּקְרָאתֶ֞ם בְּשֵׁ֣ם אֱלֹֽקֵיכֶ֗ם וַֽאֲנִי֙ אֶקְרָ֣א בְשֵׁם־יי וְהָיָ֧ה הָאֱלֹקִ֛ים אֲשֶׁר־יַעֲנֶ֥ה בָאֵ֖שׁ ה֣וּא הָאֱלֹקִ֑ים וַיַּ֧עַן כָּל־הָעָ֛ם וַיֹּאמְר֖וּ ט֥וֹב הַדָּבָֽר׃ (כה) וַיֹּ֨אמֶר אֵלִיָּ֜הוּ לִנְבִיאֵ֣י הַבַּ֗עַל בַּחֲר֨וּ לָכֶ֜ם הַפָּ֤ר הָֽאֶחָד֙ וַעֲשׂ֣וּ רִאשֹׁנָ֔ה כִּ֥י אַתֶּ֖ם הָרַבִּ֑ים וְקִרְאוּ֙ בְּשֵׁ֣ם אֱלֹקֵיכֶ֔ם וְאֵ֖שׁ לֹ֥א תָשִֽׂימוּ׃ (כו) וַ֠יִּקְחוּ אֶת־הַפָּ֨ר אֲשֶׁר־נָתַ֣ן לָהֶם֮ וַֽיַּעֲשׂוּ֒ וַיִּקְרְא֣וּ בְשֵׁם־הַ֠בַּעַל מֵהַבֹּ֨קֶר וְעַד־הַצָּהֳרַ֤יִם לֵאמֹר֙ הַבַּ֣עַל עֲנֵ֔נוּ וְאֵ֥ין ק֖וֹל וְאֵ֣ין עֹנֶ֑ה וַֽיְפַסְּח֔וּ עַל־הַמִּזְבֵּ֖חַ אֲשֶׁ֥ר עָשָֽׂה׃ (כז) וַיְהִ֨י בַֽצָּהֳרַ֜יִם וַיְהַתֵּ֧ל בָּהֶ֣ם אֵלִיָּ֗הוּ וַיֹּ֙אמֶר֙ קִרְא֤וּ בְקוֹל־גָּדוֹל֙ כִּֽי־אֱלֹקִ֣ים ה֔וּא כִּ֣י שִׂ֧יחַ וְכִֽי־שִׂ֛יג ל֖וֹ וְכִֽי־דֶ֣רֶךְ ל֑וֹ אוּלַ֛י יָשֵׁ֥ן ה֖וּא וְיִקָֽץ׃ (כח) וַֽיִּקְרְאוּ֙ בְּק֣וֹל גָּד֔וֹל וַיִּתְגֹּֽדְדוּ֙ כְּמִשְׁפָּטָ֔ם בַּחֲרָב֖וֹת וּבָֽרְמָחִ֑ים עַד־שְׁפָךְ־דָּ֖ם עֲלֵיהֶֽם׃ (כט) וַֽיְהִי֙ כַּעֲבֹ֣ר הַֽצָּהֳרַ֔יִם וַיִּֽתְנַבְּא֔וּ עַ֖ד לַעֲל֣וֹת הַמִּנְחָ֑ה וְאֵֽין־ק֥וֹל וְאֵין־עֹנֶ֖ה וְאֵ֥ין קָֽשֶׁב׃ (ל) וַיֹּ֨אמֶר אֵלִיָּ֤הוּ לְכָל־הָעָם֙ גְּשׁ֣וּ אֵלַ֔י וַיִּגְּשׁ֥וּ כָל־הָעָ֖ם אֵלָ֑יו וַיְרַפֵּ֛א אֶת־מִזְבַּ֥ח יי הֶהָרֽוּס׃ (לא) וַיִּקַּ֣ח אֵלִיָּ֗הוּ שְׁתֵּ֤ים עֶשְׂרֵה֙ אֲבָנִ֔ים כְּמִסְפַּ֖ר שִׁבְטֵ֣י בְנֵֽי־יַעֲקֹ֑ב אֲשֶׁר֩ הָיָ֨ה דְבַר־יי אֵלָיו֙ לֵאמֹ֔ר יִשְׂרָאֵ֖ל יִהְיֶ֥ה שְׁמֶֽךָ׃ (לב) וַיִּבְנֶ֧ה אֶת־הָאֲבָנִ֛ים מִזְבֵּ֖חַ בְּשֵׁ֣ם יי וַיַּ֣עַשׂ תְּעָלָ֗ה כְּבֵית֙ סָאתַ֣יִם זֶ֔רַע סָבִ֖יב לַמִּזְבֵּֽחַ׃ (לג) וַֽיַּעֲרֹ֖ךְ אֶת־הָֽעֵצִ֑ים וַיְנַתַּח֙ אֶת־הַפָּ֔ר וַיָּ֖שֶׂם עַל־הָעֵצִֽים׃ (לד) וַיֹּ֗אמֶר מִלְא֨וּ אַרְבָּעָ֤ה כַדִּים֙ מַ֔יִם וְיִֽצְק֥וּ עַל־הָעֹלָ֖ה וְעַל־הָעֵצִ֑ים וַיֹּ֤אמֶר שְׁנוּ֙ וַיִּשְׁנ֔וּ וַיֹּ֥אמֶר שַׁלֵּ֖שׁוּ וַיְשַׁלֵּֽשׁוּ׃ (לה) וַיֵּלְכ֣וּ הַמַּ֔יִם סָבִ֖יב לַמִּזְבֵּ֑חַ וְגַ֥ם אֶת־הַתְּעָלָ֖ה מִלֵּא־מָֽיִם׃ (לו) וַיְהִ֣י ׀ בַּעֲל֣וֹת הַמִּנְחָ֗ה וַיִּגַּ֞שׁ אֵלִיָּ֣הוּ הַנָּבִיא֮ וַיֹּאמַר֒ יי אֱלֹקֵי֙ אַבְרָהָם֙ יִצְחָ֣ק וְיִשְׂרָאֵ֔ל הַיּ֣וֹם יִוָּדַ֗ע כִּֽי־אַתָּ֧ה אֱלֹקִ֛ים בְּיִשְׂרָאֵ֖ל וַאֲנִ֣י עַבְדֶּ֑ךָ ובדבריך [וּבִדְבָרְךָ֣] עָשִׂ֔יתִי אֵ֥ת כָּל־הַדְּבָרִ֖ים הָאֵֽלֶּה׃ (לז) עֲנֵ֤נִי יי עֲנֵ֔נִי וְיֵֽדְעוּ֙ הָעָ֣ם הַזֶּ֔ה כִּֽי־אַתָּ֥ה יי הָאֱלֹקִ֑ים וְאַתָּ֛ה הֲסִבֹּ֥תָ אֶת־לִבָּ֖ם אֲחֹרַנִּֽית׃ (לח) וַתִּפֹּ֣ל אֵשׁ־יי וַתֹּ֤אכַל אֶת־הָֽעֹלָה֙ וְאֶת־הָ֣עֵצִ֔ים וְאֶת־הָאֲבָנִ֖ים וְאֶת־הֶעָפָ֑ר וְאֶת־הַמַּ֥יִם אֲשֶׁר־בַּתְּעָלָ֖ה לִחֵֽכָה׃ (לט) וַיַּרְא֙ כָּל־הָעָ֔ם וַֽיִּפְּל֖וּ עַל־פְּנֵיהֶ֑ם וַיֹּ֣אמְר֔וּ יי ה֣וּא הָאֱלֹקִ֔ים יי ה֥וּא הָאֱלֹקִֽים׃

(19) Събери ми целия народ на Израел да ме последва на планината Кармел заедно с 450 от пророците на Баал и 400 от пророците на Ашера, които ядат от масата на Йезабел. Ахаб изпрати заповедите до всички израелтяни и събра пророците на планината Кармел. Елияу се обърна към хората и каза: Колко още ще подскачате между двете възможности. Ако Б-г е вашия Г-д, последвайте го, ако е Баал, последвайте него! Но хората не отговорили. Тогава Елияу казал на хората - Аз съм единственият останал пророк на Б-г, а пророците на Баал са 450 мъже. Нека ни дадат по два млади бика. Нека те изберат единият бик, да го нарежат и поставят на дърва, но да не палят огън, а аз ще приготвя другия бик и ще го поставя на дърва, но няма да паля огън. Вие ще извикате тогава вашето божество по име, а аз ще извикам Б-г по име и нека се съгласим - който отвърне с огън това ще е нашият Б-г. А хората отвърнали много добре. Елияу казал на пророците на Баал: Изберете един бик и първи го пригответе, вие сте мнозинство и призовете вашето божество, но не слагайте огън. Те взели бика, приготвили го и викали Баал от сутрин до обяд, викайки : Баал, отговори ни - но нямало нито звук и нямало отговор и те започнали да танцуват около олтара. Когато станало обяд, Елияу почнал да им се присмива, казвайки: викайте по-силно, все пак той е божество, може да е зает с разговор или да е задържан някъде или да пътува или да е заспал и да трябва да го събудите. А те викали по-силно и се удряли с ножове и копия, каквато им била традицията, докато не се обляли с кръв. Минало пладне и те продължавали да крещят до часа за представяне на месото. Но нямало звук и никой не отговорил. Тогава Елияу казал на целия народ: "Приблежете се" и хората се приближили. Той поправил олтара на Б-г. Тогава Елияу взел 12 камъка, представящи колената на синовете на Яков, на който Б-г бе казал: Израел ще е твоето име и с камъните направи олтар в името на Б-г. Около олтара изкопа ров, голям за две сехи пръст. Той постави дървото и наряза бика и го постави на дървото. И каза - напълнете 4 кани с вода и ги изсипете над месото и дървото. След което казал - направете го втори път, а те го направили втори път, а той казал - Направете го трети път. И те ги поляли трети път. Водата се спуснала от олтара и напълнила рова. Когато дошло време да се представя жертвата, Елияу излязъл отпред и казал: О, Б-же, Г-д на Авраам, Исак и Израел. Нека се знае днес, че Ти си Б-г на Израел и че аз съм Твой слуга и всичко това направих по Твоя поръка. Отговори ми, Б-же, отговори ми, така че тези хора да знаят, че Ти, Б-же си Г-д, понеже си обърнал сърцата им. Тогава се спуснал огън от Б-г и погълнал жертвата, дърветата, камъните и земята и изпари водата от рова. Когато хората видели това всички паднали на лице и казали: Само Б-г е Г-д. Г-д е нашият Б-г.

Барух Ата Адонай, Елоейну мелех Аолам, Осе маасе берешит.

Благословен да си Б-же, Г-ди, цар на вселената, който си извършил такива сътворения.

Благословия при виждане на прекрасна гледка или изкачване на планина

אמר רבי יוחנן פליגו בה רבן שמעון בן גמליאל ורבנן חד אמר סיני עדיף וחד אמר עוקר הרים עדיף

§ Раби Йоханан казвал: Рабан Шимон бен Гамлиел и равините спорели по определена тема. Единият казвал: Планината Синай (т.е. този, който е изключително знаещ) е за предпочитане, а другият казал: този, който изтръгва планини (който включва различни мнения) е за предпочитане.

אמר רבי אבין הלוי כל הדוחק את השעה שעה דוחקתו וכל הנדחה מפני השעה שעה נדחת מפניו מדרבה ורב יוסף דרב יוסף סיני ורבה עוקר הרים אצטריכא להו שעתא שלחו להתם סיני ועוקר הרים איזה מהם קודם שלחו להו סיני קודם שהכל צריכין למרי חטיא אף על פי כן לא קבל עליו רב יוסף דאמרי ליה כלדאי מלכת תרתין שנין

Раби Авин АЛеви казвал: Ако някой пресилва момента и се възползва от незаслужена възможност, моментът ще го пресили и той ще бъде отстранен. Ако някой изчаква момента и изпусне възможност, която му се отваря, моментът, ще го изпусне. Това научаваме от случката на Раба и рав Йосеф - рав Йосеф бил като планината Синай - изключително ерудиран, а Раба е бил като изтръгващ планини - с остър ум. Дошъл момент, в който и двамата били поканени - един от тях трябвало да стане начело на другите равини. Те изпратили следния въпрос към всички мъдреци: Кое има предимство: Планината Синай или този, който изтръгва планини. А мъдреците отвърнали: Синай има предимство, защото всички се нуждаят от човек, който добре познава житото (т.е. е експерт в занаята си). Но въпреки това Рав Йосеф не приел позицията...